Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/588“
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-7-a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
- | + | Проверена | |
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | + | ДВ, 66. <i>Войниците, гладни, сякаш са висели на въже, юрнаха се с баките към кухнята.</i> Г. Краев, Ч, 100. | |
− | <b>Мятам, метвам | + | <b>Мятам, метвам / метна (окачам, окачвам / окача) въжето някому</b>. <i>Разг</i>. Обесвам някого. <i>И всички стигнаха до Мангалчето .. Едни разправяха, че ще го осъдят много тежко, можело дори да му се метне въжето.</i> Г. Караславов, Тат., 188. |
− | <b>Мятам си, метвам си / метна си (нахлузвам си / нахлузя си, окачам си, окачвам си / окача си, премятам си, преметвам си / преметна си, слагам си / сложа си, турям си / туря си) въжето <на врата ( | + | <b>Мятам си, метвам си / метна си (нахлузвам си / нахлузя си, окачам си, окачвам си / окача си, премятам си, преметвам си / преметна си, слагам си / сложа си, турям си / туря си) въжето <на врата (шията)></b>. <i>Разг.</i> 1. Обесвам се. <i>Снахите ме изпъдиха, бях решил да си метна въжето на шията и да увисна на върбата в Пенчината ливада, но ми досвидя.</i> Кр. Григоров, Н. 139. <i>Но веднъж тя му заплака: — До гуша ми дойде! Иде ми да си метна въжето!</i> Ил. Волен, ДД, 27. 2. Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се. <i>— Хак ви е! — злорадствуваше Къньо Бесарабски, .. — Сами си сложихте въжето на врата, пък сега — олеле!</i> А. Гуляшки, МТС, 199. 3. Заемам се с опасна работа, с рисковано дело, и с това се излагам на смъртна опасност. <i>Йоаким кипна. — Балдьо, не безумствувай! Ти караш царя сам да си тури въжето на врата!</i>{{попр|Заменен силен акцент с маркери за цитат.}} Ив. Вазов, Съч. XIV, 69. |
− | + | <b>Намазвам / намажа (омазвам / омажа, облажавам, облажвам /облажа) въжето</b>. <i>Разг.</i> Бивам обесен. <i>Сестрите на падишаха бяха готови да се изядат без сол една друга, а мъжът на по-старата, след като бе довел баджанака си до изгнание, сам намаза въжето поради доносите на другия…</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 272. <i>— Но какво сега? — възрази в недоумение Кънчев. <i>— Нищо — какво. Ще омажат [заговорниците] въжето.</i> А. Страшимиров, Съч. I, 191. | |
− | |||
− | облажавам, облажвам /облажа) въжето</b>. <i>Разг.</i> Бивам обесен. <i>Сестрите на падишаха бяха готови да се изядат без сол една друга, а мъжът на по-старата, след като бе довел баджанака си до изгнание, сам намаза въжето поради доносите на | ||
− | + | <b>Откачам, откачвам / откача (отървавам / отърва) въжето</b>. <i>Разг.</i> Спасявам се от обесване. <i>Вечерта след прочитането на смъртната присъда Борис легна след проверката и до зори мисли. Какво можеше да се направи, за да отърве въжето? Този въпрос човъркаше упорито и дълбоко мозъка му.</i> Г. Караславов, Т, 105. <i>— Имаш още възможност да откачиш въжето. Кажи къде са другите?</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, 201. | |
− | Откачам, откачвам / откача (отървавам / отърва) въжето</b>. <i>Разг.</i> Спасявам се от обесване. <i>Вечерта след прочитането на | ||
− | < | + | <b>От кол и <от> въже</b>. <i>Разг. Пренебр.</i> Всякакви хора, всякаква сбирщина, сган (обикн. за обществено вредни хора, събрани отвсякъде, без подбор). <i>Синапът влязъл в село към пладне. Хората, що водел, били сякаш от кол и въже — дрипави, изпосталели, очите им лъщели като на гладни вълци.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 424-425. <i>— Не ми е познат, ефендим, отговори той на агите. — Русчук е голям град, пълен с различни нехранимайковци, от кол и от въже, към които, няма съмнение, принадлежи и негова милост.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 146. |
− | <i>— | + | <b>Отървавам / отърва от въжето някого</b>. <i>Разг.</i> Спасявам някого от обесване. <i>— Какво ще има? Убиха Куцара и туй-то. Таз Албена! .. Нека я вземе, нека я отърве от въжето.</i> Й. Йовков, А, 145. |
− | + | <b>Плета си въжето</b>. <i>Разг.</i> Върша някаква опасна работа, заради която ще пострадам тежко или ще загина. <i>— Не ще дума, той е турил малките сополковци да леят куршуми… Всичките на работа вече! Всичките си плетат въжето!</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 20. | |
