Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/603“
Mister sou (беседа | приноси) м (Tatyana-12) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>но едва ли тия личности са били осенявани с по-голяма чистота и искреност.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 372. <i>А в дъното [на изложбената зала] е Рембранд — „Стара жена мери злато“. Потъмняла е голямата картина… Но мекият поглед на старицата е насочен някъде отвъд везните и кроткото движение е отмерено с такава хармония, .., че зрителят може само да мълчи, задъхан, възхитен, възвисен.</i> ЛФ, 1958, 38, 3. <i>Душата ми се озари от благородно сияние. Усещах се възвисен.</i> Ив. Остриков, СБ, 62. |
| − | + | 2. Който е свързан с високи нравствени подбуди, в който има или се влага силен стремеж за постигане на нещо полезно, добро. <i>В това представление диша протестът на великия хуманист против живота, който осакатява и принизява, .., диша страстната му любов и жажда към пълноценния красив живот, към благородния възвисен труд.</i> Г. Гочев, Т, 1954, кн. 3, 24. | |
| − | |||
| − | 2. Който е свързан с високи нравствени подбуди, в който има или се влага силен стремеж за постигане на нещо полезно, добро. <i>В това представление диша протестът на великия хуманист против живота, който осакатява и принизява,.., диша | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗВИСЕ`НОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на възвисен; извисеност. <i>Нравствената чистота, поетична | + | <b>ВЪЗВИСЕ`НОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж.</i> Качество на възвисен; извисеност. <i>Нравствената чистота, поетична възвисеност, романтична печал и борческа воля на Щастливеца ще вълнуват толкова години след неговата смърт бедния младеж от плевенските села, който свири на флейта и рисува карикатури.</i> Е. Каранфилов, Б III, 121. <i>Възвисеност на чувствата.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗВИСО`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е по-висок от обикновеното или отколкото се очаква; височък. <i>Възвисок и рус, с гъсти преметнати назад коси, той би правил още по-хубаво впечатление, ако не се хвърляше в очи избелялостта на лицето му.</i> Ст. Чилингиров, РК, 180. <i>Малко след това той въведе в колибата възвисок човек,.., облечен в обикновени износени граждански дрехи.</i> Ж. Колев и др., ЧБП, 10. <i>От изгледа на ръста му се вижда, че е бил възвисок и тялото му твърде развито.</i> СбНУ XV, 120. | + | <b>ВЪЗВИСО`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е по-висок от обикновеното или отколкото се очаква; височък. <i>Възвисок и рус, с гъсти преметнати назад коси, той би правил още по-хубаво впечатление, ако не се хвърляше в очи избелялостта на лицето му.</i> Ст. Чилингиров, РК, 180. <i>Малко след това той въведе в колибата възвисок човек, .., облечен в обикновени износени граждански дрехи.</i> Ж. Колев и др., ЧБП, 10. <i>От изгледа на ръста му се вижда, че е бил възвисок и тялото му твърде развито.</i> СбНУ XV, 120. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗВИСЯ`</b>. Вж. възвисявам и | + | <b>ВЪЗВИСЯ`</b>. Вж. <em>възвисявам</em> и <em>възвисям</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗВИСЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв. | + | <b>ВЪЗВИСЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възвися`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>св., прех. Книж.</i> 1. Издигам, откроявам в пространството нависоко, над околната среда (ръст, част или части от него); извисявам, извишавам, възвишавам. <i>По-надолу, до реката, възвисяваше старите си зидове кулата.</i> К. Калчев, СТ, 221. <i>Планини великолепни, .. Кой е възвисил върховете ви до над облаците?</i> Пч, 1871, кн. 6, 81. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Правя някой или нещо да придобие по-висши нравствени и духовни качества. <i>Никой друг [както майката] не може да изпитва такава безмерна обич, да жали толкова много и да има такова неизтощимо търпение — тая най-голяма сила на сърцето човешко, тая благодат негова и безценна добродетел, която възвисява човека.</i> Д. Талев, ГЧ, 439. <i>Ако намеря отнякъде пари и училището ще продължа, и ще си накупя много книги. Книги, които затоплят сърцето, възвисяват духа, правят хората по-юначни, учат ги как да извършат велики дела.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 118. <i>Влезе в черквата и грохна пред олтара .. Копнееше за молитва, но светите думи не го възвисяваха и не му носеха утеха.</i> Ц. Лачева, СА, 28. <i>Милев рисуваше по най-странен начин: .. — жени, майки, моми, които идват в българския дом да го украсят, .., да отменят самотата, на мъжа и да възвисят и пречистят копнежите му.</i> Ал. Гетман и др., СБ, 44. | |
