Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/237“
(→Коригирана) |
|||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
Дъждът рукна. Мнозина от тия, които се разхождаха по алеите на парка, притичаха към казиното, за да се прислонят. Ранков продължи пътя си по бързо опустелите алеи. Загърнат в непромокаемия си шлифер, той само се поизвръщаше с гръб към вятъра, за да пази лицето си от ударите на едрите капки. Беше му приятно да върви по дъжда. Пътят му минаваше между нацъфтелите храсти на розариума, които пълнеха влажния въздух със сладко ухание. | Дъждът рукна. Мнозина от тия, които се разхождаха по алеите на парка, притичаха към казиното, за да се прислонят. Ранков продължи пътя си по бързо опустелите алеи. Загърнат в непромокаемия си шлифер, той само се поизвръщаше с гръб към вятъра, за да пази лицето си от ударите на едрите капки. Беше му приятно да върви по дъжда. Пътят му минаваше между нацъфтелите храсти на розариума, които пълнеха влажния въздух със сладко ухание. | ||
Ранков вървеше с вид на екзалтиран човек, както обикновено се случваше с него, когато имаше да върши някаква работа. Нищо не влияеше по-зле върху настроението на този човек от липсата на работа. А от години наред той бездействуваше, нямаше къде да вложи силите на деятелната си, нетърпелива натура. И ето че сега отиваше да върши работа — и това придаваше тази екзалтираност на походката и настроението му. | Ранков вървеше с вид на екзалтиран човек, както обикновено се случваше с него, когато имаше да върши някаква работа. Нищо не влияеше по-зле върху настроението на този човек от липсата на работа. А от години наред той бездействуваше, нямаше къде да вложи силите на деятелната си, нетърпелива натура. И ето че сега отиваше да върши работа — и това придаваше тази екзалтираност на походката и настроението му. | ||
| − | Но той трябваше да се бави до свечеряването. Занимаваше се да разглежда нацъфтелите храсти и стреловидните прелитания на дъждовните капки, засилени от поривистия вятър. И отново спомените го отвеждаха другаде: Флоренция. Майският празник на розите. Изложбата на рози от цял свят. „Роза, отгледана от лорд Д. в Сидней, Австралия...“ — виси табелка на едва разцъфтяла вейка с гъсто оранжеви цветове. „Черна роза, отгледана от маркиза И. Р. в Монровия, Либерия“. "Роза...“ Спомни си града с | + | Но той трябваше да се бави до свечеряването. Занимаваше се да разглежда нацъфтелите храсти и стреловидните прелитания на дъждовните капки, засилени от поривистия вятър. И отново спомените го отвеждаха другаде: Флоренция. Майският празник на розите. Изложбата на рози от цял свят. „Роза, отгледана от лорд Д. в Сидней, Австралия...“ — виси табелка на едва разцъфтяла вейка с гъсто оранжеви цветове. „Черна роза, отгледана от маркиза И. Р. в Монровия, Либерия“. "Роза...“ Спомни си града с високите |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 09:06, 27 април 2015
Страницата е проверена
