Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/607“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Марина Минчева, 12.а клас) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>шаха^едки залпове.</i> А. Страшимиров, Съч. | <i>шаха^едки залпове.</i> А. Страшимиров, Съч. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВЙ`Я</b>. Вж. възвивам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВО`ДЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Остар.</i> 1. Възвеждам; възвождам. <i>В ово време архиепископ българский бил независим (..) що събор българских епископов го избирал изсред себе си и що, с утвърждение българскаго царя, го възводил на архиепис-копский чин и престол.</i> БКн, 1859, кн. 1, 154. <i>Постепенно [представите] възводят нашето „мислене на по-висок степен за развитие.</i> И. Груев, КЛ (превод), 16. |
2. Отнасям. <i>Историографията обикновено възводи християнството на българете кам кръщението на цар Бориса-Михаила.</i> Хр. Ботев, СПДБ (превод), 70. | 2. Отнасям. <i>Историографията обикновено възводи християнството на българете кам кръщението на цар Бориса-Михаила.</i> Хр. Ботев, СПДБ (превод), 70. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— Друга форма: в о з в о д я. | — Друга форма: в о з в о д я. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВО`ЖДАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> Възвеждам; възводя. <i>Той възвожда на чин сичките ходжи и дервиши по джамиите, той сваля сичките кадии или съдии.</i> С, |
1872, бр. 43, 344. <i>И полага закони на живота и на действия на съдниците</i> .. <i>възвожда от по-долня степен на по-горня, сиреч от епископства на митрополии; или доблестта на един человек, или град привиле-гирува .. и тъй да речем освен едното свещенодействие, сичките други архиерейски качества са съсредоточени в царя, поради които той действува и законно, и канонически.</i> Н. Михайловски, ИИ (превод), 51. | 1872, бр. 43, 344. <i>И полага закони на живота и на действия на съдниците</i> .. <i>възвожда от по-долня степен на по-горня, сиреч от епископства на митрополии; или доблестта на един человек, или град привиле-гирува .. и тъй да речем освен едното свещенодействие, сичките други архиерейски качества са съсредоточени в царя, поради които той действува и законно, и канонически.</i> Н. Михайловски, ИИ (превод), 51. | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
— Друга форма: возвождам. | — Друга форма: возвождам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВО`ЖДАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> възвождам; възвеждане. <i>Той бе писал втори път Андронику да му иска военна помощ за възвождане на трона Михаила, когато сгодният случай настане.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 145. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРА`Т</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.,</i> сега <i>поет.</i> Връщане в предишното или първона-чалното състояние; възвръщане. <i>На 1 септември 1911</i> г. <i>Столипин бива убит. Идва редът на четвъртата Дума, чиито представители са посочени отгоре лица, и тя завършва с пълен възврат към абсолюти-зъм.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, 70. <i>О, ясни дни</i>, <i>тям няма веч възврат! /А как тогаз,—</i> /.., <i>бе светъл и приветен /пред моя поглед тоя тъмен свят!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 64. <i>Какво ще стане, знай той и обади: / «То свършено е! Без възврат!»</i> К. Христов, ЧБ, 286. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРА`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> |
1. <i>Рядко.</i> Който отново, обратно се възвръща. <i>’Дали пък най-после не се сбъдва от-давнашната ми мечта да създам такъв сорт пшеница, който да не страда нито от зимните мразове, нито от възвратните пролетни студове?“ — мислел си ученият.</i> Сл. Петров, РКХО, 31. | 1. <i>Рядко.</i> Който отново, обратно се възвръща. <i>’Дали пък най-после не се сбъдва от-давнашната ми мечта да създам такъв сорт пшеница, който да не страда нито от зимните мразове, нито от възвратните пролетни студове?“ — мислел си ученият.</i> Сл. Петров, РКХО, 31. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