− | <b> | + | <b>Свалям / сваля (смъквам / смъкна) от въжето някого</b>. <i>Разг.</i> Избавям, спасявам някого от непосредно застрашаваща го смърт, от обесване. <i>— Аз съм адвокат и с устата си кръвник мога да сваля от въжето.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 7. |
− | <b> | + | <b>Стягам / стегна въжето около шията на някого или на нещо</b>. <i>Разг.</i> Правя положението на някого или нещо още по-нетърпимо, по-лошо, по-опасно. <i>— Досега връзките ни бяха напълно лоялни… — Аз се надявам, че и в бъдеще ще останат такива. („Но сега вече ще почнем да стягаме въжето около шията на „Никотиана“.“)</i> Д. Димов, Т, 356. |
− | <b>ВЪЖЕИГРА`Ч</b> <i>м.</i> 1. Цирков артист, който ходи и играе по опънато въже. <i>В средновековието — ония карнавали, празници,.. не минавали без всякакви фокусници и палячовци, без въжеиграчи.</i> Г. Величков, НУ, 104. <i>Любовта на нашия народ към цирковото изкуство има стари и яки корени</i> | + | <b>Стягам / стегна въжето около шията си</b>. <i>Разг.</i> Сам правя положението си още по-нетърпимо, лошо, опасно, излагам се на смъртна опасност, гибел. <i>— Бе Драгуле, бе момче, защо стягаш въжето около шията си? Ще ви смажат, всинца ви ще изколят, ще изгорят къщите ни заради вас!</i> П. Стъпов, ЖСН, 156. |
+ | |||
+ | <b>Турям / туря (слагам / сложа) въжето на шията на някого</b>. <i>Разг.</i> 1. Обесвам някого. 2. Подчинявам някого под властта си, заробвам някого. <i>Богдан и Добра се венчаха — втората голяма изненада на селото .. — Хитруша Добра — оплете чужденчето, тури му въжето на шията!</i> К. Петканов, X, 83. | ||
+ | |||
+ | <b>Увисвам / увисна на въжето</b>. <i>Разг.</i> Бивам обесен. <i>— Дано не се върне вече. И какво ще се върне — ще увисне на въжето.</i> Й. Йовков, А, 137. <i>Ала понякога човек греши, / и гледаш — справедливо да реши — / убиецът е волен под небето, / невинният увисва на въжето!</i> Ем. Попдимитров, СР, 175. | ||
+ | ---- | ||
+ | <b>ВЪ`ЖЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който се извършва с помощта на въже или е предназначен за въже. <i>Пълненето на смесителния барабан се извършва с помощта на подемен кош, окачен на въжета. Въжетата се навиват на въжевите барабани, задвижвани чрез въжена предавка между барабаните.</i> Д. Хирстов, СПМ, 325. <i>Булдозери с механично (въжево) управляване.</i> △ <i>Багер с въжево или верижно предаване.</i> | ||
+ | ---- | ||
+ | <b>ВЪЖЕИГРА`НЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Ходене и танцуване по опънато въже. <i>Той беше съдържател на арената, .., акробат при въжеигрането.</i> Ив. Вазов, Съч. IV, 23. | ||
+ | ---- | ||
+ | <b>ВЪЖЕИГРА`Ч</b> <i>м.</i> 1. Цирков артист, който ходи и играе по опънато въже. <i>В средновековието — ония карнавали, празници, .. не минавали без всякакви фокусници и палячовци, без въжеиграчи.</i> Г. Величков, НУ, 104. <i>Любовта на нашия народ към цирковото изкуство има стари и яки корени</i> |
Текуща версия към 01:58, 23 март 2015
ДВ, 66. Войниците, гладни, сякаш са висели на въже, юрнаха се с баките към кухнята. Г. Краев, Ч, 100.
Мятам, метвам / метна (окачам, окачвам / окача) въжето някому. Разг. Обесвам някого. И всички стигнаха до Мангалчето .. Едни разправяха, че ще го осъдят много тежко, можело дори да му се метне въжето. Г. Караславов, Тат., 188.
Мятам си, метвам си / метна си (нахлузвам си / нахлузя си, окачам си, окачвам си / окача си, премятам си, преметвам си / преметна си, слагам си / сложа си, турям си / туря си) въжето <на врата (шията)>. Разг. 1. Обесвам се. Снахите ме изпъдиха, бях решил да си метна въжето на шията и да увисна на върбата в Пенчината ливада, но ми досвидя. Кр. Григоров, Н. 139. Но веднъж тя му заплака: — До гуша ми дойде! Иде ми да си метна въжето! Ил. Волен, ДД, 27. 2. Сам ставам причина да изпадна в лошо и подчинено положение; заробвам се. — Хак ви е! — злорадствуваше Къньо Бесарабски, .. — Сами си сложихте въжето на врата, пък сега — олеле! А. Гуляшки, МТС, 199. 3. Заемам се с опасна работа, с рисковано дело, и с това се излагам на смъртна опасност. Йоаким кипна. — Балдьо, не безумствувай! Ти караш царя сам да си тури въжето на врата!* Ив. Вазов, Съч. XIV, 69.
