Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/578“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (petar 8a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>студен, замайваше главата с издишан въг-ледвуокис.</i> Ст. Волев, МС, 120. | <i>студен, замайваше главата с издишан въг-ледвуокис.</i> Ст. Волев, МС, 120. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЕДВУО`КИСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни. <i>Хим. Прил. от</i> въгледвуокис. <i>Въглед-вуокисно наторяване.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЕДО`БИВ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Добив на каменни въглища. <i>План за въгледобив.</i> А <i>Въгледобивът намаля.</i> А <i>Механизация на въгледобива.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЕДОБИ`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> Който се отнася до въгледобив. <i>Въг-ледобивна промишленост. Въгледобивна мина.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЕКИ`СЕЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който съдържа, в който има въглероден двуокис. <i>Скоро теснината започна да се отваря и ние се озовахме над с. Михалково, известното със своята въглекисела вода родопско селище.</i> Н. Хайтов, ПП, 96. <i>Въглекисели-те води се използуват за лечение на болестите на сърдечносъдовата система.</i> М. Василев и др., ВБ, 15. // <i>Разш.</i> Който съдържа вода, наситена с въглероден двуокис. <i>Във въглекиселите бани въглеродният двуокис се използува за лечение на нервни и сърдечни заболявания.</i> Хим. VIII кл, 1965, 6о. <i>Въглекисела вана.</i> |
— От рус. углекислмй. | — От рус. углекислмй. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪГЛЕКИСЕЛИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Хим.</i> 1. Въглероден двуокис; въгле-кислота. <i>Въглеродна киселина или просто въглекиселина.. ся отпуща, кога горят или гният тела, у които има въглерод, кога нечпго гори или кога дишат хора и животни.</i> И. Груев, Ф (превод), 78. | + | <b>ВЪГЛЕКИСЕЛИНА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Хим.</i> 1. Въглероден двуокис; въгле-кислота. <i>Въглеродна киселина или просто въглекиселина.. ся отпуща, кога горят или гният тела, у които има въглерод, кога нечпго гори или кога дишат хора и животни.</i> И. Груев, Ф (превод), 78. |
2. Въглена киселина (Ст. Младенов, БТР). | 2. Въглена киселина (Ст. Младенов, БТР). | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
— Друга форма: въглекислина. | — Друга форма: въглекислина. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪГЛЕКИСЛОТА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Хим.</i> Въглероден двуокис; въглекиселина. <i>Животните, кога дишат, поглъщат от кислород и издишат въглекислотата, а растенията, напротив, поглъщат въглекислотата и издишат кислород.</i> Лет., 1871, 117. <i>Въглекислотата е въздухообразно тяло, малко по-тежко от въздуха, безцветно, с кисел вкус и миризма.</i> С. Веженов, X (превод), 25. | + | <b>ВЪГЛЕКИСЛОТА`</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Хим.</i> Въглероден двуокис; въглекиселина. <i>Животните, кога дишат, поглъщат от кислород и издишат въглекислотата, а растенията, напротив, поглъщат въглекислотата и издишат кислород.</i> Лет., 1871, 117. <i>Въглекислотата е въздухообразно тяло, малко по-тежко от въздуха, безцветно, с кисел вкус и миризма.</i> С. Веженов, X (превод), 25. |
— От рус. углекислота. | — От рус. углекислота. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЕКОПА`Ч</b> <i>м.</i> Работник, който копае каменни въглища в мина; миньор<sup>1</sup>, рудничар. <i>Вълците бяха минали край изоставената въглищарница в съседния дол. Оттам бяха поели полегатата рътлина, по чийто гръб лъкатушеше тясна пъртина, направена от въглекопачите, които отиваха и се връщаха от мините.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 44. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪГЛЕЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Хим.</i> Въглероден. <i>Въглелив окис. Въглелив двуокис.</i> |