| − | + | 3. <i>Прен. Остар.</i> Довеждам някого или нещо до по-висш етап на развитие, до преуспяване; възвишавам. <i>От тях [Асеновци] бащата поднови разтуреното българско царство, .., а синът го възвиси до такава степен, до каквато беше стигнало само во времето на Симеона Великиго.</i> Т. Шишков, ИБН, 229. <i>Милий ми българский народе! .. Само истинската наука и доброто възпитание щат та възвисят на високий оня стъпен на напредъка, на когото ся достигнали другите по-просвещени и образовани народи.</i> Н. Начов, Лет., 1873, 103. <i>Нечувственият комахай сега наший народ, на старо време и той е имал свои отечестволюбци, които го бяха възвисили до най-висока степен на славата.</i> П. Р. Славейков, СК, 31. // Издигам някого или нещо в по-висок ранг. <i>За нас дякон Левски стои неизмеримо по-високо на бесилницата си, отколкото ако щастието му го беше възвисило до екзархийски трон.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 53. <i>Тутакси после кръщението си българите са обърнале към папа Николая I с молба да възвиси България до степен на отделен патриархат.</i> Хр. Ботев, СПДБ (превод), 62. <i>Гуеро ся оженил за дъщерята на един главатарин и за малко време възвисили го и го направили войвода.</i> П. Кисимов, ОА I (превод), 25. | |
| − | + | 4. <i>Остар.</i> Увеличавам размера на сума, брой, стойността на нещо; възвишавам, въздигам, възкачвам. <i>Количеството на кавето, което са употреблява ежегодно в Европа, са простира до 80 милиона оки; а в Северна Америка до 20 милиона. Ако при тие суми присъединиме онова количество, което са употреблява на восток, в Северна Америка и в оние страни, дето се ражда каве, то общата сума на неговото употребление ние смело можеме да възвисиме до 150 милиона оки.</i> Знан., 1875, бр. 12, 188. | |
| − | <b>възвисявам се, възвися се</b> <i>страд. Ритмическото слово помага само да се възвиси общият тон на представлението. „Подема се не съдържанието на мислите и чувствата, а коефициентът на естетическо въздействие.“</i> Н. Лилиев, Съч. III, 306. | + | 5. <i>Остар. Мат.</i> С предл. <em>в</em> и в съчет. със същ. <em>квадрат</em>, <em>куб</em> и под. Повдигам на някаква степен; въздигам. <i>Съразмерност ся не изменява, ако възвисим в квадрат или в каква да било друга степен всичките й членове.</i> Хр. Данов, ТПЧ, 245. <b>възвисявам се</b>, <b>възвися се</b> <i>страд. Ритмическото слово помага само да се възвиси общият тон на представлението. „Подема се не съдържанието на мислите и чувствата, а коефициентът на естетическо въздействие.“</i> Н. Лилиев, Съч. III, 306. |
Текуща версия към 17:45, 3 април 2015
но едва ли тия личности са били осенявани с по-голяма чистота и искреност. Н. Лилиев, Съч. III, 372. А в дъното [на изложбената зала] е Рембранд — „Стара жена мери злато“. Потъмняла е голямата картина… Но мекият поглед на старицата е насочен някъде отвъд везните и кроткото движение е отмерено с такава хармония, .., че зрителят може само да мълчи, задъхан, възхитен, възвисен. ЛФ, 1958, 38, 3. Душата ми се озари от благородно сияние. Усещах се възвисен. Ив. Остриков, СБ, 62.
2. Който е свързан с високи нравствени подбуди, в който има или се влага силен стремеж за постигане на нещо полезно, добро. В това представление диша протестът на великия хуманист против живота, който осакатява и принизява, .., диша страстната му любов и жажда към пълноценния красив живот, към благородния възвисен труд. Г. Гочев, Т, 1954, кн. 3, 24.
ВЪЗВИСЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на възвисен; извисеност. Нравствената чистота, поетична възвисеност, романтична печал и борческа воля на Щастливеца ще вълнуват толкова години след неговата смърт бедния младеж от плевенските села, който свири на флейта и рисува карикатури. Е. Каранфилов, Б III, 121. Възвисеност на чувствата.
