Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/372“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
Съч. ХХП, 26. <i>Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потоци и водопади.</i> Елин Пелин, Съч. I, 102. <i>Тази част от реката има много бързеи, прагове и водопади.</i> Б. Русев, ЖНР, 9. • Обр. <i>Най-сетне той загуби търпение</i>, <i>лицето му стана мораво-червено и устата му изригна водопад от ругатни.</i> Д. Димов, Т, 434. <i>Гърмят водопади от слънце над мойта земя.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 79.
+
Съч. XII, 26. <i>Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потоци и водопади.</i> Елин Пелин, Съч. I, 102. <i>Тази част от реката има много бързеи, прагове и водопади.</i> Б. Русев, ЖНР, 9. • Обр. <i>Най-сетне той загуби търпение, лицето му стана мораво-червено и устата му изригна водопад от ругатни.</i> Д. Димов, Т, 434. <i>Гърмят водопади от слънце над мойта земя.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 79.
 
----
 
----
<b>ВОДОПАДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> водопад. <i>В тая песен имаше и во-допаден грохот, и плисък на морски талази, разбити в скали, и мелодични звуци, отронени от вълшебната флейта на Орфея.</i>
+
<b>ВОДОПА`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> водопад. <i>В тая песен имаше и водопаден грохот, и плисък на морски талази, разбити в скали, и мелодични звуци, отронени от вълшебната флейта на Орфея.</i> Н. Хайтов, ПП, 118. <i>Призори проехтя водопадно бучение. / Аз отварям прозореца, жадно следя / как високо в игриво и живо движение / от морените слиза и пее вода.</i> Мл. Исаев, ЯД, 49.
 
 
Н. Хайтов, ПП, 118. <i>Призори проехтя водо-падно бучение. / Аз отварям прозореца, жа-дно следя / как високо в игриво и живо движение / от морените слиза и пее вода.</i> Мл. Исаев, ЯД, 49.
 
 
----
 
----
<b>ВОДОПАДЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> водопад. <i>По тая прекрасна долина протича малка бистра река с дивни водопадчета и с много пъстърва.</i> М. Марчевски, ТС, 8. <i>Малко пд-нагорце, едно шумливо водопадче се фърля млечнопенно от гладкия бял гранит в кипящ вир и оросява въздуха наоколо.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 45.
+
<b>ВОДОПА`ДЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> водопад. <i>По тая прекрасна долина протича малка бистра река с дивни водопадчета и с много пъстърва.</i> М. Марчевски, ТС, 8. <i>Малко по`-нагорце, едно шумливо водопадче се фърля млечнопенно от гладкия бял гранит в кипящ вир и оросява въздуха наоколо.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 45.
 
----
 
----
<b>ВОДОПЛАВАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Зоол.</i> Обикн. в съчет. Водоплаващи птици. Общо название на птици, които живеят във вода. <i>Птиците от разред гъскови са водоплаващи и гмуркащи се птици.</i> Зоол. VII кл, 108.
+
<b>ВОДОПЛА`ВАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Зоол.</i> Обикн. в съчет. <b>Водоплаващи птици</b>. Общо название на птици, които живеят във вода. <i>Птиците от разред гъскови са водоплаващи и гмуркащи се птици.</i> Зоол. VII кл, 108.
 
----
 
----
<b>ВОДОПОГЛЪЩАЕМОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Свойство на някои вещества да поглъщат и задържат определено количество вода, влага. <i>Недостатък на дървото е неговата водопоглъщаемост.. и свързаното с нея загниване.</i> Маш. IX кл, 24.
+
<b>ВОДОПОГЛЪЩА`ЕМОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Свойство на някои вещества да поглъщат и задържат определено количество вода, влага. <i>Недостатък на дървото е неговата водопоглъщаемост .. и свързаното с нея загниване.</i> Маш. IX кл, 24.
 
----
 
----
<b>ВОДОПОГЛЪЩАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец.</i> Водопоглъщаемост. <i>С порьозността на огнеупорните материали е тясно свързано тяхното водопоглъщане.</i> К. Дойчев и др., МП (превод), 189.
+
<b>ВОДОПОГЛЪ`ЩАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец.</i> Водопоглъщаемост. <i>С порьозността на огнеупорните материали е тясно свързано тяхното водопоглъщане.</i> К. Дойчев и др., МП (превод), 189.
 
