Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/12“
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
Пълната, едра, цветуща унгарка го гледаше с недоверчиви очи. Наведе се да вземе писмото, но той не й го даде. | Пълната, едра, цветуща унгарка го гледаше с недоверчиви очи. Наведе се да вземе писмото, но той не й го даде. | ||
— Не е от жена. От приятел... — усмихна й се гузно той. | — Не е от жена. От приятел... — усмихна й се гузно той. | ||
| − | — Защо не се научи да четеш по български? Сега мога да те лъжа колкото си ща, а ти ревнувай!.. . Хайде, Жужика, не се мръщи. На, виж — посочи й той плика и зачете сричка по сричка името на подателя : — Инж. И-ван Гор-ба-нов. Виждаш ли? Мой колега. Иска да се срещнем в София по една много важна работа. | + | — Защо не се научи да четеш по български? Сега мога да те лъжа колкото си ща, а ти ревнувай!... Хайде, Жужика, не се мръщи. На, виж — посочи й той плика и зачете сричка по сричка името на подателя: — Инж. И-ван Гор-ба-нов. Виждаш ли? Мой колега. Иска да се срещнем в София по една много важна работа. |
Жужа упорствуваше да знае: | Жужа упорствуваше да знае: | ||
— Каква работа? | — Каква работа? | ||
| − | — Инженерска, каква може да бъде? Повикали от чужбина специалисти, искат да строят в Русе нефтова рафинерия. .. — И за да бъде по-убедителен, зачете уж в писмото: | + | — Инженерска, каква може да бъде? Повикали от чужбина специалисти, искат да строят в Русе нефтова рафинерия... — И за да бъде по-убедителен, зачете уж в писмото: |
— „Ти си инженер-геолог, стар специалист по полезните изкопаеми и по дестилацията на нефта...“ Разбираш ли, събират старите специалисти, трябват им хора. Изпращат ми и пари за път... | — „Ти си инженер-геолог, стар специалист по полезните изкопаеми и по дестилацията на нефта...“ Разбираш ли, събират старите специалисти, трябват им хора. Изпращат ми и пари за път... | ||
Той сложи очилата си, за да види по израза на нейното лице дали успя да я убеди. Стори му се чудно, че тя не го гледаше с познатите му очи — пълни със страх, грижа, преданост и едновременно с това мнителни и ревниви. Още по-необяснимо му се видя, че тя сама го подкани: | Той сложи очилата си, за да види по израза на нейното лице дали успя да я убеди. Стори му се чудно, че тя не го гледаше с познатите му очи — пълни със страх, грижа, преданост и едновременно с това мнителни и ревниви. Още по-необяснимо му се видя, че тя сама го подкани: | ||
| − | + | — Щом ще заминаваш, стани да изтеглиш парите. Утре е празник. | |
| − | + | — Да, сега... Дигни ме да се облека, че ми се мае главата. | |
| − | + | Жужа пое от закачалката зад вратата дългия му вълнен халат и когато му го отнесе на леглото, изви с отвращение глава : | |
— Ох, Апостол, колко лошо миришеш. Главата ме заболява. | — Ох, Апостол, колко лошо миришеш. Главата ме заболява. | ||
— Ти си виновна. Казах ти да ме спираш, когато се запия. Пак не можах да спя. Цяла нощ съм се въртял. Взех алонал. | — Ти си виновна. Казах ти да ме спираш, когато се запия. Пак не можах да спя. Цяла нощ съм се въртял. Взех алонал. | ||
Версия от 09:28, 30 януари 2015
Страницата е проверена