О Възвратна клапа; възвратен клапан (вентил). <i>Техн.</i> Приспособление, което пропуска автоматично или чрез ръчно задвижване потока на дадена течност, пара или газ в тръбопровод само по посока на движението. <i>За да не изтича водата от бойлера обратно във водопроводната мрежа, когато бъде спряна, се поставя възвратна клапа.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 31. <i>В долната част на смукателната тръба е монтиран един възвратен клапан с гумен уплътнител, чието предназначение е да задържа налятата вода в помпата при пускането й в действие.</i> Р. Ранков и др., М, 162. <i>Възвратен вентил. Предназначението му е да не пропуска водата в обратна посока, а само към котела.</i> Р. Ранков и др., М, 54. Възвратен глагол. <i>Грам.</i> Глагол с възвратно местоимение се или си, при който субектът е същевременно и обект на действието. Възвратно лично местоимение. <i>Грам.</i> Местоимение, означаващо субекта на действието, който е същевременно и обект на действието. Възвратно притежателно местоимение. <i>Грам.</i> Местоимение, което означава, че обектът в изречението принадлежи на субекта. | О Възвратна клапа; възвратен клапан (вентил). <i>Техн.</i> Приспособление, което пропуска автоматично или чрез ръчно задвижване потока на дадена течност, пара или газ в тръбопровод само по посока на движението. <i>За да не изтича водата от бойлера обратно във водопроводната мрежа, когато бъде спряна, се поставя възвратна клапа.</i> НТМ, 1962, кн. 1, 31. <i>В долната част на смукателната тръба е монтиран един възвратен клапан с гумен уплътнител, чието предназначение е да задържа налятата вода в помпата при пускането й в действие.</i> Р. Ранков и др., М, 162. <i>Възвратен вентил. Предназначението му е да не пропуска водата в обратна посока, а само към котела.</i> Р. Ранков и др., М, 54. Възвратен глагол. <i>Грам.</i> Глагол с възвратно местоимение се или си, при който субектът е същевременно и обект на действието. Възвратно лично местоимение. <i>Грам.</i> Местоимение, означаващо субекта на действието, който е същевременно и обект на действието. Възвратно притежателно местоимение. <i>Грам.</i> Местоимение, което означава, че обектът в изречението принадлежи на субекта. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРАТЙ`М</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който може да се възвърне. <i>Докато при движението на течността превръщането на един вид механична енергия в друг вид механична енергия представлява възвратим процес, то превръщането на механичната енергия в топлинна,.., се явява от гледище на хидравликата, като един невъзвратим процес.</i> Ст. Станчев, X, 121. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРАТЙ`МОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> възвратим. <i>И отново двете думи „... шумен листопад...“ със своя прост и неотразим ритъм и със скритата си мелодия, в която има и есен, и тъга, и предчувствие за преходност, и надежда за възв-ратимост.</i> С. Северняк, ВСД, 46. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪЗВРАТЙ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Възвратен. <i>„Как ся делят местоименията? На указателни, относителни, възвратителни, притяжа-телни, въпросителни, определителни и не-определителни.“</i> Т. Хрулев, БГ, 31. <i>Планетите са подложени на две движения: едното е движение възвратително, около оста им,..; а другото, движение врътително, около Слънцето.</i> Ив. Богоров, КГ, 23. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪ`ЗВРАТКИ</b> само <i>мн. Диал.</i> Повратки. <i>Ега в петък вечерта</i> / <i>Тодора са калесали, / на възвратките да дойде.</i> / <i>Та е Тодора тръгнала / с неното малко деверче.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗВРАТНО- | + | <b>ВЪЗВРАТНО-ПОСТЪПА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Техн.</i> Обикн. в съчет. |
| − | |||
Версия от 11:20, 17 март 2015
шаха^едки залпове. А. Страшимиров, Съч.
ВЪЗВЙ`Я. Вж. възвивам.
ВЪЗВО`ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Остар. 1. Възвеждам; възвождам. В ово време архиепископ българский бил независим (..) що събор българских епископов го избирал изсред себе си и що, с утвърждение българскаго царя, го възводил на архиепис-копский чин и престол. БКн, 1859, кн. 1, 154. Постепенно [представите] възводят нашето „мислене на по-висок степен за развитие. И. Груев, КЛ (превод), 16.
2. Отнасям. Историографията обикновено възводи християнството на българете кам кръщението на цар Бориса-Михаила. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 70.
— Друга форма: в о з в о д я.
