Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/114“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | да се избави от неприятното съжителство, той поискай по-спокойно жилище. И понеже комунистите го | + | да се избави от неприятното съжителство, той поискай по-спокойно жилище. И понеже комунистите го смятали заслужил учен — дали му този държавен апартамент, конфискуван от някакъв представител на немски фирми и сътрудник на Гестапо, осъден от народния съд и разстрелян. |
Лидия оглеждаше апартамента и се мъчеше да бтгадае кои мебели Бойдев е заграбил от „нещастната жертва на комунизма“. Жилището беше луксозно, строено нашироко. Холът, просторен като танцувален салон, имаше прозорцй-врати с бели завеси на железни релси. „Не ги е купувал сега“ — помисли Лидия. Според нея надали бе купил й ма-сивната разтегателна маса в средата йа хола. И огромнйя нерсийски килим. И скъпия кристален полилей... От хола две врати водеха за спалните, между които имаше широка баня, облицована с бели плочки. А на противоположната страна на спалните, зад плюшената завеса с цвят каки, се разкриваше голямата холна стая-кабинет на учения. | Лидия оглеждаше апартамента и се мъчеше да бтгадае кои мебели Бойдев е заграбил от „нещастната жертва на комунизма“. Жилището беше луксозно, строено нашироко. Холът, просторен като танцувален салон, имаше прозорцй-врати с бели завеси на железни релси. „Не ги е купувал сега“ — помисли Лидия. Според нея надали бе купил й ма-сивната разтегателна маса в средата йа хола. И огромнйя нерсийски килим. И скъпия кристален полилей... От хола две врати водеха за спалните, между които имаше широка баня, облицована с бели плочки. А на противоположната страна на спалните, зад плюшената завеса с цвят каки, се разкриваше голямата холна стая-кабинет на учения. | ||
„Човек без душевна свобода — продължаваше да мисли Лидия, като разглеждаше дългия бюфет в хола с грижливо прикътани зад стъклата му сервизи, кристални чаши, вази и статуетки, нелишени от художествена стойност й изящество. — Наблъскал ги е неартистично, като че е редил буркани в аптека!“ | „Човек без душевна свобода — продължаваше да мисли Лидия, като разглеждаше дългия бюфет в хола с грижливо прикътани зад стъклата му сервизи, кристални чаши, вази и статуетки, нелишени от художествена стойност й изящество. — Наблъскал ги е неартистично, като че е редил буркани в аптека!“ | ||
Версия от 09:37, 13 февруари 2015
Страницата е проверена
