Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/576“
Mister sou (беседа | приноси) м (petar 8a) |
Mister sou (беседа | приноси) (peter 8a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
<b>ВЪВО`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); въведа, -еш, <i>мин. св.</i> въведох, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвел, <i>св., прех.</i> Въвеждам. <i>Отдясно войници въвождат Рад Лупу вързан.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 173. <i>Народният певец ни въвожда преко в основното настроение на своята песен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80. <i>Тие не видят, че отся-къде им са смеят,., а тие са седнале до въвождат реформи.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 290. <i>Папските легати, като додоха в България, захванаха да въвождат учението и обичаите латински, наместо православните.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 11. <i>Въвождам в заблуждение.</i> въвождам се, въведа се <i>страд.</i> | <b>ВЪВО`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); въведа, -еш, <i>мин. св.</i> въведох, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвел, <i>св., прех.</i> Въвеждам. <i>Отдясно войници въвождат Рад Лупу вързан.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 173. <i>Народният певец ни въвожда преко в основното настроение на своята песен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80. <i>Тие не видят, че отся-къде им са смеят,., а тие са седнале до въвождат реформи.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 290. <i>Папските легати, като додоха в България, захванаха да въвождат учението и обичаите латински, наместо православните.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 11. <i>Въвождам в заблуждение.</i> въвождам се, въведа се <i>страд.</i> | ||
| − | — Други форми: ввождамивовеждам. | + | — Други форми: <em>ввождамивовеждам</em>. |
---- | ---- | ||
<b>ВЪВО`ЖДАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> въвождам <i>и от</i> въвождам се; въвеждане. | <b>ВЪВО`ЖДАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> въвождам <i>и от</i> въвождам се; въвеждане. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | — Други форми: | + | — Други форми: <em>ввождане и вовеждане</em>. |
---- | ---- | ||
<b>ВЪВОНЕ`Я</b>. Вж. въвонявам<sup>2</sup>. | <b>ВЪВОНЕ`Я</b>. Вж. въвонявам<sup>2</sup>. | ||
| Ред 31: | Ред 31: | ||
<b>ВЪВОНЯ`ВАМ СЕ</b><sup>1</sup> <i>несв.’,</i> въвоня се <i>св., непрех. Рядко.</i> Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам<sup>2</sup>, въвонявам се<sup>2</sup>. <i>Поп Богдан често повтаряше пословицата: „Рибата от главата си ся въвонява“ и<sub>и</sub>им тълкуваше, за да я разберат добре.</i> Й. Груев, КН 4 (превод), 64. // С предл. на. Придобивам миризмата на нещо, с което съм бил продължително в досег. <i>Увлечен в лов, той съвсем се занемари и Станка въртеше глава, като го гледаше такъв</i> — с <i>измачкани и изцапани потури, небръснат, въвонйл се на тютюн.</i> Г. Караславов, ОХ II, 588. <i>Въвонявам се на зеле.</i> А <i>Въвонйл си се на риба.</i> | <b>ВЪВОНЯ`ВАМ СЕ</b><sup>1</sup> <i>несв.’,</i> въвоня се <i>св., непрех. Рядко.</i> Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам<sup>2</sup>, въвонявам се<sup>2</sup>. <i>Поп Богдан често повтаряше пословицата: „Рибата от главата си ся въвонява“ и<sub>и</sub>им тълкуваше, за да я разберат добре.</i> Й. Груев, КН 4 (превод), 64. // С предл. на. Придобивам миризмата на нещо, с което съм бил продължително в досег. <i>Увлечен в лов, той съвсем се занемари и Станка въртеше глава, като го гледаше такъв</i> — с <i>измачкани и изцапани потури, небръснат, въвонйл се на тютюн.</i> Г. Караславов, ОХ II, 588. <i>Въвонявам се на зеле.</i> А <i>Въвонйл си се на риба.</i> | ||
| − | — Други форми: ввонявам (остар. и диал.) и | + | — Други форми: <em>ввонявам</em> (остар. и диал.) и <em>вовонявам</em> (остар.). |
---- | ---- | ||
<b>ВЪВОНЯ`ВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.’,</i> въвонея, -ееш, <i>мин. св.</i> въвонях, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвонял, -а, -о, <i>мн.</i> въвонели, <i>св., непрех</i>. <i>Рядко.</i> Въвонявам се<sup>1</sup>, въвонявам се<sup>2</sup>. ВЪВОНЯВАМ СЕ<sup>2</sup> <i>несв.’,</i> въвонея се <i>св., непрех. Рядко.</i> Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам се<sup>1</sup>, въвонявам<sup>2</sup>. <i>— Запри го, не тук запри го</i> [Теодосия]! <i>В обора при козата! Да издъхне там и да се въвонее! Отпущение на греховете си да не получи, светлина да не види вече!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 56. | <b>ВЪВОНЯ`ВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.’,</i> въвонея, -ееш, <i>мин. св.</i> въвонях, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвонял, -а, -о, <i>мн.</i> въвонели, <i>св., непрех</i>. <i>Рядко.</i> Въвонявам се<sup>1</sup>, въвонявам се<sup>2</sup>. ВЪВОНЯВАМ СЕ<sup>2</sup> <i>несв.’,</i> въвонея се <i>св., непрех. Рядко.</i> Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам се<sup>1</sup>, въвонявам<sup>2</sup>. <i>— Запри го, не тук запри го</i> [Теодосия]! <i>В обора при козата! Да издъхне там и да се въвонее! Отпущение на греховете си да не получи, светлина да не види вече!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 56. | ||
Версия от 12:34, 17 март 2015
ВЪВЛИ`ЧАНЕ ср. Отгл. същ. от въвличам и от въвличам се. Въвличане във война. Въвличане в партийни борби.