----
 
----
<b>ВОДОПОГЛЪЩАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който поглъща, поема вода. <i>Най-благоприятни за овощните дървета са дълбоките, добре аерирани, достатъчно водопо-глъщащи почви.</i> М. Мичев и др., 3, 99. // Който има свойството да поглъща вода. <i>Тази материя е водопоглъщаща.</i>
+
<b>ВОДОПОГЛЪ`ЩАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който поглъща, поема вода. <i>Най-благоприятни за овощните дървета са дълбоките, добре аерирани, достатъчно водопоглъщащи почви.</i> М. Мичев и др., 3, 99. // Който има свойството да поглъща вода. <i>Тази материя е водопоглъщаща.</i>
 
----
 
----
<b>ВОДОПОДГРЕВАТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Техн.</i> Водонагревател. <i>Питателната вода за котела постъпва най-напред във во-доподгревателя .. където предварително се загрява до 230° С.</i> Ст. Пиперков и др., ЕМ, 270.
+
<b>ВОДОПОДГРЕВА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Техн.</i> Водонагревател. <i>Питателната вода за котела постъпва най-напред във водоподгревателя .. където предварително се загрява до 230° C.</i> Ст. Пиперков и др., ЕМ, 270.
 
----
 
----
<b>ВОДОПОДЕМЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Техн.</i> Който изкачва или е свързан с изкачване на вода. <i>Водоподемни съоръжения. Водоподемно колело.</i>
+
<b>ВОДОПОДЕ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Техн.</i> Който изкачва или е свързан с изкачване на вода. <i>Водоподемни съоръжения.</i> <i>Водоподемно колело.</i>
 
----
 
----
<b>ВОДОПОДЕМНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Техн.</i> Съоръжение, приспособление за изкачване на вода. <i>Въздушен водоподем-ник.</i>
+
<b>ВОДОПОДЕ`МНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Техн.</i> Съоръжение, приспособление за изкачване на вода. <i>Въздушен водоподемник.</i>
  
 
— От рус. водоподъемник.
 
— От рус. водоподъемник.
 
----
 
----
<b>ВОДОПОЕН</b>, -ойна, -ойно, <i>мн.</i> -ойни. <i>Прил. от</i> водопой. <i>Целият двор беше натрупан с дебел сняг. Водопойните корита бяха облепени с лед.</i> В. Ченков, ПС, 31. <i>Старият козел стоеше на своя пост върху високата скала.. Когато стигна до голия дол,.., изви надясно и се надвеси над голямата тревясала полица, където минаваше во-допойната пътека.</i> Ламар, ПР, 79.
+
<b>ВОДОПО`ЕН</b>, -о`йна, -о`йно, <i>мн.</i> -о`йни. <i>Прил. от</i> водопой. <i>Целият двор беше натрупан с дебел сняг. Водопойните корита бяха облепени с лед.</i> В. Ченков, ПС, 31. <i>Старият козел стоеше на своя пост върху високата скала .. Когато стигна до голия дол, .., изви надясно и се надвеси над голямата тревясала полица, където минаваше водопойната пътека.</i> Ламар, ПР, 79.
 
----
 
----
<b>ВОДОПОЙ</b>, -оят, -оя, <i>мн.</i> -ой, след <i>числ.</i> -оя, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> За животни, добитък — поене с вода, пиене на вода. <i>Беше дошло време за водопой на добитъка, та работниците разтвориха вратите на оборите.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 43. <i>Слънцето е към обед, припича и кднете трябва да се карат на водопой.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 70. <i>Покрай езерото растяха вековни дървета, а от старите гори слизаха на водопой бързоноги елени с рога разклонени.</i> А. Каралийчев, ПС I,
+
<b>ВОДОПО`Й</b>, -о`ят, -о`я, <i>мн.</i> -о`и, след <i>числ.</i> -о`я, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> За животни, добитък — поене с вода, пиене на вода. <i>Беше дошло време за водопой на добитъка, та работниците разтвориха вратите на оборите.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 43. <i>Слънцето е към обед, припича и конете трябва да се карат на водопой.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 70. <i>Покрай езерото растяха вековни дървета, а от старите гори слизаха на водопой бързоноги елени с рога разклонени.</i> А. Каралийчев, ПС I, 185.
 