О Въглелив сулфид. <i>Остар. Хим.</i> Серовъглерод. <i>Препоръчват бензина като .. най-евтино средство против ларвите на майския бръмбар в почвата.., че бензинът действува много по-енергически и по-сигурно, отколкото въглеливия сулфид.</i> Гр, 1909, бр. 9, <i>141.</i> | О Въглелив сулфид. <i>Остар. Хим.</i> Серовъглерод. <i>Препоръчват бензина като .. най-евтино средство против ларвите на майския бръмбар в почвата.., че бензинът действува много по-енергически и по-сигурно, отколкото въглеливия сулфид.</i> Гр, 1909, бр. 9, <i>141.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЪ`ГЛЕН</b> <i>м.</i> 1. Късче от изгоряло, неиз-гаснало дърво или от изгорели, неизгаснали въглища. <i>Колибата беше изгоряла. На мястото пушеха последните недогорели въглени.</i> Елин Пелин, Съч. II, 71. <i>Като откри рубиненочервените въглени под пепелта и сложи няколко тресчици в печката, дядо Васил почака да се събуди неговият внук Кольо.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 57. <i>В печката дървата ми бяха догорели.. Слязох аз., и си купих две големички наденици, върнах се, отворих печката, разринах въглените и наместих надениците вътре.</i> А. Каралийчев, |
С, 253-254. <i>Дето падне въгленът, там изгаря.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 162. <i>Покрит въглен пд пари.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП II, 62. • Обр. <i>Неговата трепереща ръка вече не можеше да държи писалката,.., но духът му трептеше свеж и бистър,., пареха го живите въглени на спомените. А.</i> Каралийчев, С, 241. // Изгаснало черно късче от прегоряло дърво. <i>Огънят в огнището беше загаснал и белезникава пепел се наслояваше по изстиналите въглени.</i> Ст. Марков, ДБ, 392. <i>Тримата войници сметоха угасналите въглени на огъня, скупчиха се един до друг и дълго мълчаха, сънливо примигвайки.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 427. | С, 253-254. <i>Дето падне въгленът, там изгаря.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 162. <i>Покрит въглен пд пари.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП II, 62. • Обр. <i>Неговата трепереща ръка вече не можеше да държи писалката,.., но духът му трептеше свеж и бистър,., пареха го живите въглени на спомените. А.</i> Каралийчев, С, 241. // Изгаснало черно късче от прегоряло дърво. <i>Огънят в огнището беше загаснал и белезникава пепел се наслояваше по изстиналите въглени.</i> Ст. Марков, ДБ, 392. <i>Тримата войници сметоха угасналите въглени на огъня, скупчиха се един до друг и дълго мълчаха, сънливо примигвайки.</i> Ив. Хаджимарчев, ОК, 427. | ||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
6. <i>Остар.</i> Графит. <i>Въглерод. Той е твърдо тяло, което ся среща в природата във вид</i> | 6. <i>Остар.</i> Графит. <i>Въглерод. Той е твърдо тяло, което ся среща в природата във вид</i> | ||
| − | |||
Версия от 13:47, 16 март 2015
студен, замайваше главата с издишан въг-ледвуокис. Ст. Волев, МС, 120.
ВЪГЛЕДВУО`КИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Хим. Прил. от въгледвуокис. Въглед-вуокисно наторяване.
ВЪГЛЕДО`БИВ, мн. няма, м. Добив на каменни въглища. План за въгледобив. А Въгледобивът намаля. А Механизация на въгледобива.
ВЪГЛЕДОБИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до въгледобив. Въг-ледобивна промишленост. Въгледобивна мина.
ВЪГЛЕКИ`СЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа, в който има въглероден двуокис. Скоро теснината започна да се отваря и ние се озовахме над с. Михалково, известното със своята въглекисела вода родопско селище. Н. Хайтов, ПП, 96. Въглекисели-те води се използуват за лечение на болестите на сърдечносъдовата система. М. Василев и др., ВБ, 15. // Разш. Който съдържа вода, наситена с въглероден двуокис. Във въглекиселите бани въглеродният двуокис се използува за лечение на нервни и сърдечни заболявания. Хим. VIII кл, 1965, 6о. Въглекисела вана.
— От рус. углекислмй.
ВЪГЛЕКИСЕЛИНА`, мн. няма, ж. Остар. Хим. 1. Въглероден двуокис; въгле-кислота. Въглеродна киселина или просто въглекиселина.. ся отпуща, кога горят или гният тела, у които има въглерод, кога нечпго гори или кога дишат хора и животни. И. Груев, Ф (превод), 78.
