Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/87“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— Ще те разочаровам, ако ти кажа истинската причина, Нели. Главният подтик беше жаждата да спечеля много пари. | — Ще те разочаровам, ако ти кажа истинската причина, Нели. Главният подтик беше жаждата да спечеля много пари. | ||
Нели наистина го изгледа невярващо с едрите си черни и бляскащи очи. | Нели наистина го изгледа невярващо с едрите си черни и бляскащи очи. | ||
| − | Льолчев побърза да обясни : | + | Льолчев побърза да обясни: |
| − | — Но не заради самите пари, Нели, а защото винаги съм се чувствувал обиден от живота... Обиден, че се намирам в категорията на хората-прислужници, а не на хората- | + | — Но не заради самите пари, Нели, а защото винаги съм се чувствувал обиден от живота... Обиден, че се намирам в категорията на хората-прислужници, а не на хората-господари. Трябваха ми много пари, за да се превърна в господар! А в крайна сметка... виждаш ме — излезе, че желанията ми не са се съобразявали с действителността, а с моето въображение. Така си и умряха, като илюзии. Не станах господар! |
— Защо? Нали си печелил много пари, бил си богаташ? Значи си станал и господар! | — Защо? Нали си печелил много пари, бил си богаташ? Значи си станал и господар! | ||
| − | — Не, не станах, Нели. Не станах! Може би се дължи на калпавия ми характер. Винаги когато се захващах за някаква работа, започваше да ме обзема страх да не би, отдаден на работата, да пропусна да живея. И вместо работата да ми бъде истинският живот, тя винаги се е превръщала за | + | — Не, не станах, Нели. Не станах! Може би се дължи на калпавия ми характер. Винаги когато се захващах за някаква работа, започваше да ме обзема страх да не би, отдаден на работата, да пропусна да живея. И вместо работата да ми бъде истинският живот, тя винаги се е превръщала за мен в един самозатвор... Но това е само едната страна. По-съществена е другата. Да станеш господар, значи да наемаш хора за работа и да печелиш от техния труд. Опитах се, но не съумях. За да живееш от труда на другите, трябва да имаш и съответни човешки качества за това. Трябва ти главно безсърдечие и незачитане на човека, звярско отношение към човека. Това най-силно го почувствувах, когато отидох да работя в Конго... |
| − | Нели го прекъсна с укор : | + | Нели го прекъсна с укор: |
— Чичо Арго, ти намразил ли си свободния свят, какво? | — Чичо Арго, ти намразил ли си свободния свят, какво? | ||
— Ти нали не си живяла в тъй наречения „свободен свят“? На Девети септември си била още момиче. Тогава защо ти се струва, че онзи е по-свободен от нашия свят? | — Ти нали не си живяла в тъй наречения „свободен свят“? На Девети септември си била още момиче. Тогава защо ти се струва, че онзи е по-свободен от нашия свят? | ||
— Че не е ли? | — Че не е ли? | ||
| − | — Свободен е, да. Но за господарите. Аз не помня да съм се чувствувал там свободен. Винаги трябваше някой да ме наеме, за да му работя, а той да ми даде хляб за около една трета от труда ми. Другите две трети остават за него. Свободен съм бил само ако исках да променя господаря си — да намеря нов господар | + | — Свободен е, да. Но за господарите. Аз не помня да съм се чувствувал там свободен. Винаги трябваше някой да ме наеме, за да му работя, а той да ми даде хляб за около една трета от труда ми. Другите две трети остават за него. Свободен съм бил само ако исках да променя господаря си — да намеря нов господар! |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:37, 27 януари 2015
Страницата е проверена
