Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/89“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | тая нощ! До десет часа през нощта по един от нас стоеше на пост в пещерите на скалистия скат да ги чака. Сменяхме се на половин час, толкова мразовито беше. Решихме за нощта да дигнем поста. Но никой от сондьорите не легна да спи тая нощ, макар че само една — моята смяна работеше с последните няколко литра нафта, другите три смени бяха свободни. | |
| − | + | Бригадирът ни Алеко Николов все току ходеше до брега да поглежда. | |
| − | + | Около полунощ той забелязал да святка и угасва светлинна в морето долу, близо до брега. Всички изтичахме навън от бараката. Трябваше да се спуснем по една много стръмна рибарска пътека надолу по скалите. Спущахме се с въже по един, за да не ни издуха виелицата в морето. Долу нямаше бряг — вълните го заливаха и се блъскаха в отвесните скали. Страшна тъмнина. Снегът набива в очите. Скалите се отрупали с лед, няма къде сигурно да стъпиш или да се уловиш, едно подхлъзване и ще полетиш надолу в разбушуваното море. Да се приближи лодката не беше възможно, вълните ще я разбият в скалите. Не можехме и да се разберем с Ивайло — вятърът фучи, вълните реват, нищо не се чува. Едва успяхме да им кажем да хвърлят варела в морето и да се върнат в Каварна. Добре, че се бяха сетили да вземат двете греди, с които са натоварили варела на лодката. Няма да ти разказвам какви усилия бяха да опазим с тия греди варела да не се разбие в скалите. Но точно до разсъмване се борихме да го спасим. Спуснахме с въже един от младежите в морето, за да овърже варела, инак не можехме да го изтеглим нагоре. Момчето се вкочани от ледената вода, извадихме го едва не умряло! И ние целите бяхме мокри и заледени, останахме без сили. От два дни напълно гладувахме. Преди това войниците от охраната на фара ни бяха услужили с два хляба. И те, момчетата, нямаха. | |
| − | + | Как измъкнахме железния варел по отвесната височина — сама си представи. Половината от нас го теглеха с въжето горе, другите го тикахме отдолу, стъпка по стъпка из заледената пътека. Брегът на това място е висок повече от сто и петдесет метра!... Но спасихме сондажа! | |
| − | + | Нели стана, за да го почерпи с коняк. Докато вадеше чашки от бюфета, тя попита: | |
| − | + | — Какво искаш да кажеш с това, чичо Арго? Пропагандираш ми героизма на работническата класа? Писнали са | |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 13:07, 27 януари 2015
Страницата е проверена
