Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/234“
(→Коригирана) |
|||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | нотка на характера си | + | нотка на характера си както в търговията: да рискува, като се вплете в мрежата, за да изплува от тази келнерска дупка, или да се провали? . . ." |
| − | В ресторанта на клуба оставаха все по-малко хора. На една от съседните маси се бяха запили няколко художници. По-нататък | + | В ресторанта на клуба оставаха все по-малко хора. На една от съседните маси се бяха запили няколко художници. По-нататък някои шумно се разплащаха, спореха за цените. На отделни маси самотници допушваха цигарите или допиваха виното си. Скоро стана тъй тихо, че се чуваха ударите на топките от билярдите на втория балкон. Келнерите започнаха да събират и нагъват покривките от масите или сядаха да обядват, остана само един от тях да дообслужва салона. Бюфетът беше закрит, кухненското прозорче спуснато. |
| − | Никодим Несторов вече почти нямаше работа. Той излезе от контрольорската си будка и отиде при Ранков. Среден на ръст, с малко къси крака и извити навътре ходила, облечен във вехт панталон и лъскава рубашка от черен сатен — униформа на служителите в клуба, — той погледна Ранков някак засрамен, че е | + | Никодим Несторов вече почти нямаше работа. Той излезе от контрольорската си будка и отиде при Ранков. Среден на ръст, с малко къси крака и извити навътре ходила, облечен във вехт панталон и лъскава рубашка от черен сатен — униформа на служителите в клуба, — той погледна Ранков някак засрамен, че е тъй изпаднал. И за да не се чувствува сам в жалкото си положение, поде: |
— Изпаднахме, бай Герасиме, а? Е-е, какво бяхме едно време с тебе!... | — Изпаднахме, бай Герасиме, а? Е-е, какво бяхме едно време с тебе!... | ||
— Живот, какво да се прави — отвърна Ранков със спокойния тон на примирен мъдрец. | — Живот, какво да се прави — отвърна Ранков със спокойния тон на примирен мъдрец. | ||
— Виждаш ми се позастарял. Не живееш май розово! | — Виждаш ми се позастарял. Не живееш май розово! | ||
— Не! усмихна се Ранков. — А ти? | — Не! усмихна се Ранков. — А ти? | ||
| − | — | + | — Живея розово, но не чак дотолкова! — разсмя се той на отговора си, който му се струваше находчив. |
Този човек никога не изпитваше затруднение как да подема разговора. Ако нямаше какво да каже на събеседника си, започваше да разказва вицове. | Този човек никога не изпитваше затруднение как да подема разговора. Ако нямаше какво да каже на събеседника си, започваше да разказва вицове. | ||
| − | — Чувай да ти кажа един нов виц... Аз тука между тия, уж де, културните, барем на вицове се наслушах! — И поде : — " | + | — Чувай да ти кажа един нов виц... Аз тука между тия, уж де, културните, барем на вицове се наслушах! — И поде: — "Един учител застава на катедрата и казва: |
| − | — Деца | + | — Деца, Катедрата е висока един метър. До вратата има три метра. Стаята е дълга осем метра... Познайте на колко години съм аз! |
Децата мълчат. | Децата мълчат. | ||
| − | — | + | — Хайде де, кой ще реши задачата? |
| − | Децата | + | Децата пак мълчат. |
| − | Най- | + | Най-после един дангалак от последния чин вдига ръка. |
| − | — Аз да | + | — Аз да кажа, другарю учител. |
| − | + | </sfb> | |
| − | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:50, 27 април 2015
Страницата е проверена
