Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/233“
(→Некоригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
Той дълго дири работа, докато най-после се настани в Клуба на културните дейци. | Той дълго дири работа, докато най-после се настани в Клуба на културните дейци. | ||
| − | Там го намери Герасим Ранков — в ниската | + | Там го намери Герасим Ранков — в ниската контрольорска будка до бюфета, обграден от дъски с шипове, на които набождаше келнерските марки. |
| − | — О-о, бай Герасиме! Добре дошъл — посрещна го | + | — О-о, бай Герасиме! Добре дошъл — посрещна го шумно Никой със своето лесно усмихващо се лице и глас на прегракнал амбулантен продавач. |
— Здравей, Нико — усмихна му се и Ранков. — Идвам да хапна тук, че закъснях. Ще ми сервират ли? | — Здравей, Нико — усмихна му се и Ранков. — Идвам да хапна тук, че закъснях. Ще ми сервират ли? | ||
— Сядай! Ще те наредим. | — Сядай! Ще те наредим. | ||
Ранков се настани в най-близкото канапе-сепаре и зачака. | Ранков се настани в най-близкото канапе-сепаре и зачака. | ||
Като следеше със зорки очи какво са сложили в таблите си келнерите и поемаше от устните им листчетата с маркираните ястия, бай Никой ги командуваше: | Като следеше със зорки очи какво са сложили в таблите си келнерите и поемаше от устните им листчетата с маркираните ястия, бай Никой ги командуваше: | ||
| − | — Заминавай, Петко!... Дончо, осем ли са бирите? ... Не си дал марка за двете ракии, Трифоне!... Я, Вангеле, услужи на оня мой човек. Стар приятел! — посочи той Ранков на един от келнерите. | + | — Заминавай, Петко!... Дончо, осем ли са бирите?... Не си дал марка за двете ракии, Трифоне!... Я, Вангеле, услужи на оня мой човек. Стар приятел! — посочи той Ранков на един от келнерите. |
| − | Докато чакаше да му донесат поръчания обед, Герасим Ранков наблюдаваше бай Никой. Той имаше някакво съвсем обикновено, повсеместно лице | + | Докато чакаше да му донесат поръчания обед, Герасим Ранков наблюдаваше бай Никой. Той имаше някакво съвсем обикновено, повсеместно лице — струва ти се, че всички хора от този тип имат едни и същи лица : плоски, хитри и просташки. Косата, вече опосталяла, червеникава към темето и прошарена над слепите очи, му придаваше облик на стареещ човек, въпреки охранения вид на бузите и на врата. Челото, разделено с дълбока надлъжна бразда, очите стеснени, носът къс и посплескан, с широки ноздри, като седло — изобщо това беше лице непривлекателно, а трябваше да бъде фасада на един характер, който вечно се намираше в усилие да се харесва на всички. |
| − | Ранков си го спомни в онова време : шумен и общителен, винаги вътрешно приповдигнат, с еластична походка — всичко той вършеше бързо, леко, обиграно. Богатееше, купуваше имоти, децата му учеха в чужди колежи, жена му ходеше да летува винаги в чужбина, той издържаше любовница... И си мислеше: | + | Ранков си го спомни в онова време: шумен и общителен, винаги вътрешно приповдигнат, с еластична походка — всичко той вършеше бързо, леко, обиграно. Богатееше, купуваше имоти, децата му учеха в чужди колежи, жена му ходеше да летува винаги в чужбина, той издържаше любовница... И си мислеше: |
| − | "Основната черта в съществото на този човек беше търговският авантюризъм: да прави сделки, все | + | "Основната черта в съществото на този човек беше търговският авантюризъм: да прави сделки, все едно честни или тъмни и рисковани; да увещава и да лъже по търговски без чувство за грях — само да печели и печели пари... Дали ще се опита сега още веднъж да играе по авантю- |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 11:46, 27 април 2015
Страницата не е проверена