— Друга (остар.) форма: вовли`чане.
ВЪ`ВОД м. 1. Обикн. в съчет.: Въвод във владение. Юрид. Реализиране правото за владение на имущество; въвеждане във владение. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такова, се прекратяват. ОФ, 1949, бр. 1507, 3.
2. Остар. Увод, въведение. Често, вместо да започне с такъв прек въвод в песента, народният певец., използува някоя природ-на картина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80.
ВЪ`ВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Уводен. Въводни думи.
◇ Въводно предложение. Остар. Грам. Вметнат израз, обособена част. Въводно ся нарича такова предложение, което ся малко откоси до содержанието на речта, и ся поставя между другите предложения или между частите им като някаква забележка. С. Радулов, НГ, 14. Ония предложения, що показоват някоя случка в йедно слово, а не ся намират в граматическа свръзка с него, наричат ся въводни предложения. Д. Манчов, БЕ 1,46.
ВЪВО`ЖДАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); въведа, -еш, мин. св. въведох, прич. мин. св. деят. въвел, св., прех. Въвеждам. Отдясно войници въвождат Рад Лупу вързан. Ив. Вазов, Съч. XX, 173. Народният певец ни въвожда преко в основното настроение на своята песен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80. Тие не видят, че отся-къде им са смеят,., а тие са седнале до въвождат реформи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 290. Папските легати, като додоха в България, захванаха да въвождат учението и обичаите латински, наместо православните. Р. Каролев, УБЧИ, 11. Въвождам в заблуждение. въвождам се, въведа се страд.
— Други форми: ввождамивовеждам.
ВЪВО`ЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от въвождам и от въвождам се; въвеждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Други форми: ввождане и вовеждане.
ВЪВОНЕ`Я. Вж. въвонявам2.
ВЪВОНЯ`. Вж. въвонявам1.
ВЪВОНЯ`ВАМ1, -аш, несв:, въвоня, -йш, мин. св. -йх и (диал.) -ях, прич. мин. св. деят. въвонйл и (диал.) въвонял, -а, -о, мн. въвонели, се., прех. Рядко. Придавам лоша, тежка миризма, воня на нещо; вмирисвам, увонявам, усмърдявам. С това непрестанно пушене си въвонйл на тютюн цялата къща. • Обр. Дори да бъде дребно [нещо, някаква работа], / завършиш ли го ти, / изглежда по-потребно. / А туй! Несвършено ли е — ще въвони / нататък наште дни. К. Христов, ЧБ, 237.
ВЪВОНЯ`ВАМ СЕ1 несв.’, въвоня се св., непрех. Рядко. Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам2, въвонявам се2. Поп Богдан често повтаряше пословицата: „Рибата от главата си ся въвонява“ ииим тълкуваше, за да я разберат добре. Й. Груев, КН 4 (превод), 64. // С предл. на. Придобивам миризмата на нещо, с което съм бил продължително в досег. Увлечен в лов, той съвсем се занемари и Станка въртеше глава, като го гледаше такъв — с измачкани и изцапани потури, небръснат, въвонйл се на тютюн. Г. Караславов, ОХ II, 588. Въвонявам се на зеле. А Въвонйл си се на риба.
— Други форми: ввонявам (остар. и диал.) и вовонявам (остар.).
ВЪВОНЯ`ВАМ2, -аш, несв.’, въвонея, -ееш, мин. св. въвонях, прич. мин. св. деят. въвонял, -а, -о, мн. въвонели, св., непрех. Рядко. Въвонявам се1, въвонявам се2. ВЪВОНЯВАМ СЕ2 несв.’, въвонея се св., непрех. Рядко. Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам се1, въвонявам2. — Запри го, не тук запри го [Теодосия]! В обора при козата! Да издъхне там и да се въвонее! Отпущение на греховете си да не получи, светлина да не види вече! Ст. Загорчинов, ДП, 56.
— Други форми: ввонявам (остар. и диал.) и вово-нявам (остар.).
ВЪВОНЯ`ВАНЕ1, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от въвонявам1 и от въвонявам се1; вмирисване, умирисване, всмърдяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Други форми: ввоняване (остар. и диал.) и вово-ня ван е (остар.).
ВЪВОНЯ`ВАНЕ2, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от въвонявам2 и от въвонявам се2; вмирисване, умирисване, всмърдяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. —Други форми: ввоняване (остар. и диал.) ивовоняване (остар.).
ВЪВРА`. Вж. въвирам.
ВЪВЪ`ЛЧА СЕ. Вж. въвълчвамсе. ВЪВЪЛЧВАМ СЕ, -аш се, несв.’, въ-вълча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Ставам зъл, свиреп или алчен като вълк; овълчвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪВЪ`ЛЧВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от въвълчвам се; овълчване.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
