Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/214“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | {s}старомодната роля на поклонник, коленичил да получи като милостиня любовта й... защо изобщо стигнах до смешното боготворене на тази жена? Аз винаги я превъзнасях, но, честно казано, повече зарад себе си, отколкото за нея. Беше ми приятно, че тя вярва в моята искреност... или поне съумяваше да показва, че ми вярва. Многото години, през които съдбата ни събираше и разделяше, помогнаха да | + | {s}старомодната роля на поклонник, коленичил да получи като милостиня любовта й... защо изобщо стигнах до смешното боготворене на тази жена? Аз винаги я превъзнасях, но, честно казано, повече зарад себе си, отколкото за нея. Беше ми приятно, че тя вярва в моята искреност... или поне съумяваше да показва, че ми вярва. Многото години, през които съдбата ни събираше и разделяше, помогнаха да привикнем с този романтичен стил на отношения. Сега, когато на стари години станахме мъж и жена, продължихме да се държим по стария романтичен начин. Това на тебе ти се е видяло смешно. Да, смешно е! Сега стана някак обществено невъзможно да се държим помежду си тъй, както някога. Не може да се живее вече по стария начин... Казвам ти го това, за да го осъзнаеш за себе си. За мен е вече късно да се променям!{/s} |
{s}. Нино го загледа в очите да долови защо едно съзнава, а друго върши. Но думите на Льолчев все повече го привличаха, като откровение.{/s} | {s}. Нино го загледа в очите да долови защо едно съзнава, а друго върши. Но думите на Льолчев все повече го привличаха, като откровение.{/s} | ||
{s}— И аз съзнавам, че моята връзка с Нели не е обществено оправдана, но...{/s} | {s}— И аз съзнавам, че моята връзка с Нели не е обществено оправдана, но...{/s} | ||
| − | {s}Той замълча, защото не знаеше как другояче би могъл да | + | {s}Той замълча, защото не знаеше как другояче би могъл да обясни привързаността си към Нели освен с баналното „любов“.:{/s} |
| − | {s}. | + | {s}.Льолчев подзе мисълта му :{/s} |
| − | {s} | + | {s}— Женитбата ти с Нели и обществено е лоша, но главно{/s} |
| − | {s}душевно. Тя е | + | {s}душевно. Тя е човек от предишния свят. Жените с такава стара душевност много мечтаят да бъдат любовници като Лидия и да си имат поклонници като Арго! А и ти по душевни наклонности приличаш на мен.И ти можеш да издигнеш една жена върху пиедестал — да я направиш нещо като паметник на илюзиите си. И да виждаш тази жена не такава, каквато е, а такава, каквато си я въобразяваш. Целия си живот можеш напразно да проиграеш за нея!... Добре, че Нели няма женската прозорливост и практичността на Лидия. Ако ги имаше, тя щеше да види, че си предразположен да бъдеш един нов Арго. И Нели щеше да те направи точно такъв, за какъвто си мечтае!...{/s} |
| − | {s} | + | {s}Те помълчаха дълго. Поглеждаха се понякога сериозно, понякога усмихнато. Навечеряха се. Допиха виното си. Запушиха цигари.{/s} |
| − | {s} | + | {s}Въпреки тежките мисли, които занимаваха през тази вечер и двамата, Аргир Льолчев не беше мрачен, а душевно{/s} |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 05:49, 26 април 2015
Страницата е проверена