ВЪЗВО`ЖДАМ, -аш, несв., прех. Остар. Възвеждам; възводя. Той възвожда на чин сичките ходжи и дервиши по джамиите, той сваля сичките кадии или съдии. С,
1872, бр. 43, 344. И полага закони на живота и на действия на съдниците .. възвожда от по-долня степен на по-горня, сиреч от епископства на митрополии; или доблестта на един человек, или град привиле-гирува .. и тъй да речем освен едното свещенодействие, сичките други архиерейски качества са съсредоточени в царя, поради които той действува и законно, и канонически. Н. Михайловски, ИИ (превод), 51.
— Друга форма: возвождам.
ВЪЗВО`ЖДАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от възвождам; възвеждане. Той бе писал втори път Андронику да му иска военна помощ за възвождане на трона Михаила, когато сгодният случай настане. Ив. Вазов, Съч. XIV, 145.
ВЪЗВРА`Т, мн. няма, м. Остар., сега поет. Връщане в предишното или първона-чалното състояние; възвръщане. На 1 септември 1911 г. Столипин бива убит. Идва редът на четвъртата Дума, чиито представители са посочени отгоре лица, и тя завършва с пълен възврат към абсолюти-зъм. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 70. О, ясни дни, тям няма веч възврат! /А как тогаз,— /.., бе светъл и приветен /пред моя поглед тоя тъмен свят! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 64. Какво ще стане, знай той и обади: / «То свършено е! Без възврат!» К. Христов, ЧБ, 286.
ВЪЗВРА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
1. Рядко. Който отново, обратно се възвръща. ’Дали пък най-после не се сбъдва от-давнашната ми мечта да създам такъв сорт пшеница, който да не страда нито от зимните мразове, нито от възвратните пролетни студове?“ — мислел си ученият. Сл. Петров, РКХО, 31.
2. Чрез който някой или нещо се връща отново, обратно някъде. Когато нападат на някое неприятелско село, то убиват и старците, и децата, и жените, на които главите са длъжни да украсят възвратния поход на победоносното войнство. Знан., 1875, бр. 16, 246. Възвратно движение.
О Възвратна клапа; възвратен клапан (вентил). Техн. Приспособление, което пропуска автоматично или чрез ръчно задвижване потока на дадена течност, пара или газ в тръбопровод само по посока на движението. За да не изтича водата от бойлера обратно във водопроводната мрежа, когато бъде спряна, се поставя възвратна клапа. НТМ, 1962, кн. 1, 31. В долната част на смукателната тръба е монтиран един възвратен клапан с гумен уплътнител, чието предназначение е да задържа налятата вода в помпата при пускането й в действие. Р. Ранков и др., М, 162. Възвратен вентил. Предназначението му е да не пропуска водата в обратна посока, а само към котела. Р. Ранков и др., М, 54. Възвратен глагол. Грам. Глагол с възвратно местоимение се или си, при който субектът е същевременно и обект на действието. Възвратно лично местоимение. Грам. Местоимение, означаващо субекта на действието, който е същевременно и обект на действието. Възвратно притежателно местоимение. Грам. Местоимение, което означава, че обектът в изречението принадлежи на субекта.
ВЪЗВРАТЙ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Който може да се възвърне. Докато при движението на течността превръщането на един вид механична енергия в друг вид механична енергия представлява възвратим процес, то превръщането на механичната енергия в топлинна,.., се явява от гледище на хидравликата, като един невъзвратим процес. Ст. Станчев, X, 121.
ВЪЗВРАТЙ`МОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възвратим. И отново двете думи „... шумен листопад...“ със своя прост и неотразим ритъм и със скритата си мелодия, в която има и есен, и тъга, и предчувствие за преходност, и надежда за възв-ратимост. С. Северняк, ВСД, 46.
ВЪЗВРАТЙ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Възвратен. „Как ся делят местоименията? На указателни, относителни, възвратителни, притяжа-телни, въпросителни, определителни и не-определителни.“ Т. Хрулев, БГ, 31. Планетите са подложени на две движения: едното е движение възвратително, около оста им,..; а другото, движение врътително, около Слънцето. Ив. Богоров, КГ, 23.
ВЪ`ЗВРАТКИ само мн. Диал. Повратки. Ега в петък вечерта / Тодора са калесали, / на възвратките да дойде. / Та е Тодора тръгнала / с неното малко деверче. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 31.
ВЪЗВРАТНО-ПОСТЪПА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Обикн. в съчет.