 
185.
 
 
 
2. Място, където добитъкът, животните пият вода. <i>Всеки си избираше по-хубаво и удо-бно място, под някое самотно дърво на сянка или към края на ливадата до водопоя на близката речица.</i> Ст. Загорчинов, ДП,
 
  
116. <i>Не след дълго</i>, <i>шумно, ломейки стъбла и клони, се втурна цялото стадо слонове на път към водопоя.</i> П. Бобев, К, 13. <i>Селяните разкриваха пътеки с лопати до водопоите и до листниците шума в кориите, за да не умре добитъкът от глад и жажда.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 144.
+
2. Място, където добитъкът, животните пият вода. <i>Всеки си избираше по-хубаво и удобно място, под някое самотно дърво на сянка или към края на ливадата до водопоя на близката речица.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 116. <i>Не след дълго, шумно, ломейки стъбла и клони, се втурна цялото стадо слонове на път към водопоя.</i> П. Бобев, К, 13. <i>Селяните разкриваха пътеки с лопати до водопоите и до листниците шума в кориите, за да не умре добитъкът от глад и жажда.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 144.
 
----
 
----
<b>ВОДОПОКАЗАТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Техн.</i> Уред, който показва равнището на водата в парни котли, резервоари и др. <i>Всеки котел трябва да има два броя водопоказа-тели, снабдени с фланци, така че горният да бъде съединен с парното, а долният</i> — с <i>водното пространство на котела.</i> К. Сла-вомиров, Т, 393.
+
<b>ВОДОПОКАЗА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Техн.</i> Уред, който показва равнището на водата в парни котли, резервоари и др. <i>Всеки котел трябва да има два броя водопоказатели, снабдени с фланци, така че горният да бъде съединен с парното, а долният — с водното пространство на котела.</i> К. Славомиров, Т, 393.
 
----
 
----
<b>ВОДОПОКАЗАТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Техн.</i> Който показва равнището на водата в парни котли, резервоари и др. <i>За управляване и контролиране работата на отделните елементи на котелния агрегат той има арматура, в която влизат различни уреди и възли, като манометри, водопоказателни стъкла,., и др.</i> Ст. Пиперков и др., ЕМ, 760. <i>Водопоказателен уред.</i>
+
<b>ВОДОПОКАЗА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Техн.</i> Който показва равнището на водата в парни котли, резервоари и др. <i>За управляване и контролиране работата на отделните елементи на котелния агрегат той има арматура, в която влизат различни уреди и възли, като манометри, водопоказателни стъкла, .. и др.</i> Ст. Пиперков и др., ЕМ, 760. <i>Водопоказателен уред.</i>
 
----
 
----
<b>ВОДОПОЛЗВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Използване, изразходване на вода за промишлени нужди, напояване, водоснабдяване на населени места и др. <i>Поради голямата суша е много населени места се въведе режим на водоползване.</i>
+
<b>ВОДОПО`ЛЗВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж.</i> Използване, изразходване на вода за промишлени нужди, напояване, водоснабдяване на населени места и др. <i>Поради голямата суша в много населени места се въведе режим на водоползване.</i>
 
----
 
----
<b>ВОДОПРЕЧЙСТВАНЕ</b> <i>ср. Спец.</i> Пречистване, обеззаразяване на вода; водо-очистване.
+
<b>ВОДОПРЕЧИ`СТВАНЕ</b> <i>ср. Спец.</i> Пречистване, обеззаразяване на вода; водоочистване.
 
 

Текуща версия към 03:33, 31 октомври 2014

Страницата е проверена


Съч. XII, 26. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потоци и водопади. Елин Пелин, Съч. I, 102. Тази част от реката има много бързеи, прагове и водопади. Б. Русев, ЖНР, 9. • Обр. Най-сетне той загуби търпение, лицето му стана мораво-червено и устата му изригна водопад от ругатни. Д. Димов, Т, 434. Гърмят водопади от слънце над мойта земя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 79.


ВОДОПА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от водопад. В тая песен имаше и водопаден грохот, и плисък на морски талази, разбити в скали, и мелодични звуци, отронени от вълшебната флейта на Орфея. Н. Хайтов, ПП, 118. Призори проехтя водопадно бучение. / Аз отварям прозореца, жадно следя / как високо в игриво и живо движение / от морените слиза и пее вода. Мл. Исаев, ЯД, 49.


