Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/494“
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-7-a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана: За оглед дали не трябва разделяне на абзаци при <b>ВСЕ</b><sup>2</sup>.) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>В тази [Крайненската] махала от Шербабинци живееха най-западналите челяди — все рибари и контрабандисти.</i> А. Страшимиров, К, 58. <i>Кръчмарите от турските села — все българи — .. бяха привикнали да братуват с турците.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 174. | |
— Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форма: <em>се</em>. | — Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форма: <em>се</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСЕ</b><sup>2</sup> <i>неизм. прил. Разг.</i> Само в съчет.: От все сърце. Много искрено, много силно, с много чувство. <i>Той вървеше бавно към къщи и се разглеждаше жадно, любуваше се на всичко, радваше се от все сърце, без да знае точно на какво се радва.</i> Г. Караславов, ОХ | + | <b>ВСЕ</b><sup>2</sup> <i>неизм. прил. Разг.</i> Само в съчет.: <b>От все сърце</b>. Много искрено, много силно, с много чувство. <i>Той вървеше бавно към къщи и се разглеждаше жадно, любуваше се на всичко, радваше се от все сърце, без да знае точно на какво се радва.</i> Г. Караславов, ОХ II, 28. <i>— Ех, болярино, — въздъхна от все сърце Драгота и се изсмя широко — да си бяхме седели в стана край Димотик, друго можеше да бъде.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 296. <i>Отблизо запознат с тая музика, Чумакът друсаше исполинските си гърди и от все сърце се смееше.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 9. <b>С все глас</b>. Много силно, високо; с всичкия си глас. <i>Петър стискаше зъби, .., но се сдържаше. Заставаше мирно, опваше мускули повече, отколкото е необходимо, и с все глас, .., отсечено отговаряше.</i> В. Ченков, ПС, 92. <i>Не толкова от болки, колкото от ярост, Игрил извика с все глас и като бодна бясно коня си, спусна се върху противника си с вдигнат меч.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 306. <b>С все сила</b>. 1. С глаголи, назоваващи действие, за осъществяването на което се употребява голямо физическо усилие — много силно, с всичката, цялата си сила, която имам. <i>Руменов напипа и някакво дърво и с все сила го захвърли към улицата.</i> X. Русев, ПС, 26. <i>Дрехата й се закачи за една къпина, тя извика, дръпна се с все сила и я раздра.</i> К. Петканов, В, 231. <i>Той прокара длан по лицето си, погледна я, сетне се вторачи в кмета и като грабна ненадейно пръстената паница, която беше пред него, замахна и с все сила го удари между веждите.</i> Г. Караславов, ОХ II, 115. 2. С глаголи за движение — много бързо, колкото е възможно най-бързо, с най-голяма скорост. <i>Извърна глава и с все сила се спусна от хълма към реката.</i> К. Петканов, ОБ, 129. <i>Изведнъж тя извика, изгуби се, показа се след това отвън, като с все сила тичаше насреща им и викаше.</i> Й. Йовков, Разк. III, 13. <i>Тя забърза с все сила. Стигнаха брега.</i> П. Вежинов, НС, 159. 3. С глаголи като <em>пея</em>, <em>викам</em>, <em>крещя</em> и под. — много силно, високо; колкото глас имам, колкото ми глас държи. <i>Пееше с все сила мъжки глас, звучен, радостен, глас на млад, влюбен човек.</i> Й. Йовков, ЖС, 215. <i>Ако искаш, викай в пустинята, с все сила викай — все едно, ехо отникъде няма да чуеш.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 193. <i>Вратата изедин път изскочи от вратника и падна на земята, а ведно с нея като река от счупен яз влетяха цяла тълпа полуголи, а мнозина и съвсем голи, мъже, жени, стари и млади, като викаха и кряскаха с все сила.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 462. |