2. Въглена киселина (Ст. Младенов, БТР).
— Друга форма: въглекислина.
ВЪГЛЕКИСЛОТА`, мн. няма, ж. Остар. Хим. Въглероден двуокис; въглекиселина. Животните, кога дишат, поглъщат от кислород и издишат въглекислотата, а растенията, напротив, поглъщат въглекислотата и издишат кислород. Лет., 1871, 117. Въглекислотата е въздухообразно тяло, малко по-тежко от въздуха, безцветно, с кисел вкус и миризма. С. Веженов, X (превод), 25.
— От рус. углекислота.
ВЪГЛЕКОПА`Ч м. Работник, който копае каменни въглища в мина; миньор1, рудничар. Вълците бяха минали край изоставената въглищарница в съседния дол. Оттам бяха поели полегатата рътлина, по чийто гръб лъкатушеше тясна пъртина, направена от въглекопачите, които отиваха и се връщаха от мините. Ем. Станев, ПЕГ, 44.
ВЪГЛЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Хим. Въглероден. Въглелив окис. Въглелив двуокис.
О Въглелив сулфид. Остар. Хим. Серовъглерод. Препоръчват бензина като .. най-евтино средство против ларвите на майския бръмбар в почвата.., че бензинът действува много по-енергически и по-сигурно, отколкото въглеливия сулфид. Гр, 1909, бр. 9, 141.
ВЪ`ГЛЕН м. 1. Късче от изгоряло, неиз-гаснало дърво или от изгорели, неизгаснали въглища. Колибата беше изгоряла. На мястото пушеха последните недогорели въглени. Елин Пелин, Съч. II, 71. Като откри рубиненочервените въглени под пепелта и сложи няколко тресчици в печката, дядо Васил почака да се събуди неговият внук Кольо. Ем. Станев, ПЕГ, 57. В печката дървата ми бяха догорели.. Слязох аз., и си купих две големички наденици, върнах се, отворих печката, разринах въглените и наместих надениците вътре. А. Каралийчев,
С, 253-254. Дето падне въгленът, там изгаря. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 162. Покрит въглен пд пари. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 62. • Обр. Неговата трепереща ръка вече не можеше да държи писалката,.., но духът му трептеше свеж и бистър,., пареха го живите въглени на спомените. А. Каралийчев, С, 241. // Изгаснало черно късче от прегоряло дърво. Огънят в огнището беше загаснал и белезникава пепел се наслояваше по изстиналите въглени. Ст. Марков, ДБ, 392. Тримата войници сметоха угасналите въглени на огъня, скупчиха се един до друг и дълго мълчаха, сънливо примигвайки. Ив. Хаджимарчев, ОК, 427.
2. Прен. Само мн. Поет. Като епитет на очи
— черни и блестящи, пламенни. Вместо да го сгълчи, / тя викна го да пее соло в хора. / И запламтяха въглени-очи / на сипаничаво лице от шарка / със любознателност и ум вроден. Бл. Димитрова, Л, 72. — О, как ме гледат въглени-очи! К. Христов, ИБ, 51. Блеснаха на котарака / двата въглена-очи. СбХ, 85.
3. Обгорели тънки парчета от клончета дърво, обикновено приготвени специално за писане, рисуване. На арабите бяха дадени дъсчици и въглени, за да изпишат арабските числа и образци^от четирите аритметични действия. И. Вълчев, СКН, 248. Върху стената на стаята ми виси портрет на жена, нарисуван с въглен. Л. Канов, ЧК, 28. Аз тука се учех, у малка килия, — / Златан ни бе даскал, епитроп черковен; / на пясъчник пишехме с пръсти, и с въглен
— /на бяла дъска. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 14.
4. Само ед. Графична техника, при която се използват такива обгорели тънки парчета от клончета .Изложбата „Съветска графика“ показва., всички графични техники: мо-ливна, креда, пастел, акварел, въглен. РД,
1950, бр. 235, 2.
5. Диал. Болест по житните растения, от която те почерняват като овъглени; главня2 (Н. Геров, РБЯ).
6. Остар. Графит. Въглерод. Той е твърдо тяло, което ся среща в природата във вид
