Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/370“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
сигурна, страховете я напуснаха. Започна отново да живее, както бе научена през дългите години на скитанията с ба-щата-дипломат из чужбина. Обличаше се тъй, че винаги да изглежда като излязла току-що от последния моден калъп. Дори когато отиваше на работа в козметичния салон (тя продължи да работи и във Варна), биваше тъй нагласена, като да работеше в театър или в нощно заведение. Всичко в нея беше пикантно: дрехи, безупречно направена коса, вежди, клепки, устни, нокти. Привлекателна по характер, винаги учтива и весела, тя правеше с великолепните си ръце тъй наричан „френски масаж“ — по-различен от масажите на другите козметични, затова си имаше своя клиентела и жените чакаха с часове ред при нея.
+
сигурна, страховете я напуснаха. Започна отново да живее, както бе научена през дългите години на скитанията с бащата-дипломат из чужбина. Обличаше се тъй, че винаги да изглежда като излязла току-що от последния моден калъп. Дори когато отиваше на работа в козметичния салон (тя продължи да работи и във Варна), биваше тъй нагласена, като да работеше в театър или в нощно заведение. Всичко в нея беше пикантно: дрехи, безупречно направена коса, вежди, клепки, устни, нокти. Привлекателна по характер, винаги учтива и весела, тя правеше с великолепните си ръце тъй наричан „френски масаж“ — по-различен от масажите на другите козметични, затова си имаше своя клиентела и жените чакаха с часове ред при нея.
 
Така майката беше решила „да живее за себе си“ и към своята дъщеря започна да проявява все по-малък интерес и грижи.
 
Така майката беше решила „да живее за себе си“ и към своята дъщеря започна да проявява все по-малък интерес и грижи.
Пастрокът, около петдесетгодишен, син на старо търговско семейство от Варна, беше един досаден човек. Той говореше тържествено и . за най-незначителните неща, държеше се винаги офицйално дори с домашните си. За него всички хора бяха чужди, дори жена му, въпреки че я харесваше и се гордееше с хубостта й. А Нели му беше не само чужда, но към нея той проявяваше неприкрита враждебност — без особени причини, просто заради неудобствата, които му създаваха дори съвсем малките вече грижи на жена му към нея. Всички душевни и умствени интереси на този човек бяха насочени към самия него и всяко отклоняване на вниманието му извън неговите занимания и удобства го правеше заядлив и зъл.
+
Пастрокът, около петдесетгодишен, син на старо търговско семейство от Варна, беше един досаден човек. Той говореше тържествено и за най-незначителните неща, държеше се винаги офицйално дори с домашните си. За него всички хора бяха чужди, дори жена му, въпреки че я харесваше и се гордееше с хубостта й. А Нели му беше не само чужда, но към нея той проявяваше неприкрита враждебност — без особени причини, просто заради неудобствата, които му създаваха дори съвсем малките вече грижи на жена му към нея. Всички душевни и умствени интереси на този човек бяха насочени към самия него и всяко отклоняване на вниманието му извън неговите занимания и удобства го правеше заядлив и зъл.
Третият, който трябваше да участвува в решаването на въпроса какво да прави Нели сега, беше вуйчото д-р Данаил Пенков. Той беше около четирсетгодишен, също хубав като сестрите си.— строен, с широко, охранено лице и бляскави черни очи, леко посребрена къдрава коса, — но отпуснат, преситен, човек без добри помисли, отрицател на всичко и всички.
+
Третият, който трябваше да участвува в решаването на въпроса какво да прави Нели сега, беше вуйчото д-р Данаил Пенков. Той беше около четирсетгодишен, също хубав като сестрите си — строен, с широко, охранено лице и бляскави черни очи, леко посребрена къдрава коса, — но отпуснат, преситен, човек без добри помисли, отрицател на всичко и всички.
Тримата бяха разположени в големия хол на старата самостоятелна къща, останала наследство на инженера от баща му. Високият еркер на хола беше закрит с тежки, червеци, плюшени завеси, мобилировката — от старинни кресла и столове, диван, голям и пълен с порцеланови и -кристални прибори бюфет, масивна маса в средата. Но в
+
Тримата бяха разположени в големия хол на старата самостоятелна къща, останала наследство на инженера от баща му. Високият еркер на хола беше закрит с тежки, червеци, плюшени завеси, мeбeлировката — от старинни кресла и столове, диван, голям и пълен с порцеланови и -кристални прибори бюфет, масивна маса в средата. Но в
 
</sfb>
 
</sfb>

Версия от 18:07, 31 декември 2014

Страницата е проверена