Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/229“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 4: Ред 4:
 
"Тази мизерия ми дойде точно когато си намерих жена, която ме привлича с всичко у себе си; жена, която да уталожва моята чувственост, да задоволява емоциите ми..."
 
"Тази мизерия ми дойде точно когато си намерих жена, която ме привлича с всичко у себе си; жена, която да уталожва моята чувственост, да задоволява емоциите ми..."
 
В различните моменти на неговия затворнически живот се явяваха нестройни и разбъркани, но винаги приятни мисли и представи за Нели. Той често мислено разговаряше с нея, като се стараеше да придава на думите си хубост и благородство. Понякога с томление й шепнеше как тя ще бъде навярно неговата последна любов. Но тази последна любов ще бъде сбъдновението на първата му любов в живота: любов, която никога досега не е намерил, за да събуди у него истинския вдъхновен творец; любов, която да му носи вътрешна увереност в неговите възможности на учен и общественик; любов, която за него да бъде гордост, да поражда в душата му смелост и волност... Друг път той заговорваше на Нели с душевна мъка: как тя може да бъде жената, която с всеотдайното си държане към него да стимулира възможностите му в обществото и науката, да го подкрепя душевно при трудностите в живота... А биваха и минути на искрено саморазкриване, когато си представяше своето вътрешно ликуване пред завистливите погледи на хората (особено на жена си след развода) — гордостта, че е преуспяващ мъж, любим на красавица, въпреки неугледната си външност, зарад която някои се опитваха да го унижават...
 
В различните моменти на неговия затворнически живот се явяваха нестройни и разбъркани, но винаги приятни мисли и представи за Нели. Той често мислено разговаряше с нея, като се стараеше да придава на думите си хубост и благородство. Понякога с томление й шепнеше как тя ще бъде навярно неговата последна любов. Но тази последна любов ще бъде сбъдновението на първата му любов в живота: любов, която никога досега не е намерил, за да събуди у него истинския вдъхновен творец; любов, която да му носи вътрешна увереност в неговите възможности на учен и общественик; любов, която за него да бъде гордост, да поражда в душата му смелост и волност... Друг път той заговорваше на Нели с душевна мъка: как тя може да бъде жената, която с всеотдайното си държане към него да стимулира възможностите му в обществото и науката, да го подкрепя душевно при трудностите в живота... А биваха и минути на искрено саморазкриване, когато си представяше своето вътрешно ликуване пред завистливите погледи на хората (особено на жена си след развода) — гордостта, че е преуспяващ мъж, любим на красавица, въпреки неугледната си външност, зарад която някои се опитваха да го унижават...
Бойдев мислеше, че като отвлича съзнанието си с тези хубави размисли и представи, облекчава душевната си тревога, страховете си, страданието. Всъщност дните в неговия доброволен затвор минаваха все едни и същи — безсмисле
+
Бойдев мислеше, че като отвлича съзнанието си с тези хубави размисли и представи, облекчава душевната си тревога, страховете си, страданието. Всъщност дните в неговия доброволен затвор минаваха все едни и същи — безсмислени,
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 06:04, 27 април 2015

Страницата е проверена