Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/213“
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | ственото си душевно спокойствие дори когато говори за неща, които дълбоко го вълнуват : | |
| − | + | — Ще ти разкажа за себе си, защото мисля, че ние с теб имаме сродни съдби. И Лидия се държа в София към мен тъй, както Нели се отнесе с теб. Не съм напълно уверен, но предполагам, че Лидия е заживяла с друг мъж, за да остане в София— не й се живее в Каварна... Докато бях в София и по пътя за насам, помъчих се да си направя нещо като равносметка на живота. И знаеш ли до какви заключения дойдох? От първата ни среща през великденските празници преди трийсет години досега Лидия никога не ме е обичала. Обичала е само себе си. Но аз винаги съм я правил героиня на моя живот. Тя използваше това, за да ме държи като удобна резерва в живота си. За нея аз бях надеждата, че ще й бъда едно пристанище, когато реши да махне с ръка на своя досаден брак; че ще й върна живота в разточителство — все едно дали на пари, на чувства, на страсти... — изобщо живота, за който тя винаги е ламтяла, а трезвоумният й мъж не беше способен да й го създаде... | |
| − | + | Льолчев се замисли, отпи вино, хапна с наслаждение от обляната с лимон сардела и бавно продължи. | |
| − | + | — Сега се питам: а моите чувства към Лидия какви бяха? Обич ли? Страст? Не, те само. приличаха на страст. Аз не бях съблазнен от жената у нея, при все че и тя като Нели беше красавица. Просто бях съблазнен от илюзиите си за нея. Обичах своето въображение Лидия и търпях през целия си живот това самоизлъгване!... | |
| − | + | — Интересно, чичо Арго — прекъсна го Нино. — Ти имаш вид на съвсем земен човек с тази набита фигура и сръчни ръце. Спокойно и мъдро мислиш, познаваш хората и живота... Още когато се срещнахме за първи път на Нова година у Крунини, аз си помислих : защо си се свързал с тази жена? Ти във всичко се проявяваш като уравновесен човек. А към Лидия се държеше осoбено, като слаб и заслепен мъж. Тя те унижаваше, смяташе- те подчинен на капризите си като слуга. Аз мисля, че тя с нищо не те заслужава! | |
| − | + | Льолчев добродушно се усмихна : | |
| − | + | — А знаеш ли, че твоята Нели много завижда на жена ми? Нели си мечтае някой в живота да я обожава тъй, както аз — Лидия!... Когато й разказвах за любовта си към Лидия, аз сам се запитах: защо наистина съм живял тъй? Защо съм възприел да играя през целия си живот | |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 05:28, 27 април 2015
Страницата е проверена
