Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/345“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>на мнозинството на Народното събрание.</i> Д. Димов, Т, 255. <i>На хипнотизирания може да се внуши всичко, което е | + | <i>( .. ) на мнозинството на Народното събрание.</i> Д. Димов, Т, 255. <i>На хипнотизирания може да се внуши всичко, което е противоположно на действителността: сладко вместо горчиво, горещо вместо студено и пр.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУША`ВАМ СИ</b> <i>несв.</i>; <b>внуша` си</b> <i>св., непрех.</i> Убеждавам себе си, че нещо съществува, че е истина или е необходимо да стане; втълпявам си. <i>— Не ми е добре — каза той тихо. — Не си внушавай! — каза далматинецът. — Като тръгне лодката, всичко ще ти мине!…</i> П. Вежинов, ДБ, 70. <i>„Животът е по-силен от смъртта — внушаваше си Рангел.“</i> Д. Кисьов, Щ, 491. <i>Всепознатият малък врабец, / като слушал славея поен, / си внушил, че и той е певец / и замислил концерт самостоен.</i> Хр. Радевски, Б, 27. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУША`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> внушавам, <i>от</i> внушавам се <i>и от</i> внушавам си. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУША`ВАЩО</b> <i>нареч.</i> Убедително. <i>Едни викаха, други ги надвикваха, трети ходеха от човек на човек и тихо, внушаващо правеха предложенията си.</i> П. Спасов, ХлХ, 411. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУША`ЕМОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Псих.</i> Способност на човек лесно да се поддава на внушение. <i>Истинската съзнателност, която е белег на развита воля, се противопоставя на такива свойства като внушаемост и опърничавост, които говорят за недостатъчна воля.</i> Псих. X кл, 153. |
| − | |||
| − | 1. <i>Псих.</i> Способност на човек лесно да се поддава на внушение. <i>Истинската съзнателност, която е белег на развита воля, се противопоставя на такива свойства като внушаемост и опърничавост, които говорят за недостатъчна воля.</i> Псих. X кл, 153. | ||
2. <i>Мед.</i> Готовност да се приемат чужди становища без достатъчно критично осмисляне в будно или хипнотично състояние на съзнанието. | 2. <i>Мед.</i> Готовност да се приемат чужди становища без достатъчно критично осмисляне в будно или хипнотично състояние на съзнанието. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУШЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Въздействие върху съзнанието на човек с цел да му се внуши нещо. <i>Не ми се направиха никакви внушения, бях свободен да избирам по свое желание и вкус какво ще посетя.</i> Г. Белев, КР, 16. <i>По внушение на царицата куманка, пълководецът Манастрас нощем влязъл в царския шатър, ударил в бедрото с копие спящия и изчезнал.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 31. <i>— Ванчовски гледа на нас през твоите очи, защото се поддава на идиотските ти внушения. Ти си хитрец. Искаш да командуваш.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 305. <i>Началото на песента в превода е съвсем опростотворено. Агамемнон свиква събор не по коварно внушение свише, а по своя собствена воля.</i> К. Величков, ПССъч. VIII, 111. |
| − | + | 2. Художествено-естетическо въздействие на изкуството. <i>В МХАТ гледахме още два спектакъла — „Три сестри“ и „Ана Каренина“ .. Внушението от тях е неотразимо и несравнимо.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 23. <i>Паметен е особено разказът за Фридерика Брион, построен по всички принципи на художественото внушение.</i> М. Арнаудов, Г, 46. <i>Вазов е успял да нахвърли с неповторима сила .., с изключително внушение и с ярки художествени средства най-хубавия и незабравим портрет на Раковски.</i> Г. Цанев, СИБЛ, 149. | |
| − | |||
| − | |||
