Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/115“
(→Коригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Лидия никога не бе обичала, нито дори ценила това „дребно и тясно скроено човече“. В миналото го понасяше, защото беше един от най-удобните ` | + | Лидия никога не бе обичала, нито дори ценила това „дребно и тясно скроено човече“. В миналото го понасяше, защото беше един от най-удобните и` поклонници. Той никога не я измъчваше с любовното си увлечение, дори не наричаше любов, а любовчица отношенията си с нея... Сега вече го мразеше дълбоко и нетърпимо. Особено я гневеше това, че след Девети септември той е станал комунист. Лидия ненавиждаше комунистите с цялата възможна ярост на душата си. За нея те бяха убийци на целир `и род в Русия през революцията. Те убиха нейния Игорка. Те я изпратиха в унизителното общежитие за паднали жени... Те разбиха целия `и живот — мразеше ги до отврата, до озверение! И както често се случва с лишените от последователна логичност страстни женски натури — тя смяташе, че щом е станал комунист, Бойдев е гнусен изменник; че той е извършил мерзост спрямо нея, като не се е съобразил с омразата `и към комунизма! |
Гласът на Бойдев се чу в антрето. Чистачката си отиваше и той `и нареждаше кога пак да дойде. Отпрати я, но отново се върна в кухнята. Застоя се там дълго. | Гласът на Бойдев се чу в антрето. Чистачката си отиваше и той `и нареждаше кога пак да дойде. Отпрати я, но отново се върна в кухнята. Застоя се там дълго. | ||
Лидия го почака няколко минути и не удържа — появи се в кухнята. | Лидия го почака няколко минути и не удържа — появи се в кухнята. | ||
Версия от 13:47, 1 април 2015
Страницата е проверена
