Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/236“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
Това, че срещата с бай Никой се уреди тъй благоприятно, беше за Ранков предзнаменование, че изобщо всичко нататък ще протича добре. Той дори си мислеше: „За мъдростта и съобразителността, които проявявам, провидението ще ме възнагради!“ | Това, че срещата с бай Никой се уреди тъй благоприятно, беше за Ранков предзнаменование, че изобщо всичко нататък ще протича добре. Той дори си мислеше: „За мъдростта и съобразителността, които проявявам, провидението ще ме възнагради!“ | ||
Лидия, в ролята на болнава жена, която има нужда от слънце и чист въздух, облечена зле и без червило на устните, за да изглежда „по домашному“, т. е. че живее в тоя квартал, дежуреше всеки ден около обед край квартирата на Бойдев. Към шестнайсет часа тя отиваше до градинката на Докторския паметник, за да съобщи на Ранков забелязала ли е нещо, | Лидия, в ролята на болнава жена, която има нужда от слънце и чист въздух, облечена зле и без червило на устните, за да изглежда „по домашному“, т. е. че живее в тоя квартал, дежуреше всеки ден около обед край квартирата на Бойдев. Към шестнайсет часа тя отиваше до градинката на Докторския паметник, за да съобщи на Ранков забелязала ли е нещо, | ||
| − | И днес тя зърна Ранков, когато се зададе откъм | + | И днес тя зърна Ранков, когато се зададе откъм Народната библиотека. Повървя срещу него, докато долови ще и даде ли с очи някакъв знак. Не, гледаше я спокойно. Преди да се срещнат, тя се извърна обратно, закрачи бавно по градинската алея, за да може той да я застигне. |
Когато Ранков се изравни с нея, чу всекидневния шепот? | Когато Ранков се изравни с нея, чу всекидневния шепот? | ||
— Няма го! | — Няма го! | ||
| − | Лидия очакваше да й каже нещо, да я повика поне на среша, за да обмислят какво да предприемат. Но Ранков я отмина. Това означаваше, че и утре, както всеки ден, тя трябваше да прави същото — да обикаля, да дебне и да се явява в шестнайсет часа на този своеобразен | + | Лидия очакваше да й каже нещо, да я повика поне на среша, за да обмислят какво да предприемат. Но Ранков я отмина. Това означаваше, че и утре, както всеки ден, тя трябваше да прави същото — да обикаля, да дебне и да се явява в шестнайсет часа на този своеобразен. Тревожна и нетърпелива, заела се страстно с „делото“, наивницата и не подозираше, че нейното „няма го“ действуваше на Герасим Ранков успокояващо и приятно. Това „няма го“ все отлагаше и отлагаше започването на опасната шпионска работа до момента, когато Илел ще успее да уреди заминаването му. |
Като излезе от градината на Докторския паметник, Ранков свърна по улица „Сан Стефано“ към Орлов мост. При | Като излезе от градината на Докторския паметник, Ранков свърна по улица „Сан Стефано“ към Орлов мост. При | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:59, 27 април 2015
Страницата е проверена
