Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/112“
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
Само Круна знаеше къде е и какво върши в тая нощ Лидия. Но тя нищо не можеше да обясни — преструваше се, че не знае, опитваше се да бъде весела, да се смее, да ги развлича. В преднамерената си веселост тя приличаше на ония жени, чиято душевност е вече повехнала от възрастта. Те могат да се радват само на отдавна отлетели хубави мигове от своя живот. На сегашните си преживявания, дори когато ся наистина радостни, те само могат да се усмихват, като остават равнодушни. | Само Круна знаеше къде е и какво върши в тая нощ Лидия. Но тя нищо не можеше да обясни — преструваше се, че не знае, опитваше се да бъде весела, да се смее, да ги развлича. В преднамерената си веселост тя приличаше на ония жени, чиято душевност е вече повехнала от възрастта. Те могат да се радват само на отдавна отлетели хубави мигове от своя живот. На сегашните си преживявания, дори когато ся наистина радостни, те само могат да се усмихват, като остават равнодушни. | ||
Така равнодушно Круна слушаше на вечерята Йолов, въпреки че той, вече опиянен от коняка и виното, говореше находчиво весели неща, въодушевляваше се от нейната хубост и от „сияйната й личност“, очакваше опиянение и от самата нея... | Така равнодушно Круна слушаше на вечерята Йолов, въпреки че той, вече опиянен от коняка и виното, говореше находчиво весели неща, въодушевляваше се от нейната хубост и от „сияйната й личност“, очакваше опиянение и от самата нея... | ||
| − | >> | + | >> 10 |
Иззвъни се. Бойдев облече сакото си и мина в антрето да отвори въяшната врата. | Иззвъни се. Бойдев облече сакото си и мина в антрето да отвори въяшната врата. | ||
-Ха! Ти...?! | -Ха! Ти...?! | ||
Версия от 09:23, 13 февруари 2015
Страницата е проверена
