Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/203“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
 
ство на срам, че е направил в живота си нещо непростимо, което го е лишило от правото да се върне пак в родната обстановка. Питаше се дали не е недостойно, че бе приел да живее в дома на съвсем случаен, чужд човек, а бягаше от бащиния си дом, от родния си вуйчо — само защото не искаше да се смири пред неговата справедлива суровост...
 
ство на срам, че е направил в живота си нещо непростимо, което го е лишило от правото да се върне пак в родната обстановка. Питаше се дали не е недостойно, че бе приел да живее в дома на съвсем случаен, чужд човек, а бягаше от бащиния си дом, от родния си вуйчо — само защото не искаше да се смири пред неговата справедлива суровост...
Всъщност Нино трябваше да избяга оттук заради Дора Павлова. Как би я срещнал по улицата? Тя ще го отмине с презрение, като измамник. Той дълго време не посмя да й открие връзката си с Нели, лъга я до самата си женитба: Дора непременно смяташе, че се е полакомил за някаква изгода, направил е сделка с женитбата си, без да помисли за страданията на изоставената своя другарка от детството 1...
+
Всъщност Нино трябваше да избяга оттук заради Дора Павлова. Как би я срещнал по улицата? Тя ще го отмине с презрение, като измамник. Той дълго време не посмя да й открие връзката си с Нели, лъга я до самата си женитба: Дора непременно смяташе, че се е полакомил за някаква изгода, направил е сделка с женитбата си, без да помисли за страданията на изоставената своя другарка от детството!...
И въпреки че съзнаваше своята виновност, Нино тръгна поне да зърне къщата на Дора Павлова. В състоянието, в което се намираше : бездомен, оскърбен от измяната на жена си. измъчен от две и половина годишното мъжко обкръжение в казармата — сега му се искаше поне да си помеч-тае за няколко нежни думи на Дора, за ласкаво докосване на ръката й, за чувството, че тя не го ненавижда...
+
И въпреки че съзнаваше своята виновност, Нино тръгна поне да зърне къщата на Дора Павлова. В състоянието, в което се намираше: бездомен, оскърбен от измяната на жена си, измъчен от две и половина годишното мъжко обкръжение в казармата — сега му се искаше поне да си помечтае за няколко нежни думи на Дора, за ласкаво докосване на ръката й, за чувството, че тя не го ненавижда...
Приближи къщата. Тя се намираше към долния край иа улицата. Видя в двора бащата на Дора. Понечи да се върне, но беше късно — Манол Павлов го забеляза. Не можеше да го отмине. Нино винаги се бе държал с уважение и преданост към този човек. Като горски надзирател в Лон-гоза Манол Павлов бе укривал родителите му. За укривателство на партизани е бил осъден на доживотен затвор. Полицаите са го изтезавали тъй, че бе останал завинаги болен, със скован гръбначен стълб.
+
Приближи къщата. Тя се намираше към долния край на улицата. Видя в двора бащата на Дора. Понечи да се върне, но беше късно — Манол Павлов го забеляза. Не можеше да го отмине. Нино винаги се бе държал с уважение и преданост към този човек. Като горски надзирател в Лонгоза Манол Павлов бе укривал родителите му. За укривателство на партизани е бил осъден на доживотен затвор. Полицаите са го изтезавали тъй, че бе останал завинаги болен, със скован гръбначен стълб.
 
Нино влезе в познатия му двор, настлан с квадратни циментови плочки и засенчен с голямо хинапово дърво. Къщицата — малка, с един приземен етаж — имаше фасада от джамлъци, в ъглите с малки червени, жълти, сини и зелени стъкла.
 
Нино влезе в познатия му двор, настлан с квадратни циментови плочки и засенчен с голямо хинапово дърво. Къщицата — малка, с един приземен етаж — имаше фасада от джамлъци, в ъглите с малки червени, жълти, сини и зелени стъкла.
 
Бащата на Дора седеше в плетен стол на неизменното си място до входа, в пъстрата сенчица на два засадени в стари кофи олеандъра, нацъфтели бяло и розово. Висок и много слаб, с дълбоки хлътини под очите, брадясал, Манол Павлов стоеше неподвижен, с чести конвулсии на лицето, които издаваха, че прави усилия да понася пристъпите на остри болки.
 
Бащата на Дора седеше в плетен стол на неизменното си място до входа, в пъстрата сенчица на два засадени в стари кофи олеандъра, нацъфтели бяло и розово. Висок и много слаб, с дълбоки хлътини под очите, брадясал, Манол Павлов стоеше неподвижен, с чести конвулсии на лицето, които издаваха, че прави усилия да понася пристъпите на остри болки.
 
</sfb>
 
</sfb>

Версия от 21:16, 4 март 2015

Страницата е проверена