3. <i>Мед.</i> Форма на психическо въздействие чрез слово върху болен човек в будно или хипнотично състояние с лечебна цел. | 3. <i>Мед.</i> Форма на психическо въздействие чрез слово върху болен човек в будно или хипнотично състояние с лечебна цел. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВНУШИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който е голям, значителен по количество, размери, степен. <i>Когато старият направи общия сбор, той загледа внушителното число. Откъде и как се бяха събрали толкова пари?</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 373. <i>Библиотеката се състои от просторна, добре мебелирана с малки масички читалня и внушително книгохранилище.</i> Г. Белев, КР, 47. <i>На улицата, пред кооперацията, се беше събрала внушителна група селяни, между които Митко усмихнато говореше нещо оживено.</i> X. Русев, ПС, 188. <i>Студен, неприлепен, дивичък, .., даскал Партений не ни направи внушително впечатление.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 161. <i>Както растеше безпрекословната власт на Доча, която се осланяше върху неограниченото доверие на неговото началство, така също растеше и внушителната му сила.</i> Т. Влайков, Съч. III, 129. |
2. Който произвежда силен ефект, прави силно впечатление с външния си вид и размери. <i>Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 22. <i>Всякой дом от тази улица може да засрами който щете дворец в Европа. Внушителни .. палати! Вдъхват ти респект и доверие тези колосални мраморни стени!</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 49. <i>В подножието на стълпените край нея скалисти зъбери пълзеше разкъсана сива мъглица, сякаш природата току-що бе смъкнала булото, за да ни покаже своята най-внушителна картина.</i> Н. Хайтов, ПП, 112. <i>Навън през кръглите прозорци гледката е внушителна: Слънцето е един бял горещ диск, звездите са червени, бели, сини и жълти.</i> К, 1963, кн. 4, 12. | 2. Който произвежда силен ефект, прави силно впечатление с външния си вид и размери. <i>Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 22. <i>Всякой дом от тази улица може да засрами който щете дворец в Европа. Внушителни .. палати! Вдъхват ти респект и доверие тези колосални мраморни стени!</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 49. <i>В подножието на стълпените край нея скалисти зъбери пълзеше разкъсана сива мъглица, сякаш природата току-що бе смъкнала булото, за да ни покаже своята най-внушителна картина.</i> Н. Хайтов, ПП, 112. <i>Навън през кръглите прозорци гледката е внушителна: Слънцето е един бял горещ диск, звездите са червени, бели, сини и жълти.</i> К, 1963, кн. 4, 12. | ||
| − | 3. За човек — който е с представителна външност, внушава страхопочитание, респект. <i>Стоил е наистина много висок и едър, но той няма тая внушителна и мъжествена фигура, каквато обикновено имат твърде снажните хора.</i> Й. Йовков, Разк. I, | + | 3. За човек — който е с представителна външност, внушава страхопочитание, респект. <i>Стоил е наистина много висок и едър, но той няма тая внушителна и мъжествена фигура, каквато обикновено имат твърде снажните хора.</i> Й. Йовков, Разк. I, 8. <i>Като го гледаха, хората не вярваха, че това е оня Пинтез, здравият, работливият и внушителен старец, който неволно вдъхваше на всички уважение и почит към себе си.</i> И. Петров, НЛ, 237-238. <i>Борис беше станал по-снажен, по-сериозен и по-внушителен. И бузите му бяха позагрубели, и очите му гледаха по-твърдо, и гласът му беше по-плътен.</i> Г. Караславов, ОХ I, 238. <i>Облечен [Бенковски] в пълна въстаническа униформа, с лъвче на калпака и надпис: „Свобода или смърт“, с бинокъл през рамо, два револвера и всякакви други</i> |
| − | |||
Текуща версия към 03:57, 12 октомври 2014
( .. ) на мнозинството на Народното събрание. Д. Димов, Т, 255. На хипнотизирания може да се внуши всичко, което е противоположно на действителността: сладко вместо горчиво, горещо вместо студено и пр.
ВНУША`ВАМ СИ несв.; внуша` си св., непрех. Убеждавам себе си, че нещо съществува, че е истина или е необходимо да стане; втълпявам си. — Не ми е добре — каза той тихо. — Не си внушавай! — каза далматинецът. — Като тръгне лодката, всичко ще ти мине!… П. Вежинов, ДБ, 70. „Животът е по-силен от смъртта — внушаваше си Рангел.“ Д. Кисьов, Щ, 491. Всепознатият малък врабец, / като слушал славея поен, / си внушил, че и той е певец / и замислил концерт самостоен. Хр. Радевски, Б, 27.
ВНУША`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от внушавам, от внушавам се и от внушавам си.
ВНУША`ВАЩО нареч. Убедително. Едни викаха, други ги надвикваха, трети ходеха от човек на човек и тихо, внушаващо правеха предложенията си. П. Спасов, ХлХ, 411.
