Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/237“
(→Некоригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | все че беше надвиснал дъждоносен облак, Ранков не взе трамвая, а реши да мине пеш през Парка на свободата. Той пресметна, че така ще стигне до Лозенец точно около времето, когато бай Никой ще се е вече прибрал в дома си. | + | все, че беше надвиснал дъждоносен облак, Ранков не взе трамвая, а реши да мине пеш през Парка на свободата. Той пресметна, че така ще стигне до Лозенец точно около времето, когато бай Никой ще се е вече прибрал в дома си. |
| − | При входа за Парка на свободата той поспря да погледа езерото с полуостровчето сред него. Казиното беше | + | При входа за Парка на свободата той поспря да погледа езерото с полуостровчето сред него. Казиното беше затворено и запустяло. Неблагоразположен и критичен към всичко в сегашна България, той си каза: „Ех, това заведение на такова чудесно място сред езерото да беше в Париж или във Виена!...“В спомените му изплува Пратерът с просторното казино, огласено от валс и весела глъчка. Пред очите му оживяха затанцували девойки с живи, искрящи погледи, порозовели страни, алени устни и гъвкави тела, някои още несмели и непривикнали на бързия темп, други понесени волно в надпревара за буйно въртене. И той, седнал на маса с чиста постилка и разкошна вечеря, отпива виното си и приятно се забавлява с танците на младите хора..“ |
| − | Дъждът рукна. Мнозина от тия, които се разхождаха по алеите на парка, притичаха към казиното, за да се | + | Дъждът рукна. Мнозина от тия, които се разхождаха по алеите на парка, притичаха към казиното, за да се прислонят. Ранков продължи пътя си по бързо опустелите алеи. Загърнат в непромокаемия си шлифер, той само се поизвръщаше с гръб към вятъра, за да пази лицето си от ударите на едрите капки. Беше му приятно да върви по дъжда. Пътят му минаваше между нацъфтелите храсти на розариума, които пълнеха влажния въздух със сладко ухание. |
| − | Ранков вървеше с вид на екзалтиран човек, както обикновено се случваше с него, когато имаше да върши някаква работа. Нищо не влияеше по-зле върху настроението на този човек от липсата на работа. А от години наред той | + | Ранков вървеше с вид на екзалтиран човек, както обикновено се случваше с него, когато имаше да върши някаква работа. Нищо не влияеше по-зле върху настроението на този човек от липсата на работа. А от години наред той бездействуваше, нямаше къде да вложи силите на деятелната си, нетърпелива натура. И ето че сега отиваше да върши работа — и това придаваше тази екзалтираност на походката и настроението му. |
| − | Но той трябваше да се бави до свечеряването. Занимаваше се да разглежда нацъфтелите храсти и стреловидните прелитания на дъждовните капки, засилени от поривистия вятър. И отново спомените го отвеждаха другаде: Флоренция. Майският празник на розите. Изложбата на рози от цял свят. „Роза, отгледана от лорд Д. в Сидней, Австралия. ..“ — виси табелка на едва разцъфтяла вейка с гъсто оранжеви цветове. „Черна роза, отгледана от маркиза И. Р. в Монровия, Либерия“. "Роза..Спомни си града с висо | + | Но той трябваше да се бави до свечеряването. Занимаваше се да разглежда нацъфтелите храсти и стреловидните прелитания на дъждовните капки, засилени от поривистия вятър. И отново спомените го отвеждаха другаде: Флоренция. Майският празник на розите. Изложбата на рози от цял свят. „Роза, отгледана от лорд Д. в Сидней, Австралия...“ — виси табелка на едва разцъфтяла вейка с гъсто оранжеви цветове. „Черна роза, отгледана от маркиза И. Р. в Монровия, Либерия“. "Роза...“ Спомни си града с висо |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 12:06, 27 април 2015
Страницата не е проверена