Намазвам / намажа (омазвам / омажа, облажавам, облажвам /облажа) въжето. Разг. Бивам обесен. Сестрите на падишаха бяха готови да се изядат без сол една друга, а мъжът на по-старата, след като бе довел баджанака си до изгнание, сам намаза въжето поради доносите на другия… В. Мутафчиева, ЛСВ I, 272. — Но какво сега? — възрази в недоумение Кънчев. — Нищо — какво. Ще омажат [заговорниците] въжето. А. Страшимиров, Съч. I, 191.
Откачам, откачвам / откача (отървавам / отърва) въжето. Разг. Спасявам се от обесване. Вечерта след прочитането на смъртната присъда Борис легна след проверката и до зори мисли. Какво можеше да се направи, за да отърве въжето? Този въпрос човъркаше упорито и дълбоко мозъка му. Г. Караславов, Т, 105. — Имаш още възможност да откачиш въжето. Кажи къде са другите? Г. Караславов, Избр. съч. X, 201.
От кол и <от> въже. Разг. Пренебр. Всякакви хора, всякаква сбирщина, сган (обикн. за обществено вредни хора, събрани отвсякъде, без подбор). Синапът влязъл в село към пладне. Хората, що водел, били сякаш от кол и въже — дрипави, изпосталели, очите им лъщели като на гладни вълци. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 424-425. — Не ми е познат, ефендим, отговори той на агите. — Русчук е голям град, пълен с различни нехранимайковци, от кол и от въже, към които, няма съмнение, принадлежи и негова милост. З. Стоянов, ЗБВ III, 146.
Отървавам / отърва от въжето някого. Разг. Спасявам някого от обесване. — Какво ще има? Убиха Куцара и туй-то. Таз Албена! .. Нека я вземе, нека я отърве от въжето. Й. Йовков, А, 145.
Плета си въжето. Разг. Върша някаква опасна работа, заради която ще пострадам тежко или ще загина. — Не ще дума, той е турил малките сополковци да леят куршуми… Всичките на работа вече! Всичките си плетат въжето! Ив. Вазов, Съч. XXIII, 20.
Свалям / сваля (смъквам / смъкна) от въжето някого. Разг. Избавям, спасявам някого от непосредно застрашаваща го смърт, от обесване. — Аз съм адвокат и с устата си кръвник мога да сваля от въжето. Ив. Вазов, Съч. XII, 7.
Стягам / стегна въжето около шията на някого или на нещо. Разг. Правя положението на някого или нещо още по-нетърпимо, по-лошо, по-опасно. — Досега връзките ни бяха напълно лоялни… — Аз се надявам, че и в бъдеще ще останат такива. („Но сега вече ще почнем да стягаме въжето около шията на „Никотиана“.“) Д. Димов, Т, 356.
Стягам / стегна въжето около шията си. Разг. Сам правя положението си още по-нетърпимо, лошо, опасно, излагам се на смъртна опасност, гибел. — Бе Драгуле, бе момче, защо стягаш въжето около шията си? Ще ви смажат, всинца ви ще изколят, ще изгорят къщите ни заради вас! П. Стъпов, ЖСН, 156.
Турям / туря (слагам / сложа) въжето на шията на някого. Разг. 1. Обесвам някого. 2. Подчинявам някого под властта си, заробвам някого. Богдан и Добра се венчаха — втората голяма изненада на селото .. — Хитруша Добра — оплете чужденчето, тури му въжето на шията! К. Петканов, X, 83.
Увисвам / увисна на въжето. Разг. Бивам обесен. — Дано не се върне вече. И какво ще се върне — ще увисне на въжето. Й. Йовков, А, 137. Ала понякога човек греши, / и гледаш — справедливо да реши — / убиецът е волен под небето, / невинният увисва на въжето! Ем. Попдимитров, СР, 175.
ВЪ`ЖЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се извършва с помощта на въже или е предназначен за въже. Пълненето на смесителния барабан се извършва с помощта на подемен кош, окачен на въжета. Въжетата се навиват на въжевите барабани, задвижвани чрез въжена предавка между барабаните. Д. Хирстов, СПМ, 325. Булдозери с механично (въжево) управляване. △ Багер с въжево или верижно предаване.
ВЪЖЕИГРА`НЕ, мн. няма, ср. Остар. Ходене и танцуване по опънато въже. Той беше съдържател на арената, .., акробат при въжеигрането. Ив. Вазов, Съч. IV, 23.
ВЪЖЕИГРА`Ч м. 1. Цирков артист, който ходи и играе по опънато въже. В средновековието — ония карнавали, празници, .. не минавали без всякакви фокусници и палячовци, без въжеиграчи. Г. Величков, НУ, 104. Любовта на нашия народ към цирковото изкуство има стари и яки корени