Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/200“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 2: Ред 2:
 
се разбере, че го цени като сръчен работник с добри технически знания. Ненавиждаше го, защото беше единственият войник, осъждан за дезертьорство от 9 септември 1944 година досега — „черното петно“ на образцовата авиационна част.
 
се разбере, че го цени като сръчен работник с добри технически знания. Ненавиждаше го, защото беше единственият войник, осъждан за дезертьорство от 9 септември 1944 година досега — „черното петно“ на образцовата авиационна част.
 
Сам бивш политзатворник и партизанин, командирът най-много се гневеше, че безобразията в частта му вършеше син на загинали партизани. Пък и през тези шест месеца на удължената служба Нино Русев не направи нищо, за да промени лошите чувства не само на командира, но и на всички в казармата. Даваше си вид, че не иска „да се пречупи“ и „да се подмазва“. Нито веднъж не обеща пред комсомолските и партийни ръководители, че ще се поправи.
 
Сам бивш политзатворник и партизанин, командирът най-много се гневеше, че безобразията в частта му вършеше син на загинали партизани. Пък и през тези шест месеца на удължената служба Нино Русев не направи нищо, за да промени лошите чувства не само на командира, но и на всички в казармата. Даваше си вид, че не иска „да се пречупи“ и „да се подмазва“. Нито веднъж не обеща пред комсомолските и партийни ръководители, че ще се поправи.
Всъщност Нино се държеше тъй не толкова от своеобразното си чувство за честолюбие и достойнство. Причините бяха по-съществени и сложни. Той не искаше да разкрие, че неразбирателствата с жена му са го подтиквали да проявява иедисциплинираност и нетърпимост към задълженията си в казармата. Знаеше, че ако би се заел да обяснява причините, всички ще започнат да се ровят в личния му живот, да го съветват досадно, да го съжаляват... Обидно му беше това! И нали се готвеше отново да дезертира пак заради жена си — ако не беше в последния момент случайната среща с Аргир Льолчев? Защо трябваше да заблуждава командирите си, да се прави добър, осъзнат, разкаян, щом замисляше отново да опетни частта?
+
Всъщност Нино се държеше тъй не толкова от своеобразното си чувство за честолюбие и достойнство. Причините бяха по-съществени и сложни. Той не искаше да разкрие, че неразбирателствата с жена му са го подтиквали да проявява недисциплинираност и нетърпимост към задълженията си в казармата. Знаеше, че ако би се заел да обяснява причините, всички ще започнат да се ровят в личния му живот, да го съветват досадно, да го съжаляват... Обидно му беше това! И нали се готвеше отново да дезертира пак заради жена си — ако не беше в последния момент случайната среща с Аргир Льолчев? Защо трябваше да заблуждава командирите си, да се прави добър, осъзнат, разкаян, щом замисляше отново да опетни частта?
 
Командирът дойде чак привечер. Нино влезе при него в кабинета, за да му даде за подпис уволнителния си билет.
 
Командирът дойде чак привечер. Нино влезе при него в кабинета, за да му даде за подпис уволнителния си билет.
Полковникът може би очакваше, че Нино ще продума нещо — поне накрая ще се извини, ще покаже, че съжалява за държанието си през времето на службата. Но Нино мълчеше. Той не можа да превъзмогне създаденото през тези две и половина години отношение на отчужденост и мълчалива вражда към началника си. Пък и мислеше, че е излиш-но да проявява лицеприятие сега, когато вече си отива.
+
Полковникът може би очакваше, че Нино ще продума нещо — поне накрая ще се извини, ще покаже, че съжалява за държанието си през времето на службата. Но Нино мълчеше. Той не можа да превъзмогне създаденото през тези две и половина години отношение на отчужденост и мълчалива вражда към началника си. Пък и мислеше, че е излишно да проявява лицеприятие сега, когато вече си отива.
И командирът не му продума нищо. Подписа уволнител-иия билет и го подхвърли небрежно на масичката пред бюрото си, за да го вземе Нино. Кимна му с глава', че е свободен да си върви. Не{sub}7{/sub}му подаде ръка да се сбогува. В израза на лицето му Нино долови задоволство, че се отървава от неприятен човек.
+
И командирът не му продума нищо. Подписа уволнителния билет и го подхвърли небрежно на масичката пред бюрото си, за да го вземе Нино. Кимна му с глава, че е свободен да си върви. Не му подаде ръка да се сбогува. В израза на лицето му Нино долови задоволство, че се отървава от неприятен човек.
 
Така Нино Русев напусна казармата — като изпъден. Никой не се сбогува с него. Дори нито един от войниците не си
 
Така Нино Русев напусна казармата — като изпъден. Никой не се сбогува с него. Дори нито един от войниците не си
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 21:04, 4 март 2015

Страницата е проверена