ВОДОПА`ДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от водопад. По тая прекрасна долина протича малка бистра река с дивни водопадчета и с много пъстърва. М. Марчевски, ТС, 8. Малко по`-нагорце, едно шумливо водопадче се фърля млечнопенно от гладкия бял гранит в кипящ вир и оросява въздуха наоколо. Ив. Вазов, Съч. XV, 45.


ВОДОПЛА`ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Зоол. Обикн. в съчет. Водоплаващи птици. Общо название на птици, които живеят във вода. Птиците от разред гъскови са водоплаващи и гмуркащи се птици. Зоол. VII кл, 108.


ВОДОПОГЛЪЩА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Свойство на някои вещества да поглъщат и задържат определено количество вода, влага. Недостатък на дървото е неговата водопоглъщаемост .. и свързаното с нея загниване. Маш. IX кл, 24.


ВОДОПОГЛЪ`ЩАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Водопоглъщаемост. С порьозността на огнеупорните материали е тясно свързано тяхното водопоглъщане. К. Дойчев и др., МП (превод), 189.


ВОДОПОГЛЪ`ЩАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който поглъща, поема вода. Най-благоприятни за овощните дървета са дълбоките, добре аерирани, достатъчно водопоглъщащи почви. М. Мичев и др., 3, 99. // Който има свойството да поглъща вода. Тази материя е водопоглъщаща.


ВОДОПОДГРЕВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Водонагревател. Питателната вода за котела постъпва най-напред във водоподгревателя .. където предварително се загрява до 230° C. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 270.


ВОДОПОДЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Техн. Който изкачва или е свързан с изкачване на вода. Водоподемни съоръжения. Водоподемно колело.


ВОДОПОДЕ`МНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Съоръжение, приспособление за изкачване на вода. Въздушен водоподемник.

— От рус. водоподъемник.


ВОДОПО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни. Прил. от водопой. Целият двор беше натрупан с дебел сняг. Водопойните корита бяха облепени с лед. В. Ченков, ПС, 31. Старият козел стоеше на своя пост върху високата скала .. Когато стигна до голия дол, .., изви надясно и се надвеси над голямата тревясала полица, където минаваше водопойната пътека. Ламар, ПР, 79.


ВОДОПО`Й, -о`ят, -о`я, мн. -о`и, след числ. -о`я, м. 1. Само ед. За животни, добитък — поене с вода, пиене на вода. Беше дошло време за водопой на добитъка, та работниците разтвориха вратите на оборите. К. Петканов, ЗлЗ, 43. Слънцето е към обед, припича и конете трябва да се карат на водопой. Й. Йовков, ЧКГ, 70. Покрай езерото растяха вековни дървета, а от старите гори слизаха на водопой бързоноги елени с рога разклонени. А. Каралийчев, ПС I, 185.

2. Място, където добитъкът, животните пият вода. Всеки си избираше по-хубаво и удобно място, под някое самотно дърво на сянка или към края на ливадата до водопоя на близката речица. Ст. Загорчинов, ДП, 116. Не след дълго, шумно, ломейки стъбла и клони, се втурна цялото стадо слонове на път към водопоя. П. Бобев, К, 13. Селяните разкриваха пътеки с лопати до водопоите и до листниците шума в кориите, за да не умре добитъкът от глад и жажда. Кр. Григоров, ОНУ, 144.


ВОДОПОКАЗА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Уред, който показва равнището на водата в парни котли, резервоари и др. Всеки котел трябва да има два броя водопоказатели, снабдени с фланци, така че горният да бъде съединен с парното, а долният — с водното пространство на котела. К. Славомиров, Т, 393.


ВОДОПОКАЗА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който показва равнището на водата в парни котли, резервоари и др. За управляване и контролиране работата на отделните елементи на котелния агрегат той има арматура, в която влизат различни уреди и възли, като манометри, водопоказателни стъкла, .. и др. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 760. Водопоказателен уред.


ВОДОПО`ЛЗВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Използване, изразходване на вода за промишлени нужди, напояване, водоснабдяване на населени места и др. Поради голямата суша в много населени места се въведе режим на водоползване.


ВОДОПРЕЧИ`СТВАНЕ ср. Спец. Пречистване, обеззаразяване на вода; водоочистване.