ВНУША`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Псих. Способност на човек лесно да се поддава на внушение. Истинската съзнателност, която е белег на развита воля, се противопоставя на такива свойства като внушаемост и опърничавост, които говорят за недостатъчна воля. Псих. X кл, 153.
2. Мед. Готовност да се приемат чужди становища без достатъчно критично осмисляне в будно или хипнотично състояние на съзнанието.
ВНУШЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Въздействие върху съзнанието на човек с цел да му се внуши нещо. Не ми се направиха никакви внушения, бях свободен да избирам по свое желание и вкус какво ще посетя. Г. Белев, КР, 16. По внушение на царицата куманка, пълководецът Манастрас нощем влязъл в царския шатър, ударил в бедрото с копие спящия и изчезнал. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 31. — Ванчовски гледа на нас през твоите очи, защото се поддава на идиотските ти внушения. Ти си хитрец. Искаш да командуваш. Ем. Станев, ИК III и IV, 305. Началото на песента в превода е съвсем опростотворено. Агамемнон свиква събор не по коварно внушение свише, а по своя собствена воля. К. Величков, ПССъч. VIII, 111.
2. Художествено-естетическо въздействие на изкуството. В МХАТ гледахме още два спектакъла — „Три сестри“ и „Ана Каренина“ .. Внушението от тях е неотразимо и несравнимо. Н. Фурнаджиев, МП, 23. Паметен е особено разказът за Фридерика Брион, построен по всички принципи на художественото внушение. М. Арнаудов, Г, 46. Вазов е успял да нахвърли с неповторима сила .., с изключително внушение и с ярки художествени средства най-хубавия и незабравим портрет на Раковски. Г. Цанев, СИБЛ, 149.
3. Мед. Форма на психическо въздействие чрез слово върху болен човек в будно или хипнотично състояние с лечебна цел.
ВНУШИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който е голям, значителен по количество, размери, степен. Когато старият направи общия сбор, той загледа внушителното число. Откъде и как се бяха събрали толкова пари? Г. Караславов, Избр. съч. I, 373. Библиотеката се състои от просторна, добре мебелирана с малки масички читалня и внушително книгохранилище. Г. Белев, КР, 47. На улицата, пред кооперацията, се беше събрала внушителна група селяни, между които Митко усмихнато говореше нещо оживено. X. Русев, ПС, 188. Студен, неприлепен, дивичък, .., даскал Партений не ни направи внушително впечатление. Ив. Вазов, Съч. X, 161. Както растеше безпрекословната власт на Доча, която се осланяше върху неограниченото доверие на неговото началство, така също растеше и внушителната му сила. Т. Влайков, Съч. III, 129.
2. Който произвежда силен ефект, прави силно впечатление с външния си вид и размери. Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън. Ив. Вазов, Съч. XV, 22. Всякой дом от тази улица може да засрами който щете дворец в Европа. Внушителни .. палати! Вдъхват ти респект и доверие тези колосални мраморни стени! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 49. В подножието на стълпените край нея скалисти зъбери пълзеше разкъсана сива мъглица, сякаш природата току-що бе смъкнала булото, за да ни покаже своята най-внушителна картина. Н. Хайтов, ПП, 112. Навън през кръглите прозорци гледката е внушителна: Слънцето е един бял горещ диск, звездите са червени, бели, сини и жълти. К, 1963, кн. 4, 12.
3. За човек — който е с представителна външност, внушава страхопочитание, респект. Стоил е наистина много висок и едър, но той няма тая внушителна и мъжествена фигура, каквато обикновено имат твърде снажните хора. Й. Йовков, Разк. I, 8. Като го гледаха, хората не вярваха, че това е оня Пинтез, здравият, работливият и внушителен старец, който неволно вдъхваше на всички уважение и почит към себе си. И. Петров, НЛ, 237-238. Борис беше станал по-снажен, по-сериозен и по-внушителен. И бузите му бяха позагрубели, и очите му гледаха по-твърдо, и гласът му беше по-плътен. Г. Караславов, ОХ I, 238. Облечен [Бенковски] в пълна въстаническа униформа, с лъвче на калпака и надпис: „Свобода или смърт“, с бинокъл през рамо, два револвера и всякакви други
