Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/112“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
И преди Круна да успее да проговори, Лидия затвори телефона. | И преди Круна да успее да проговори, Лидия затвори телефона. | ||
| − | Великденската вечер мина невесело, в убито настроение. Никой не спомена как си обяснява отсъствието на Лидия. Но след разказите за нея всичко изглеждаше ясно : Лидия е намерила по-привлекателен начин да прекара великденската нощ! | + | Великденската вечер мина невесело, в убито настроение. Никой не спомена как си обяснява отсъствието на Лидия. Но след разказите за нея всичко изглеждаше ясно: Лидия е намерила по-привлекателен начин да прекара великденската нощ! |
| − | Само Круна знаеше къде е и какво върши в тая нощ Лидия. Но тя нищо не можеше да обясни — преструваше се, че не знае, опитваше се да бъде весела, да се смее, да ги развлича. В преднамерената си веселост тя приличаше на ония жени, чиято душевност е вече повехнала от възрастта. Те могат да се | + | Само Круна знаеше къде е и какво върши в тая нощ Лидия. Но тя нищо не можеше да обясни — преструваше се, че не знае, опитваше се да бъде весела, да се смее, да ги развлича. В преднамерената си веселост тя приличаше на ония жени, чиято душевност е вече повехнала от възрастта. Те могат да се радват само на отдавна отлетели хубави мигове от своя живот. На сегашните си преживявания, дори когато ся наистина радостни, те само могат да се усмихват, като остават равнодушни. |
| − | Така равнодушно Круна слушаше на вечерята Йолов, въпреки че той, вече опиянен от коняка и виното, говореше находчиво весели неща, въодушевляваше се от нейната хубост и от „сияйната й личност“, очакваше опиянение и от самата нея. .. | + | Така равнодушно Круна слушаше на вечерята Йолов, въпреки че той, вече опиянен от коняка и виното, говореше находчиво весели неща, въодушевляваше се от нейната хубост и от „сияйната й личност“, очакваше опиянение и от самата нея... |
| − | + | >> 1 | |
Иззвъни се. Бойдев облече сакото си и мина в антрето да отвори въяшната врата. | Иззвъни се. Бойдев облече сакото си и мина в антрето да отвори въяшната врата. | ||
-Ха! Ти...?! | -Ха! Ти...?! | ||
| − | Лидия побърза да влезе в антрето и чак тогава попита : | + | Лидия побърза да влезе в антрето и чак тогава попита: |
— Ще ме приемеш ли? | — Ще ме приемеш ли? | ||
По лицето на Бойдев се появи свойственият му нервен тик, който за миг удължаваше устните и разтваряше ноздрите за леко подсмъркване. | По лицето на Бойдев се появи свойственият му нервен тик, който за миг удължаваше устните и разтваряше ноздрите за леко подсмъркване. | ||
— Какво обичаш? | — Какво обичаш? | ||
— Обичам да те видя. Не може ли? — изгледа го тя с подсилено учудване. | — Обичам да те видя. Не може ли? — изгледа го тя с подсилено учудване. | ||
| − | Той врътна глава встрани. С това рязко извръщане на главата, с което привидно изразяваше | + | Той врътна глава встрани. С това рязко извръщане на главата, с което привидно изразяваше важност и високо самочувствие, той обикновено прикриваше обзелата го нервност и печелеше време за бързата си съобразителност. |
— Какво, пъдиш ли ме? — изрече насмешливо Лидия, ка | — Какво, пъдиш ли ме? — изрече насмешливо Лидия, ка | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 12:17, 13 февруари 2015
Страницата е проверена
