Page:RBE Tom2.djvu/575

ми е мястото — станах горски работник.

В. Ченков, ПС, 77. Костадин си казваше: „Сигурно пак гласят някой събор да свалят дружбашите.“ Не можеше да се начуди на братовата си готовност да се въвира в политиката. Ем. Станев, ИК III, 196.

◇ Въвирам / въвра в миша дупка някого. Разг.; Въвирам / въвра в кучи (кучешки) гъз някого. Разг. Грубо.; Въвирам / въвра в кози рог някого. Диал. 1. Нахоквам много остро, жестоко някого. 2. Отмъщавам си на някого, наказвам го, като го поставям в затруднено, безизходно положение и го правя безсилен, безвреден. Въвирам / въвра в очи<те> (носа) на някого нещо. Разг.

1. Съвсем отблизо показвам на някого нещо (обикн. някакъв документ) като доказателство за правотата, истинността на нещо. След като му въврях в очите удостоверението, той отстъпи. 2. Казвам на някого някакъв факт, с който му доказвам, че не е прав. — Стига ми въвира в носа това дете. Знам, че съм виновен за него. 3. Настойчиво и досадно непрекъснато казвам, изтъквам на някого нещо или напомням, натяквам на някого за нещо или за някого. Беше ни втръснало да ни обучават, да ни се въвира в очи, непрекъснато от всяка страница на вестниците,., на учебниците, че повечето големи световни открития са дело на., руски откриватели. Г. Данаилов, ДС, 211. Дано не те види от някъде Мита — Кехайовата щерка. — Стига ми си въвирал тая Мита в очите. К. Петканов, ЗлЗ, 6. — Лукан е добро момче. Знам, че ти го обичаш. Тя ми каза със злост: — Откъде накъде ми въвираш в очите тоя Лукан? Елин Пелин, Съч. П, 62. Въвирам се / въвра се в очи<те> на някого. Разг. Натрапвам се, налагам се на някого. Странен човек бе тоя Припря-нов — колкото по-въздържан, по-надменен беше поручикът, толкова пд се привързваше към него; търсеше му дружбата, въви-раше се в очите му. Ил. Волен, НС, 97. Въвирам се / въвра се в устата на вълка (на звяра). Разг. Постъпвам така, че сам се излагам на голяма опасност, която идва от страна на някого. Въвирам си / въвра си носа (гагата, муцуната) някъде; въвирам / въвра нос някъде. Разг.; Въвирам си / въвра си главата някъде. Диал. Меся се, бъркам се там, където не трябва, не е желано или проявявам неоправдан, ненужен интерес към нещо. Той като на себе си каза: — Тоя господин почна да си въвира гагата там, където не му е работата, иска много да знае... Д. Спространов, С, 228. — Нали е мома... преструвки! / Жълтий Кукуряк зловолно / се обади и промъмра: / знам аз за какво е болна! / „Ти мълчи! Незван, неканен, / нос навсякъде въвираш — / сопна му се ядно Клинът.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I,

— Други форми: вовйрам (остар. и диал.), ввйрам (диал.).

ВЪВИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въвирам и от въвирам се.

— Друга (остар. и диал.) форма: вовйране.

ВЪВЛЕКА`. Вж. въвличам.

ВЪВЛИ`ЧАМ, -аш, несв.; въвлека, въвлечеш, мин. св. въвлякох, прич. мин. св. деят. въвлякъл, -кла, -кло, мн. въвлекли, прич. мин. страд. въвлечен, св., прех. 1. Като влача нещо (обикн. тежко), вкарвам го да влезе или да се вмести някъде; втътрям, завличам. Две мравки теглят едно зърно и го въвличат в една цепнатина. Н. Хайтов, ШГ, 183.

2. Като влача, дърпам с усилие някого, принуждавам го да влезе някъде. Бае Вездесъ-щов ме хвана под ръка и се така весел и усмихнат ме въвлече в кафенето. Елин Пелин, Съч. IV, 209. Той се ръкува с него, прегърна го даже и като не преставаше да говори, въвлече го в своя кабинет. Ст. Дичев, ЗС1,421.

3. Въздействам на някого и неусетно го привличам да участва в нещо (обикн. нежелателно, опасно и под.). Желанието му да поговорят насаме се видя на инженера съвсем нередно и нечисто, нещо като начало на някакъв заговор, в който се опитваха да го въвлекат, и той наежен се приготви за отбрана. Ив. Мартинов, М, 8. Тя се тревожеше за мъжа си и се укоряваше. Не трябваше да го въвлича в конспиративна работа! Той беше изнежен, плашлив. Л. Дилов, ПБД, 63. — Господин Стефанов, оставете зет ми на мира — умоляващо каза Костакев. — Не го въвличайте в опасната си игра, за да не пострада домът ми. X. Русев, ПЗ, 237.

4. С предл. в и в съчет. със същ. като беда, опасност, грях и под. Ставам причина някой да бъде подложен на нещо или да извърши нещо, изразено от съществителното; вкарвам. — Какъв народ!.. Не протяга ръка да проси, да моли .. Не проклина и съди те

зи, които са го въвлекли в такава обща и безмерна несрета. Д. Талев, ГЧ, 340. Мислех да ти поискам на сутринта пари, за да го [жакета] взема обратно, но ми беше съвестно. Малко ли го въвлякох в борчове, помислих си, и не посмях... М. Грубешлиева, ПИУ, 63. Мъдростта / нас вярно поучава, като казва, / че в грях въвличат нази три неща: / злост, невъздържност, зверски страсти диви. К. Величков, Ад (превод), 104. въвличам се, въвлека се страд. С действията си управниците на България спомагат да се разшири сферата на войната на Балканите и да се въвлече България в нея.

ВЪВЛИ`ЧАМ СЕ несв.; въвлека се св., непрех. Остар. Увличам се. Защо ние тъй сладко се топим, кога четем Херман и Доротея, защо се толкова въвличаме, когато гледаме Ромео и Юлия? Хр. Белчев, Избр. съч., 100.

— Друга (остар.) форма: вовлйчам.