Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/94“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | , посрещачите и носачите се трупаха нетърпеливо към прелеза на железопътните линии, блъскаха се, задръстваха задълго перона. Йолов с мъка се провираше срещу човешкия поток и диреше да види през намокрените си очила своята посрещачка. | |
„В тоя дъжд няма да можем да се прегърнем“ — мислеше Йолов. Всъщност не самата прегръдка очакваше нетърпеливо той, а да изпита сигурността, че ще бъде приютен и че всичко ще бъде тъй, както му е обещано с писмото. | „В тоя дъжд няма да можем да се прегърнем“ — мислеше Йолов. Всъщност не самата прегръдка очакваше нетърпеливо той, а да изпита сигурността, че ще бъде приютен и че всичко ще бъде тъй, както му е обещано с писмото. | ||
„Защо я диря тук? Тя навярно ще чака под навеса на гарата, за да не я вали дъжда“ — помъчи се той да отложи разочарованието си, че Лидия не е дошла да го посрещне, да отдалечи сбъдването на предчувствието, че ще му се случи някаква неприятност. | „Защо я диря тук? Тя навярно ще чака под навеса на гарата, за да не я вали дъжда“ — помъчи се той да отложи разочарованието си, че Лидия не е дошла да го посрещне, да отдалечи сбъдването на предчувствието, че ще му се случи някаква неприятност. | ||
| − | Йолов мина през четирите железопътни | + | Йолов мина през четирите железопътни линии и огледа закрития перон. И там я нямаше! |
Той вече съжаляваше, че бе дошъл, и реши да отиде в чакалнята, за да провери кога има обратен влак за Русе. Но в този миг към него приближи възрастен мъж с каскет, старомодно пардесю-реглан и обуща с гети. | Той вече съжаляваше, че бе дошъл, и реши да отиде в чакалнята, за да провери кога има обратен влак за Русе. Но в този миг към него приближи възрастен мъж с каскет, старомодно пардесю-реглан и обуща с гети. | ||
— Вие сте инженер Апостол Йолов, нали? — попита учтиво той и се усмихна като човек, който е сигурен и не очаква възражение. Едновременно с това мъжът пое от ръката на Йолов куфара му. — Аз ви посрещам вместо Лидия. Тя не можа да дойде, моли да я извините. | — Вие сте инженер Апостол Йолов, нали? — попита учтиво той и се усмихна като човек, който е сигурен и не очаква възражение. Едновременно с това мъжът пое от ръката на Йолов куфара му. — Аз ви посрещам вместо Лидия. Тя не можа да дойде, моли да я извините. | ||
Текуща версия към 08:09, 2 февруари 2015
Страницата е проверена
