Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/118“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | „В гласа | + | „В гласа и` звучи топлота и леност, когато заговори с цинична откровеност за еротика — и необикновена рязкост и наглост, когато иска да и` заплатиш за нейните чарове.“ |
| − | — Разглеждаш ме като стара вещ! | + | — Разглеждаш ме като стара вещ! — каза Лидия с неприятно изкривяване на устните, като да бе вкусила нещо горчиво. |
— Напротив, учудвам ти се, че си успяла да се запазиш все същата. | — Напротив, учудвам ти се, че си успяла да се запазиш все същата. | ||
| − | — Не, голубчик! Излишно е да ме утешаваш с приятни, но неверни приказки. Аз, за разлика от теб, съм от оная буржоазия, която западна след Девети септември... Не прави гримаси на досада! Няма да ти | + | — Не, голубчик! Излишно е да ме утешаваш с приятни, но неверни приказки. Аз, за разлика от теб, съм от оная буржоазия, която западна след Девети септември... Не прави гримаси на досада! Няма да ти разказвам одисеята си. Зная, че ставам банална, когато почна да се оплаквам. Особено пък пред комунисти! Слушат ме с отегчение, подсмиват се самодоволно и мълком си казват: „Щом така несдържано говориш против комунистите, разбира се, че само нещастия могат да те сполетят!“ Имам си един комунист вкъщи — зет ми!... Понеже ме запита какво е станало с мен през тия години, ще ти кажа с две думи и знай, че не съм дошла да те моля за каквото и да било... Омъжих се за един прост сондьор. Живеем в Каварна в една мизерна стаичка. Наоколо ми са обори и кочини. Дошла съм тук за малко културен въздух. Гостувам на дъщеря си. |
Бойдев се усмихна — очевидно не повярва, че е дошла само за културен въздух и нищо няма да иска от него. | Бойдев се усмихна — очевидно не повярва, че е дошла само за културен въздух и нищо няма да иска от него. | ||
| − | — И какво? Наобикаляш старите си приятели? — загледа той упорито деколтето | + | — И какво? Наобикаляш старите си приятели? — загледа той упорито деколтето и`, за да подскаже за какво предполага, че ги спохожда. |
| − | Лидия познаваше добре неговата неспособност да се държи към жените с чувство за мярка и с вярна преценка за мъжките си възможности. Още от времето, когато тя му служеше повече за „душеприказчица“, отколкото за любовница, тя знаеше, че жена му се беше примирила с неговата еротична вятърничавост и понасяше държанието му на дребен Дон Жуан с очакването, че то постепенно ще отпадне с възрастта. Но ето че бе станало обратното : в отношенията с | + | Лидия познаваше добре неговата неспособност да се държи към жените с чувство за мярка и с вярна преценка за мъжките си възможности. Още от времето, когато тя му служеше повече за „душеприказчица“, отколкото за любовница, тя знаеше, че жена му се беше примирила с неговата еротична вятърничавост и понасяше държанието му на дребен Дон Жуан с очакването, че то постепенно ще отпадне с възрастта. Но ето че бе станало обратното: в отношенията с жена си той беше стигнал до пълна непримиримост, за да се чувствува свободен за отношенията си с другите жени. Той винаги бе смятал, че в неговата чувственост има някаква непобедима сила, която привлича жените. Поради голямото си самочувствие той съзираше надежди за любовни преживявания там, където ги нямаше; дори там, където жените |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 17:10, 1 април 2015
Страницата е проверена
