Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/668“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> възпрепятствам <i>и от</i> възпрепятствам се; възпрепятствуване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВУВАМ</b>. Вж. <em>възпрепятствам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> възпрепятствувам <i>и от</i> възпрепятствувам се; възпрепятстване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПРЕ`ТВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>възпре`тна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> възпретнат, <i>св., прех. Диал.</i> Запретвам<sup>1</sup>. <i>Онуфрий възпретна широките ръкави на расото си и пое картите.</i> Елин Пелин, Съч. II, 143. <i>После пчеларят възпретна крачолите на панталона си. Готвеше се да подкопава брега, да го срине и унищожи гнездата на пчелоядите.</i> Ем. Станев, ЯГ, 23. <i>Берое спокойно събу ботушите си, възпретна дочените си бричове и като хвърли куртката, седна под една дърво.</i> Д. Кисьов, Щ, 187. <b>възпретвам се</b>, <b>възпретна се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПРЕ`ТВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възпре`тна се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Запретвам се. <i>Баба Мариница се беше възпретнала да покаже своето готварско изкуство.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 161-162. <i>Заключих се тая сутрин здравата, пратих домашните из града и се възпретнах да пиша.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 172. <i>Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата.</i> Чудомир, Избр. пр, 101. | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>Възпретвам / възпретна ръкави</b>. <i>Диал.</i> Залавям се усърдно и усилено за работа; запретвам ръкави. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПРЕ`ТВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> възпретвам <i>и от</i> възпретвам се; запретване<sup>1</sup>. | ||
| − | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗПРЕТИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който възпрещава; забраняващ. <i>Който с внимание изучава черковната история, .., той ще види, че от Константина Велики насам светската власт е употреблявала повечето свои възпретителни и наказателни закони срещу ересите и въобще срещу противниците на господствующата религия.</i> ПСп, 1876, кн. 11-12, 67. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗПРЕ`ТНА</b>. Вж. <em>възпретвам</em>, <em>възпретнувам</em> и <em>възпрятам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗПРЕ`ТНУВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>възпре`тна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> възпретнат, <i>св., прех. Диал.</i> Възпретвам. <i>— Всеки от нас е държал меч, .., и носи по някоя рана на снагата си (възпретнува ръкава си).</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 17. <b>възпретнувам се</b>, <b>възпретна се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗПРЕ`ТНУВАМ СЕ</b> <i>несв.</i> (остар.); <b>възпре`тна се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Възпретвам се. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗПРЕ`ТНУВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възпретнувам <i>и от</i> възпретнувам се; възпретване. | |
| − | |||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | 11-12,67. | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПРЕТЯ`</b>. Вж. <em>възпрещавам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПРЕЩА`ВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>възпретя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Забранявам<sup>1</sup>. <i>Отхвърлиха молението му, .., и тъй пак му възпретиха входа в пристанището.</i> П. Кисимов, ОА I (превод), 132. <i>За тая обич искал Бог от человеците да му ся покоряват. Заради това той им възпретил да не ядат от плода на някое дърво, което показувало и добро и зло.</i> Г. Иошев, КВИ (превод), 1-2. <i>Струва ни се, че ако князът допуща и не възпрещава на тези бандити да бият и убиват хората, .., то тези същите убийци с помощта на Начевича .. и нему — князю ще извикат един ден модното „долу“.</i> С, 1894, бр. 1487, 3. <b>възпрещавам се</b>, <b>възпретя се</b> <i>страд. Отсега тия и други подобни злоупотребления се възпрещават.</i> СбНУ XXXIII, 27. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПРЕЩА`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възпрещавам <i>и от</i> възпрещавам се; забраняване<sup>1</sup>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПРИЕ`МА</b>. Вж. <em>възприемам</em>. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗПРИЕ`МАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>възприе`ма</b>, -еш, <i>мин. св.</i> възприех, <i>прич. мин. страд.</i> възприет, <i>св., прех.</i> 1. Получавам възприятия от нещо. <i>Той възприемаше света с цялата сила на сетивата си, изпълнен с най-добри предчувствия за деня.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 146. <i>Кольо се спря на шосето, защото не се решаваше да тръгне и не вярваше още, че е спасен .. Сетивата му отново започнаха да възприемат външния свят.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 524. <i>В душата му изникваха за всичките тези познати места впечатления, усещания още от детството му и той и днес ги възприемаше и им се радваше с тези свежи детски впечатления, с тези детски усещания, като че отново ставаше дете.</i> Ил. Волен, МДС, 212. <i>Ниагара е пред мен! .. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художническата четка, за да нарисува изобилието от багри, .., невъзможно е музикантът .., да възпроизведе звуково величава симфония… И все пак тя е пред нас и ние я възприемаме с всичките си сетива.</i> Г. Белев, КВА, 118. <i>Учението за звука разглежда излъчването и разпространението на механични трептения, които ухото възприема като звук.</i> Физ. X кл, 1951, 18. | ||
| − | + | 2. Разбирам смисъла, значението на нещо; схващам. <i>Сам възприемаше много бавно и тромаво, но колкото беше трудно да го убедят в нещо, дваж по-трудно беше да го разубедят.</i> Г. Караславов, Тат., 137. <i>Мама, каквато си е верующа и набожна, веднага възприема думите на Хаджи поп Неделчя като божие указание и там, .., от чисто сърце дава обет.</i> Т. Влайков, Пр I, 134. <i>Тя не се задоволяваше само с лекциите. Е, разбира</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Разбирам смисъла, значението на нещо; схващам. <i>Сам възприемаше много бавно и тромаво, но колкото беше трудно да го убедят в нещо, дваж по-трудно беше да го разубедят.</i> Г. Караславов, Тат., 137. <i>Мама, каквато си е верующа и набожна, веднага възприема думите на Хаджи поп Неделчя като божие указание и там,.., от чисто сърце дава обет.</i> Т. Влайков, Пр I, 134. <i>Тя не се задоволяваше само с лекциите. Е, | ||
| − | |||
Текуща версия към 05:11, 25 май 2015
ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възпрепятствам и от възпрепятствам се; възпрепятствуване.
ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВУВАМ. Вж. възпрепятствам.
ВЪЗПРЕПЯ`ТСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възпрепятствувам и от възпрепятствувам се; възпрепятстване.
ВЪЗПРЕ`ТВАМ, -аш, несв.; възпре`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпретнат, св., прех. Диал. Запретвам1. Онуфрий възпретна широките ръкави на расото си и пое картите. Елин Пелин, Съч. II, 143. После пчеларят възпретна крачолите на панталона си. Готвеше се да подкопава брега, да го срине и унищожи гнездата на пчелоядите. Ем. Станев, ЯГ, 23. Берое спокойно събу ботушите си, възпретна дочените си бричове и като хвърли куртката, седна под една дърво. Д. Кисьов, Щ, 187. възпретвам се, възпретна се страд. и възвр.
ВЪЗПРЕ`ТВАМ СЕ несв.; възпре`тна се св., непрех. Диал. Запретвам се. Баба Мариница се беше възпретнала да покаже своето готварско изкуство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 161-162. Заключих се тая сутрин здравата, пратих домашните из града и се възпретнах да пиша. Елин Пелин, Съч. IV, 172. Възпретна се старата, мачка, меси, пали-гаси, направи едни баклави, да си късаш главата. Чудомир, Избр. пр, 101.
◇ Възпретвам / възпретна ръкави. Диал. Залавям се усърдно и усилено за работа; запретвам ръкави.
ВЪЗПРЕ`ТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от възпретвам и от възпретвам се; запретване1.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЗПРЕТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който възпрещава; забраняващ. Който с внимание изучава черковната история, .., той ще види, че от Константина Велики насам светската власт е употреблявала повечето свои възпретителни и наказателни закони срещу ересите и въобще срещу противниците на господствующата религия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 67.
ВЪЗПРЕ`ТНА. Вж. възпретвам, възпретнувам и възпрятам.
ВЪЗПРЕ`ТНУВАМ, -аш, несв. (остар.); възпре`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпретнат, св., прех. Диал. Възпретвам. — Всеки от нас е държал меч, .., и носи по някоя рана на снагата си (възпретнува ръкава си). Ив. Вазов, Съч. XVIII, 17. възпретнувам се, възпретна се страд. и възвр.
ВЪЗПРЕ`ТНУВАМ СЕ несв. (остар.); възпре`тна се св., непрех. Диал. Възпретвам се.
ВЪЗПРЕ`ТНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възпретнувам и от възпретнувам се; възпретване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЗПРЕТЯ`. Вж. възпрещавам.
ВЪЗПРЕЩА`ВАМ, -аш, несв.; възпретя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Забранявам1. Отхвърлиха молението му, .., и тъй пак му възпретиха входа в пристанището. П. Кисимов, ОА I (превод), 132. За тая обич искал Бог от человеците да му ся покоряват. Заради това той им възпретил да не ядат от плода на някое дърво, което показувало и добро и зло. Г. Иошев, КВИ (превод), 1-2. Струва ни се, че ако князът допуща и не възпрещава на тези бандити да бият и убиват хората, .., то тези същите убийци с помощта на Начевича .. и нему — князю ще извикат един ден модното „долу“. С, 1894, бр. 1487, 3. възпрещавам се, възпретя се страд. Отсега тия и други подобни злоупотребления се възпрещават. СбНУ XXXIII, 27.
ВЪЗПРЕЩА`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възпрещавам и от възпрещавам се; забраняване1.
ВЪЗПРИЕ`МА. Вж. възприемам.
ВЪЗПРИЕ`МАМ, -аш, несв.; възприе`ма, -еш, мин. св. възприех, прич. мин. страд. възприет, св., прех. 1. Получавам възприятия от нещо. Той възприемаше света с цялата сила на сетивата си, изпълнен с най-добри предчувствия за деня. 3. Сребров, Избр. разк., 146. Кольо се спря на шосето, защото не се решаваше да тръгне и не вярваше още, че е спасен .. Сетивата му отново започнаха да възприемат външния свят. Ем. Станев, ИК III и IV, 524. В душата му изникваха за всичките тези познати места впечатления, усещания още от детството му и той и днес ги възприемаше и им се радваше с тези свежи детски впечатления, с тези детски усещания, като че отново ставаше дете. Ил. Волен, МДС, 212. Ниагара е пред мен! .. Беден е човешкият речник, за да опише видяното, слаба и безсилна е художническата четка, за да нарисува изобилието от багри, .., невъзможно е музикантът .., да възпроизведе звуково величава симфония… И все пак тя е пред нас и ние я възприемаме с всичките си сетива. Г. Белев, КВА, 118. Учението за звука разглежда излъчването и разпространението на механични трептения, които ухото възприема като звук. Физ. X кл, 1951, 18.
2. Разбирам смисъла, значението на нещо; схващам. Сам възприемаше много бавно и тромаво, но колкото беше трудно да го убедят в нещо, дваж по-трудно беше да го разубедят. Г. Караславов, Тат., 137. Мама, каквато си е верующа и набожна, веднага възприема думите на Хаджи поп Неделчя като божие указание и там, .., от чисто сърце дава обет. Т. Влайков, Пр I, 134. Тя не се задоволяваше само с лекциите. Е, разбира
