Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/99“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
— Аз... прощавай, Круне, но с изключение на Лидия, съм загубил вкус към белите жени. | — Аз... прощавай, Круне, но с изключение на Лидия, съм загубил вкус към белите жени. | ||
| − | — Ох, Арго, престани да разхвалваш любовните си | + | — Ох, Арго, престани да разхвалваш любовните си похождения с негърките! — изрече глезливо Круна. |
От стаята се чу: | От стаята се чу: | ||
— Чичо Арго, разказвай. Моля те, разказвай! Страшно обичам да слушам за твоите приключения. | — Чичо Арго, разказвай. Моля те, разказвай! Страшно обичам да слушам за твоите приключения. | ||
— Добре, Нели, щом дойдеш при нас... | — Добре, Нели, щом дойдеш при нас... | ||
| − | Въпреки своите шестдесет и пет години Аргир Льолчев не мислеше за старостта. Или поне за нея не мислеше като за нещо трагично просто защото му се струваше, че ще бъде винаги здрав и силен. Самочувствието, че е млад — това беше единствената област, в която проявяваше | + | Въпреки своите шестдесет и пет години Аргир Льолчев не мислеше за старостта. Или поне за нея не мислеше като за нещо трагично просто защото му се струваше, че ще бъде винаги здрав и силен. Самочувствието, че е млад — това беше единствената област, в която проявяваше самохвалство, дори говореше с измишльотини и леко презрение към действителността. |
Тъй самохвално му подействува сега намекът на Круна за негърките и той каза : | Тъй самохвално му подействува сега намекът на Круна за негърките и той каза : | ||
| − | — Ти не можеш да си представиш колко необикновена е хубостта на младите негърки, Круне. Кожата им е черна и лъскава като лакирана, дъхти | + | — Ти не можеш да си представиш колко необикновена е хубостта на младите негърки, Круне. Кожата им е черна и лъскава като лакирана, дъхти на екваториално слънце, на благовонни треви и цветя. Гърдите им са като екзотични плодове. Зъбите блестят седефени. Когато се разхождат или дори когато работят на полето, всяко тяхно движение е ритъм и хармония. Все ти се струва, че танцуват под ритъма на страстна музика. Най-хубави са очите им — слънчево топли и гальовни... Не мога да понасям европейките. Очите им са безцветни и без сласт... пак с изключение на Лидините очи! |
— Виж какво ще ти кажа, Арго. Круна е щастливо изключение. Тя е някакъв преход от европейките към сластните деца на южното слънце. Признай! Тя е жена, която радва като бижу — изящна фигура на богиня от патинирана слонова кост! | — Виж какво ще ти кажа, Арго. Круна е щастливо изключение. Тя е някакъв преход от европейките към сластните деца на южното слънце. Признай! Тя е жена, която радва като бижу — изящна фигура на богиня от патинирана слонова кост! | ||
В това време Круна съблече топлия си пеньоар и се появи в хола със силно вталена рокля от тафта с менящи се тъмнозелени и яркокафяви бляскави оттенъци. | В това време Круна съблече топлия си пеньоар и се появи в хола със силно вталена рокля от тафта с менящи се тъмнозелени и яркокафяви бляскави оттенъци. | ||
| − | — Мили момчета, с какво да | + | — Мили момчета, с какво да ви позабавлявам, докато дойде Нели? |
— Посвири ни и попей — предложи Льолчев. | — Посвири ни и попей — предложи Льолчев. | ||
Круна седна пред рояла. | Круна седна пред рояла. | ||
| − | — Знаете ли какво ще ви попея? . .. Когато бяхме на сватбено пътешествие с моя мъж из Гърция, отидохме на | + | — Знаете ли какво ще ви попея? ... Когато бяхме на сватбено пътешествие с моя мъж из Гърция, отидохме на |
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 12:46, 23 януари 2015
Страницата е проверена