| − | — Друга (остар., сега простонар. и в небрежна | + | — Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форма: <em>се</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСЕ</b><sup>3</sup> <i>нареч.</i> 1. Означава, че нещо от един и същ вид изпълва, покрива изцяло някакво пространство и изключва всяка друга възможност; навсякъде, навред, само. <i>Където погледнеш: назад, напред, долу, горе — все бук.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 10. <i>Дири Мечо пещерата от дол в дол, от рид на рид.. Ала де погледне, навред места непознати. Все | + | <b>ВСЕ</b><sup>3</sup> <i>нареч.</i> 1. Означава, че нещо от един и същ вид изпълва, покрива изцяло някакво пространство и изключва всяка друга възможност; навсякъде, навред, само. <i>Където погледнеш: назад, напред, долу, горе — все бук.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 10. <i>Дири Мечо пещерата от дол в дол, от рид на рид .. Ала де погледне, навред места непознати. Все усои, все дъбрави.</i> Ем. Станев, ГЧ, 16. <i>Едно време цялата земя е била населена все с рогати. Тук рогато, там рогато, където погледнеш, все рогати.</i> А. Каралийчев, ПС I, 54. <i>— Къщата ми е покрита все с великански кожи.</i> Ран Босилек, Р, 122. <i>Тука един куп трендафил, .. Таме други куп ружа, все от гъстата и от шарената.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 12. <i>Що виждам тая сутрин — / нощеска сняг валяло! / Където да погледнеш, / все бяло, бяло, бяло!</i> Елин Пелин, ПБ, 113. |
| − | 2. Означава, че някакво действие или състояние продължава да съществува, не се е изменило до момента на говоренето или не е достиганало своя край; непрекъснато, постоянно, още. <i>Снегът все вали и се лепи по стъклата на прозорците.</i> Елин Пелин, Съч. | + | 2. Означава, че някакво действие или състояние продължава да съществува, не се е изменило до момента на говоренето или не е достиганало своя край; непрекъснато, постоянно, още. <i>Снегът все вали и се лепи по стъклата на прозорците.</i> Елин Пелин, Съч. II, 109. <i>Откъм входа на пещерата все продължаваше да се носи познатият вой.</i> П. Славински, ПЗ, 177. <i>Срещата с младия учител беше случайна и краткотрайна, но Станка все си мислеше за нея и оттогава все ходеше радостно възбудена.</i> Г. Караславов, ОХ I, 35. <i>След Абдула бей дойде Кемал бей, но от няколко години насам стопанин на гората беше неговият син Селим бей, .. А селяните все помнеха, че гората си беше тяхна от памтивека.</i> Д. Талев, И, 259. <i>— Аха, че това е вуйчо Язо! — Мечо се досети. — От година мама все за него ми хортува.</i> Ем. Станев, ГЧ, 12. <i>Чудно лице имаше Крайналията: около очите му се диплеха гъсти бръчки, сякаш се смееше, а пък веждите му все си оставаха навъсени и една сърдита черта се врязваше дълбоко в челото му.</i> Й. Йовков, СЛ, 179. <i>Дето и да ида — / все си ти при мен — / жалбо възжелана, / дух невъплотен.</i> Ц. Церковски, Съч. I, 124. |
| − | 3. Означава повторителност или многократност на някое действие или състояние; винаги, всеки път, постоянно. <i>Другите викат | + | 3. Означава повторителност или многократност на някое действие или състояние; винаги, всеки път, постоянно. <i>Другите викат, пеят наоколо му, а той като че е глух — все Албена гледа как ходи из двора и все за нея подпитва.</i> Й. Йовков, ВАХ, 131. <i>Цяла седмица вече тя брои дните един по един и все ги сбърква.</i> Елин Пелин, Съч. II, 112. <i>— Той бай Руси ли се казва? Все забравям да питам.</i> П. Спасов, ХлХ, 108. <i>Нящо беда ли сполети тая или оная комшийка, кахър ли тежък налегне друга някоя — към стрина Венковица все ще се обърнат, от нея щат съвет да подирят.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, |
Текуща версия към 02:03, 20 януари 2015
В тази [Крайненската] махала от Шербабинци живееха най-западналите челяди — все рибари и контрабандисти. А. Страшимиров, К, 58. Кръчмарите от турските села — все българи — .. бяха привикнали да братуват с турците. Ив. Вазов, Съч. XXII, 174.
— Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форма: се.
