Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/218“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
В шофьорската будка нямаше място за двамата. За да нс се делят, те се настаниха отзад на платформата.
+
В шофьорската будка нямаше място за двамата. За да не се делят, те се настаниха отзад на платформата.
Когато се отделиха от шабленското шосе по черния път за Калиакра, нейде около село Българево те настигнаха колона от четири трактора >на машинно-тракторната станция в Каварна. Льолчев веднага се досети къде отиват и каза с дяволита усмивка:
+
Когато се отделиха от шабленското шосе по черния път за Калиакра, нейде около село Българево те настигнаха колона от четири трактора на машинно-тракторната станция в Каварна. Льолчев веднага се досети къде отиват и каза с дяволита усмивка:
 
— Нино, сега ще видиш как нашият Алеко Николов дирижира Бетховен!
 
— Нино, сега ще видиш как нашият Алеко Николов дирижира Бетховен!
 
Нино го изгледа с недоумение и зачака да му обясни какво значи това.
 
Нино го изгледа с недоумение и зачака да му обясни какво значи това.
 
— Много тръска тоя камион, не може да се разговаря... По-добре погледай какви килими от цветя имаме тук!
 
— Много тръска тоя камион, не може да се разговаря... По-добре погледай какви килими от цветя имаме тук!
 
Из каменистото поле наистина се стелеха разноцветни килими. Това бяха колонии от нацъфтели сбито една до друга перуники. Всяка колония имаше свой отделен цвят: жълт — и то на разни места различни тонове жълт, светлосин или тъмносин, само лилав или само оранжев, нейде съвсем бял.... И Льолчев им се радваше!
 
Из каменистото поле наистина се стелеха разноцветни килими. Това бяха колонии от нацъфтели сбито една до друга перуники. Всяка колония имаше свой отделен цвят: жълт — и то на разни места различни тонове жълт, светлосин или тъмносин, само лилав или само оранжев, нейде съвсем бял.... И Льолчев им се радваше!
Нино отново погледна с усмивка този своеобразен човек. В него привлекателно се съчетаваха мъдрата практич-ност със съвсем несвойствена й романтичност. Пътуването отзад в камиона беше мъчително. Колата е пренасяла пясък, цимент, ръждиви тръби, масла — от какво ли нямаше остатъци по нея. На пода дрънчеше тежък крик, премяташе се лопата. Подскачаше и самият Льолчев, като правеше усилия да се удържа седнал върху една резервна гума. Друсаха се и до прекатурване се олюляваха по каменистото по^ ле, по което едва се очертаваха коловози. Наоколо беше наистина каменна пустиня!... При такива несгоди човек би трябвало да негодува, да се окайва, да ругае и камион, и шофьор, и път. Нино вече си бе помислил с разочарование, че такъв примитивен, в постояниа нечистота и окаяност ще бъде животът му на сондажа. А Льолчев се радваше на цветенцата!
+
Нино отново погледна с усмивка този своеобразен човек. В него привлекателно се съчетаваха мъдрата практичност със съвсем несвойствена й романтичност. Пътуването отзад в камиона беше мъчително. Колата е пренасяла пясък, цимент, ръждиви тръби, масла — от какво ли нямаше остатъци по нея. На пода дрънчеше тежък крик, премяташе се лопата. Подскачаше и самият Льолчев, като правеше усилия да се удържа седнал върху една резервна гума. Друсаха се и до прекатурване се олюляваха по каменистото поле, по което едва се очертаваха коловози. Наоколо беше наистина каменна пустиня!... При такива несгоди човек би трябвало да негодува, да се окайва, да ругае и камион, и шофьор, и път. Нино вече си бе помислил с разочарование, че такъв примитивен, в постоянна нечистота и окаяност ще бъде животът му на сондажа. А Льолчев се радваше на цветенцата!
— Виж ги! Гледай онези беличките — настояваше той. И с треперлив от друсането глас се помъчи да обясни: — Знаеш ли, ако бях изпратил на Лидия перуники подарък за Великдена, ти нямаше да б-кдеш сега тук... И аз нямаше да изпитам неприятностите в София. Тук си ми беше ху* баво. {e}{sup}к{/sup}{/e}
+
— Виж ги! Гледай онези беличките — настояваше той. И с треперлив от друсането глас се помъчи да обясни: — Знаеш ли, ако бях изпратил на Лидия перуники подарък за Великдена, ти нямаше да бъдеш сега тук... И аз нямаше да изпитам неприятностите в София. Тук си ми беше хубаво. {e}{sup}к{/sup}{/e}
 
Нино не разбра смисъла на тия му думи. Той с пълно
 
Нино не разбра смисъла на тия му думи. Той с пълно
 
</sfb>
 
</sfb>

Версия от 16:15, 26 април 2015

Страницата е проверена