Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/101“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
 
разочаровано — очевидно тя се беше гласила да види по-млад и интересен мъж.
 
разочаровано — очевидно тя се беше гласила да види по-млад и интересен мъж.
Круна стана ог рояла и каза:
+
Круна стана от рояла и каза:
— Нели, запознай се с господин инженера и пийте бру-дершафт, за да си говорите на „ти“. Той е нашият Поли!
+
— Нели, запознай се с господин инженера и пийте брудершафт, за да си говорите на „ти“. Той е нашият Поли!
 
Нели и Йолов преплетоха ръце и се целунаха три пъти. Йолов продължи да бъбре възхитено :
 
Нели и Йолов преплетоха ръце и се целунаха три пъти. Йолов продължи да бъбре възхитено :
 
— Портокаловият цвят е символ на целомъдрие!... Арго, виж какво ще ти кажа, това са не пръсти, листца от портокалов цвят са ръцете й!
 
— Портокаловият цвят е символ на целомъдрие!... Арго, виж какво ще ти кажа, това са не пръсти, листца от портокалов цвят са ръцете й!
Ред 14: Ред 14:
 
— Мълчи да чуем — сбута я Круна.
 
— Мълчи да чуем — сбута я Круна.
 
Йолов продължи :
 
Йолов продължи :
— С Всеволод Гайарчук се намерихме след Първата световна война като студенти във Виена. Станахме всеотдайни: приятели. Той беше украинец, но се е родил в Загреб, баща му бил минен техник по Хърватско... Във Виена живеехме в една квартира и любехме заедно — той Сибила Лойенбер-гер, аз Ани Хелер. Когато свършихме политехниката, решихме да не се разделяме. Всеволод дойде с мен в България. Назначиха ни на работа във Варна — по проучването на геологията и морфологията на Приморска България. По него време беше дошъл от Виена за проучвания нашият професор Гелерт и ни придадоха към неговата група. И там, във Варна. {sub}4{/sub}. Един ден се разхождахме с Всеволод в Морската градина. Виждаме една жена с бадемови очи, хубава като богиня! Разхождаше се с едно малко кученце — бяло, на черни петна, облечено с палтенце...
+
— С Всеволод Гайарчук се намерихме след Първата световна война като студенти във Виена. Станахме всеотдайни: приятели. Той беше украинец, но се е родил в Загреб, баща му бил минен техник по Хърватско... Във Виена живеехме в една квартира и любехме заедно — той Сибила Лойенбергер, аз Ани Хелер. Когато свършихме политехниката, решихме да не се разделяме. Всеволод дойде с мен в България. Назначиха ни на работа във Варна — по проучването на геологията и морфологията на Приморска България. По него време беше дошъл от Виена за проучвания нашият професор Гелерт и ни придадоха към неговата група. И там, във Варна... Един ден се разхождахме с Всеволод в Морската градина. Виждаме една жена с бадемови очи, хубава като богиня! Разхождаше се с едно малко кученце — бяло, на черни петна, облечено с палтенце...
 
— Пальо! — изрече томително Льолчев.
 
— Пальо! — изрече томително Льолчев.
 
— Да, Пальо. Какво, ти оттогава ли знаеш Лидия?
 
— Да, Пальо. Какво, ти оттогава ли знаеш Лидия?
 
</sfb>
 
</sfb>

Версия от 14:38, 3 ноември 2014

Страницата е проверена