ВСЕ2 неизм. прил. Разг. Само в съчет.: От все сърце. Много искрено, много силно, с много чувство. Той вървеше бавно към къщи и се разглеждаше жадно, любуваше се на всичко, радваше се от все сърце, без да знае точно на какво се радва. Г. Караславов, ОХ II, 28. — Ех, болярино, — въздъхна от все сърце Драгота и се изсмя широко — да си бяхме седели в стана край Димотик, друго можеше да бъде. Ст. Загорчинов, ДП, 296. Отблизо запознат с тая музика, Чумакът друсаше исполинските си гърди и от все сърце се смееше. Й. Йовков, Ж 1945, 9. С все глас. Много силно, високо; с всичкия си глас. Петър стискаше зъби, .., но се сдържаше. Заставаше мирно, опваше мускули повече, отколкото е необходимо, и с все глас, .., отсечено отговаряше. В. Ченков, ПС, 92. Не толкова от болки, колкото от ярост, Игрил извика с все глас и като бодна бясно коня си, спусна се върху противника си с вдигнат меч. Ст. Загорчинов, ДП, 306. С все сила. 1. С глаголи, назоваващи действие, за осъществяването на което се употребява голямо физическо усилие — много силно, с всичката, цялата си сила, която имам. Руменов напипа и някакво дърво и с все сила го захвърли към улицата. X. Русев, ПС, 26. Дрехата й се закачи за една къпина, тя извика, дръпна се с все сила и я раздра. К. Петканов, В, 231. Той прокара длан по лицето си, погледна я, сетне се вторачи в кмета и като грабна ненадейно пръстената паница, която беше пред него, замахна и с все сила го удари между веждите. Г. Караславов, ОХ II, 115. 2. С глаголи за движение — много бързо, колкото е възможно най-бързо, с най-голяма скорост. Извърна глава и с все сила се спусна от хълма към реката. К. Петканов, ОБ, 129. Изведнъж тя извика, изгуби се, показа се след това отвън, като с все сила тичаше насреща им и викаше. Й. Йовков, Разк. III, 13. Тя забърза с все сила. Стигнаха брега. П. Вежинов, НС, 159. 3. С глаголи като пея, викам, крещя и под. — много силно, високо; колкото глас имам, колкото ми глас държи. Пееше с все сила мъжки глас, звучен, радостен, глас на млад, влюбен човек. Й. Йовков, ЖС, 215. Ако искаш, викай в пустинята, с все сила викай — все едно, ехо отникъде няма да чуеш. Ив. Мирски, ПДЗ, 193. Вратата изедин път изскочи от вратника и падна на земята, а ведно с нея като река от счупен яз влетяха цяла тълпа полуголи, а мнозина и съвсем голи, мъже, жени, стари и млади, като викаха и кряскаха с все сила. Ст. Загорчинов, ДП, 462.
— Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговорна реч) форма: се.
ВСЕ3 нареч. 1. Означава, че нещо от един и същ вид изпълва, покрива изцяло някакво пространство и изключва всяка друга възможност; навсякъде, навред, само. Където погледнеш: назад, напред, долу, горе — все бук. Ив. Вазов, Съч. XV, 10. Дири Мечо пещерата от дол в дол, от рид на рид .. Ала де погледне, навред места непознати. Все усои, все дъбрави. Ем. Станев, ГЧ, 16. Едно време цялата земя е била населена все с рогати. Тук рогато, там рогато, където погледнеш, все рогати. А. Каралийчев, ПС I, 54. — Къщата ми е покрита все с великански кожи. Ран Босилек, Р, 122. Тука един куп трендафил, .. Таме други куп ружа, все от гъстата и от шарената. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 12. Що виждам тая сутрин — / нощеска сняг валяло! / Където да погледнеш, / все бяло, бяло, бяло! Елин Пелин, ПБ, 113.
2. Означава, че някакво действие или състояние продължава да съществува, не се е изменило до момента на говоренето или не е достиганало своя край; непрекъснато, постоянно, още. Снегът все вали и се лепи по стъклата на прозорците. Елин Пелин, Съч. II, 109. Откъм входа на пещерата все продължаваше да се носи познатият вой. П. Славински, ПЗ, 177. Срещата с младия учител беше случайна и краткотрайна, но Станка все си мислеше за нея и оттогава все ходеше радостно възбудена. Г. Караславов, ОХ I, 35. След Абдула бей дойде Кемал бей, но от няколко години насам стопанин на гората беше неговият син Селим бей, .. А селяните все помнеха, че гората си беше тяхна от памтивека. Д. Талев, И, 259. — Аха, че това е вуйчо Язо! — Мечо се досети. — От година мама все за него ми хортува. Ем. Станев, ГЧ, 12. Чудно лице имаше Крайналията: около очите му се диплеха гъсти бръчки, сякаш се смееше, а пък веждите му все си оставаха навъсени и една сърдита черта се врязваше дълбоко в челото му. Й. Йовков, СЛ, 179. Дето и да ида — / все си ти при мен — / жалбо възжелана, / дух невъплотен. Ц. Церковски, Съч. I, 124.
3. Означава повторителност или многократност на някое действие или състояние; винаги, всеки път, постоянно. Другите викат, пеят наоколо му, а той като че е глух — все Албена гледа как ходи из двора и все за нея подпитва. Й. Йовков, ВАХ, 131. Цяла седмица вече тя брои дните един по един и все ги сбърква. Елин Пелин, Съч. II, 112. — Той бай Руси ли се казва? Все забравям да питам. П. Спасов, ХлХ, 108. Нящо беда ли сполети тая или оная комшийка, кахър ли тежък налегне друга някоя — към стрина Венковица все ще се обърнат, от нея щат съвет да подирят. Т. Влайков, Съч. I, 1925,
