Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/103

— Да, с професор Бойдев, Нели! Той получи тогава от петролния картел голям подкуп в долари и заведе Лидия в Ница. — А ти? — продължаваше да подпитва с интерес Нели. — Аз... виж какво ще ти кажа. .Пренебрегнат и оскърбен, измъчван от угризения и от рухването на илюзиите ми за жената-съвършенство, бях отчаян. Напуснах работата си в министерството и отидох да работя в една русенска рафинерия за минерални масла. Йолов се задъхваше от вълнение. Изпи жадно чаша коняк, свали очилата си и ги забърса с носната си кърпа. — А как живя после? — гледаше с жал Нели подпухналите му, загасени от бялата мътилка очи. — Живях сиво, Нели. Ожених се за една лекарка-вдовица. Скоро брачното обикновение започна да ме измъчва и се пропих. Тя благоразумно умря от някаква инфекция. После попаднах на една унгарка — готвачка от дунавските параходи. С нея живея и досега... И пия! Нели се вълнуваше от съдбата му. — А от леля Лидия завинаги ли се откъсна? — Завинаги. — Интересно как я виждаш сега. Много ли е изменена? — Не знам. Оттогава за първи път ще я видя тази нощ. Разбира се, ще я гледам не вече като жената, която бях натоварил с всички човешки съвършенства, а като... Нели се обърна към Аргир Льолчев, който през цялото време на разказа мълчеше и сегиз-тогиз устните му се извиваха в лека насмешка. — Чичо Арго, виждаш, ли каква фатална жена е твоята съпруга? Йолов трепна и изгледа с изненада Льолчев. — Как, Лидия... твоя жена ли е? Круна се намеси: — Колко исках да ти подскажа да не говориш пред Арго тъй за нея. — Защо, защо? Нищо — каза спокоен и все тъй усмихнат Льолчев. — Арго, прости ми, братко! Не знаех... В погледа на Йолов се четеше съжалението на човек, разпилял вече живота си, към човек, който сега го пилее. Той си мислеше, че постъпи жестоко към този добродушен човек, като му разкри низости на неговата жена, които навярно не знае.