ВЪЗВИСО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-висок от обикновеното или отколкото се очаква; височък. Възвисок и рус, с гъсти преметнати назад коси, той би правил още по-хубаво впечатление, ако не се хвърляше в очи избелялостта на лицето му. Ст. Чилингиров, РК, 180. Малко след това той въведе в колибата възвисок човек, .., облечен в обикновени износени граждански дрехи. Ж. Колев и др., ЧБП, 10. От изгледа на ръста му се вижда, че е бил възвисок и тялото му твърде развито. СбНУ XV, 120.
ВЪЗВИСЯ`. Вж. възвисявам и възвисям.
ВЪЗВИСЯ`ВАМ, -аш, несв.; възвися`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. 1. Издигам, откроявам в пространството нависоко, над околната среда (ръст, част или части от него); извисявам, извишавам, възвишавам. По-надолу, до реката, възвисяваше старите си зидове кулата. К. Калчев, СТ, 221. Планини великолепни, .. Кой е възвисил върховете ви до над облаците? Пч, 1871, кн. 6, 81.
2. Прен. Правя някой или нещо да придобие по-висши нравствени и духовни качества. Никой друг [както майката] не може да изпитва такава безмерна обич, да жали толкова много и да има такова неизтощимо търпение — тая най-голяма сила на сърцето човешко, тая благодат негова и безценна добродетел, която възвисява човека. Д. Талев, ГЧ, 439. Ако намеря отнякъде пари и училището ще продължа, и ще си накупя много книги. Книги, които затоплят сърцето, възвисяват духа, правят хората по-юначни, учат ги как да извършат велики дела. Кр. Григоров, ОНУ, 118. Влезе в черквата и грохна пред олтара .. Копнееше за молитва, но светите думи не го възвисяваха и не му носеха утеха. Ц. Лачева, СА, 28. Милев рисуваше по най-странен начин: .. — жени, майки, моми, които идват в българския дом да го украсят, .., да отменят самотата, на мъжа и да възвисят и пречистят копнежите му. Ал. Гетман и др., СБ, 44.
3. Прен. Остар. Довеждам някого или нещо до по-висш етап на развитие, до преуспяване; възвишавам. От тях [Асеновци] бащата поднови разтуреното българско царство, .., а синът го възвиси до такава степен, до каквато беше стигнало само во времето на Симеона Великиго. Т. Шишков, ИБН, 229. Милий ми българский народе! .. Само истинската наука и доброто възпитание щат та възвисят на високий оня стъпен на напредъка, на когото ся достигнали другите по-просвещени и образовани народи. Н. Начов, Лет., 1873, 103. Нечувственият комахай сега наший народ, на старо време и той е имал свои отечестволюбци, които го бяха възвисили до най-висока степен на славата. П. Р. Славейков, СК, 31. // Издигам някого или нещо в по-висок ранг. За нас дякон Левски стои неизмеримо по-високо на бесилницата си, отколкото ако щастието му го беше възвисило до екзархийски трон. Ив. Вазов, Съч. XIII, 53. Тутакси после кръщението си българите са обърнале към папа Николая I с молба да възвиси България до степен на отделен патриархат. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 62. Гуеро ся оженил за дъщерята на един главатарин и за малко време възвисили го и го направили войвода. П. Кисимов, ОА I (превод), 25.
4. Остар. Увеличавам размера на сума, брой, стойността на нещо; възвишавам, въздигам, възкачвам. Количеството на кавето, което са употреблява ежегодно в Европа, са простира до 80 милиона оки; а в Северна Америка до 20 милиона. Ако при тие суми присъединиме онова количество, което са употреблява на восток, в Северна Америка и в оние страни, дето се ражда каве, то общата сума на неговото употребление ние смело можеме да възвисиме до 150 милиона оки. Знан., 1875, бр. 12, 188.
5. Остар. Мат. С предл. в и в съчет. със същ. квадрат, куб и под. Повдигам на някаква степен; въздигам. Съразмерност ся не изменява, ако възвисим в квадрат или в каква да било друга степен всичките й членове. Хр. Данов, ТПЧ, 245. възвисявам се, възвися се страд. Ритмическото слово помага само да се възвиси общият тон на представлението. „Подема се не съдържанието на мислите и чувствата, а коефициентът на естетическо въздействие.“ Н. Лилиев, Съч. III, 306.
