Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/113“
(→Коригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
Лидия влезе след него и му подаде двете си ръце. | Лидия влезе след него и му подаде двете си ръце. | ||
— Забрави ли хубавите си стари навици, голубчик? Или откакто стана комунист, вече не целуваш ръце на дамите? | — Забрави ли хубавите си стари навици, голубчик? Или откакто стана комунист, вече не целуваш ръце на дамите? | ||
| − | Бойдев принудено целуна ръцете | + | Бойдев принудено целуна ръцете и`, но имаше недоволен вид. |
Тя успя любопитно да огледа ръцете му, да види дали още си оставя заострени нокти, за да удължава късите си, като подрязани пръсти. | Тя успя любопитно да огледа ръцете му, да види дали още си оставя заострени нокти, за да удължава късите си, като подрязани пръсти. | ||
— Не ти. ли е домъчняло за мен? Толкова отдавна не сме се виждали... | — Не ти. ли е домъчняло за мен? Толкова отдавна не сме се виждали... | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
— Както желаеш. | — Както желаеш. | ||
— Не, голубчик! Няма да си отида зарад доброто впечатление на една чистачка. Освен ако ме пъдиш? | — Не, голубчик! Няма да си отида зарад доброто впечатление на една чистачка. Освен ако ме пъдиш? | ||
| − | Бойдев се поколеба дали да | + | Бойдев се поколеба дали да и` каже: „Да, пъдя те!“ — но се овладя. |
— Влез в кабинета ми, докато изпратя жената. | — Влез в кабинета ми, докато изпратя жената. | ||
Той трябваше да усмири нервността си и да обмисли как да се държи с натрапницата, затова мина оттатък. | Той трябваше да усмири нервността си и да обмисли как да се държи с натрапницата, затова мина оттатък. | ||
Версия от 09:38, 13 февруари 2015
Страницата е проверена
