Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/23“
(→Коригирана) |
Oserafimova (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
— Нека той да мисли, че комунистите сами са го потърсили, когато са им дотрябвали специалисти... нали разбиращ? По-добре е да остане с впечатлението, че властта има доверие в него. | — Нека той да мисли, че комунистите сами са го потърсили, когато са им дотрябвали специалисти... нали разбиращ? По-добре е да остане с впечатлението, че властта има доверие в него. | ||
— Да, това ще е най-хубаво. Иначе може да откаже работа, защото е болнав. | — Да, това ще е най-хубаво. Иначе може да откаже работа, защото е болнав. | ||
| − | Илел | + | Илел и́ подаде ръка, после отново я пощипна по бузата с оня жест, с който обикновено опитните мъже подканват към сепаре жената, която са си харесали в нощно заведение. Жужа познаваше този жест и погледна благодетеля си с такава покорност и благоговение, че очите и́ казваха: „Каквото поискате от мен, господин Илел Йожеф...!“ |
Сбогуваха се. Илел си тръгна към пристанището. | Сбогуваха се. Илел си тръгна към пристанището. | ||
Жужа продължи по приречния булевард развълнувана, облъхана от възпоминания за далечното отминало време, когато тя беше млада камериерка на австрийския пътнически кораб „Хелиус“. Тогава хубавият господин Илел Йожеф беше голям директор на петролния картел в София и често пътуваща с „Хелиус“ до Будапеща или Виена. | Жужа продължи по приречния булевард развълнувана, облъхана от възпоминания за далечното отминало време, когато тя беше млада камериерка на австрийския пътнически кораб „Хелиус“. Тогава хубавият господин Илел Йожеф беше голям директор на петролния картел в София и често пътуваща с „Хелиус“ до Будапеща или Виена. | ||
И сега сякаш Жужа го виждаше пред себе си такъв, какъвто беше тогава: висок и строен, с голямо чело и светлокафява вълниста коса, с тънък, удължен нос, който придаваше строга правилност на лицето му. Ненагледно хубави бяха устните му — прокъдрени, с трапчинки при ъглите. Трапчинки той имаше и до чистата кожа на страните — и Жужа обичаше да ги целува! Всичко у този човек бе удължено, но съразмерно, пълно с грация и привлекателност. Особено пръстите на ръцете, чието изящество той умееше артистично да подчертава с всеки свой жест... | И сега сякаш Жужа го виждаше пред себе си такъв, какъвто беше тогава: висок и строен, с голямо чело и светлокафява вълниста коса, с тънък, удължен нос, който придаваше строга правилност на лицето му. Ненагледно хубави бяха устните му — прокъдрени, с трапчинки при ъглите. Трапчинки той имаше и до чистата кожа на страните — и Жужа обичаше да ги целува! Всичко у този човек бе удължено, но съразмерно, пълно с грация и привлекателност. Особено пръстите на ръцете, чието изящество той умееше артистично да подчертава с всеки свой жест... | ||
| − | Струваше | + | Струваше и́ се, че такъв той си беше останал и досега - „прима човек“! |
Когато пътуваше с „Хелиус“, той обикновено си водеше | Когато пътуваше с „Хелиус“, той обикновено си водеше | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 19:47, 7 март 2015
Страницата е проверена
