Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/526“
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
<b>ВСПОМИ`НАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> Припомням си, спомням си; вспоминам си, вспомням, вспомням си, напоминам си, напоминавам си. <i>Они двама често разговарят за ония опасности, от които ся избавили, вспоминат ония страшни дни, в кои живот им висял на влакно.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 207. | <b>ВСПОМИ`НАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> Припомням си, спомням си; вспоминам си, вспомням, вспомням си, напоминам си, напоминавам си. <i>Они двама често разговарят за ония опасности, от които ся избавили, вспоминат ония страшни дни, в кои живот им висял на влакно.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 207. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСПОМИ`НАМ СИ</b> <i>несв., прех. Остар.</i> Спомням си; вспомням си, напоминавам си, напоминам си, вспомням си. <i>А когато престанат телесните движения .., тя почнува да мисли, да си вспомина.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 101-102. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСПОМИ`НАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Припомняне, спомняне; вспомняне, напоминане, напоминание, напоминаване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСПО`МНЯ</b> Вж. <em>вспомням</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСПО`МНЯМ</b>, -яш, <i>несв.</i>; <b>вспо`мня</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>св.</i>, <i>прех. Остар. Книж.</i> Спомням, спомням си; вспоминам, вспоминам си, напоминавам си, напоминам си, вспомням си. <i>Аз ридая, кога вспомня / тие дела славни / на дядове наши… страшни дела!</i> Л. Каравелов, Съч. I, 1. <b>вспомням се</b>, <b>вспомня се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСПО`МНЯМ СИ</b> <i>несв.</i>; вспомня си се., <i>прех. Остар. Книж.</i> Спомням си; вспоминам, вспоминам си, напоминавам си, напоминам си, вспомням. <i>Под влиянието на тия спомени [в местния вестник] и заглавието „Ратаи“ вспомних си случката в III клас през 1876 г. пролетта.</i> СбЦГМГ, 13. |
— От рус. вспомнить. | — От рус. вспомнить. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСПО`МНЯНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> вспомням, вспомням се <i>и от</i> вспомням си; вспоминане, напоминание, напоминане, напоминаване. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСПОМОЩЕСТВОВА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Спомоществувание. <i>Академия в заседание свое на 9 августа 1832 година увенчала Мария Виньон, .., с премия от две тисящи франка, като вспомоществование да довърши свое добро дело.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 60. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСПОМОЩЕСТВОВА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Спомоществувател. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСРЕД</b> <i>предл.</i> и <i>нареч.</i> I. <i>Предл.</i> Сред. <i>Всред широкия | + | <b>ВСРЕД</b>{{попр|Отпечатано с ударение: едносрична дума.}} <i>предл.</i> и <i>нареч.</i> I. <i>Предл.</i> Сред. <i>Всред широкия двор се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор.</i> Елин Пелин, Съч. III, 9. <i>„Всички отиват, мислеше Игнатий, всеки има свое място; за тях животът е вън, за мене тука, всред тия стени, в килията на метоха…“</i> Ст. Дичев, ЗС I, 87. <i>Изкачвам се полека всред гъсталаци от лещак, .., из каменлива и залутана пътека.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 8. <i>— Положението е много лошо… Вчера видях един мобилизиран колега в Тасос. Той ми каза, че дисциплината всред войниците вече не съществува.</i> Д. Димов, Т, 523. <i>Всред нощ хвана да клепе църква.</i> Д. Манчов, БЕ П, 84. // Изсред, измежду. <i>Всред воя на вятъра, всред камшичените удари на градушката той ясно отдели плисъка на пороен дъжд.</i> М. Смилова, ДВ, 288. |
| − | + | II. <i>Нареч. Остар.</i> В средата, по средата. <i>В светението на лучите Мария можа да забележи половината на стаята .. наконец съзря част от пъпеш, който ся намираше на една трапеза, положена всред, една стъклянка, пълна с вода, и една паница.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 22. <i>Прилепът, шипката и юрдечката ся наортачили да търгуват. Прилепът заел пари и вложил всред; шипката дрехи вложила.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 80. <i>Туриха осла всред си и зеха да ся советоват дали било добро да ся повторително върнат в съкровище.</i> БДн, 1857, бр. 8, 32. <i>Владиката самси / тук служба служи .. / .. / Той пей на древността словата. / Богослужители подземат ги по ред / е олтар, от аналои, всред. / Не реч — един до друг елмаз се рони.</i> К. Христов, ЧБ, 105-106. // Между другите. <i>Тайнствените сановници на отоманската империя, докато мислеха, че османският крив меч .. ще уплаши сички тези европейски докторе на източния въпрос .., един глас, който мълчеше всред дотогаз, ревна от север.</i> НБ, 1876, бр.34, 131. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВСРЕДОТОЧА`ВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>всредоточа` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Съсредоточавам се. <i>Турските войски, които са всредоточаваха непрестанно около Ниш и Видин са разделиха на последньо време на две отделения.</i> СПл, 1876, бр. 1, 4. <i>По селските и градски</i> |
Текуща версия към 01:44, 12 февруари 2015
всмърдя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Разг. Неодобр. Вмирисвам се, въвонявам се. Водата лесно се всмърдява, кога ся задържи затворена много время или кога ся наберат у нея някакви други нечта. Й. Груев, Ф (превод), 41. Рибата се всмърдява от главата. Послов.
ВСМЪРДЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от всмърдявам се; вмирисване, въвоняване.
ВСПИ`ХВАМ, -аш, несв.; вспи`хна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. Диал. 1. Пламвам изведнъж.
2. Прен. Изливам бурно яда си; избухвам, разлютявам се, кипвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСПИ`ХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вспихвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСПИ`ХНА. Вж. вспихвам.
ВСПОМАГА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Спомагателен.
— От рус. вспомагательный. — Друга форма: вспомога`телен. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСПОМИ`НАМ, -аш, несв., прех. Остар. Припомням си, спомням си; вспоминам си, вспомням, вспомням си, напоминам си, напоминавам си. Они двама често разговарят за ония опасности, от които ся избавили, вспоминат ония страшни дни, в кои живот им висял на влакно. С. Радулов, ГМП (превод), 207.
ВСПОМИ`НАМ СИ несв., прех. Остар. Спомням си; вспомням си, напоминавам си, напоминам си, вспомням си. А когато престанат телесните движения .., тя почнува да мисли, да си вспомина. Ст. Ботьов, К (превод), 101-102.
ВСПОМИ`НАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Припомняне, спомняне; вспомняне, напоминане, напоминание, напоминаване.
ВСПО`МНЯ Вж. вспомням.
ВСПО`МНЯМ, -яш, несв.; вспо`мня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Книж. Спомням, спомням си; вспоминам, вспоминам си, напоминавам си, напоминам си, вспомням си. Аз ридая, кога вспомня / тие дела славни / на дядове наши… страшни дела! Л. Каравелов, Съч. I, 1. вспомням се, вспомня се страд.
ВСПО`МНЯМ СИ несв.; вспомня си се., прех. Остар. Книж. Спомням си; вспоминам, вспоминам си, напоминавам си, напоминам си, вспомням. Под влиянието на тия спомени [в местния вестник] и заглавието „Ратаи“ вспомних си случката в III клас през 1876 г. пролетта. СбЦГМГ, 13.
— От рус. вспомнить.
ВСПО`МНЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от вспомням, вспомням се и от вспомням си; вспоминане, напоминание, напоминане, напоминаване.
ВСПОМОЩЕСТВОВА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Спомоществувание. Академия в заседание свое на 9 августа 1832 година увенчала Мария Виньон, .., с премия от две тисящи франка, като вспомоществование да довърши свое добро дело. С. Радулов, ГМП (превод), 60.
ВСПОМОЩЕСТВОВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Спомоществувател.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВСРЕД* предл. и нареч. I. Предл. Сред. Всред широкия двор се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор. Елин Пелин, Съч. III, 9. „Всички отиват, мислеше Игнатий, всеки има свое място; за тях животът е вън, за мене тука, всред тия стени, в килията на метоха…“ Ст. Дичев, ЗС I, 87. Изкачвам се полека всред гъсталаци от лещак, .., из каменлива и залутана пътека. Ив. Вазов, Съч. XVII, 8. — Положението е много лошо… Вчера видях един мобилизиран колега в Тасос. Той ми каза, че дисциплината всред войниците вече не съществува. Д. Димов, Т, 523. Всред нощ хвана да клепе църква. Д. Манчов, БЕ П, 84. // Изсред, измежду. Всред воя на вятъра, всред камшичените удари на градушката той ясно отдели плисъка на пороен дъжд. М. Смилова, ДВ, 288.
II. Нареч. Остар. В средата, по средата. В светението на лучите Мария можа да забележи половината на стаята .. наконец съзря част от пъпеш, който ся намираше на една трапеза, положена всред, една стъклянка, пълна с вода, и една паница. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 22. Прилепът, шипката и юрдечката ся наортачили да търгуват. Прилепът заел пари и вложил всред; шипката дрехи вложила. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 80. Туриха осла всред си и зеха да ся советоват дали било добро да ся повторително върнат в съкровище. БДн, 1857, бр. 8, 32. Владиката самси / тук служба служи .. / .. / Той пей на древността словата. / Богослужители подземат ги по ред / е олтар, от аналои, всред. / Не реч — един до друг елмаз се рони. К. Христов, ЧБ, 105-106. // Между другите. Тайнствените сановници на отоманската империя, докато мислеха, че османският крив меч .. ще уплаши сички тези европейски докторе на източния въпрос .., един глас, който мълчеше всред дотогаз, ревна от север. НБ, 1876, бр.34, 131.
ВСРЕДОТОЧА`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; всредоточа` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар. Книж. Съсредоточавам се. Турските войски, които са всредоточаваха непрестанно около Ниш и Видин са разделиха на последньо време на две отделения. СПл, 1876, бр. 1, 4. По селските и градски
