Page:RBE Tom2.djvu/312

вателна литература. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 267.

Вливам / влея масло в огъня. Рядко; Вливам / влея масло в пещта. Индив. 1. Съдействам, спомагам за изострянето на някакви неприязнени чувства, настроения. А може би някои незнайни интереси са заставяли турците да си чинят оглушка, както по-преди такива же интереси са ги карали сами да поддържат тая врява, сами да вливат масло в огъня. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 74. 2. Подбуждам, подстрекавам още повече някого, за да извърши нещо. 3. Разпалвам още по-силно някакво чувство у някого. Момково сърце немирно / пещ е съща, де безспирно, / луда-млада, страст пламти: / умна бивай, / в пещ не вливай / масло ти! П. К. Яворов, Съч. I, 12.

---

ВЛИ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от вливам и от вливам се. Това количество от последния [бензина] е достатъчно, за да може да измори ларвите на около 1 квадр. метър около всяка дупка, затова и тези трябва да се правят на около 1 м една от друга, като след вливането на бензина се затулят добре с пръст. Гр, 1906, бр. 9, 141. Вливане на кръв.

2. Мястото, където една река се влива. По реката имаше пет-шест баришници, с по две окна воденици, наредени чак до вливането на Песчана в Янтра. Ц. Гинчев, ГК, 320-321. От Лозана до вливането на р. Рона железопътната линия минава покрай самото езеро. Ив. Мирски, ПДЗ, 119. Тя [Мизия] захващала от вливането на р. Сава ( .. ) в Дунава и свършвала на изток от бреговете на Черно море. П. Делирадев, БГХ, 12.

---

ВЛИ`ЗАМ, -аш, несв.; вля`за, вле`зеш, мин. св. вля`зох, вле`зе, пов. вле`з, вле`зте, прич. мин. св. деят. вля`зъл, -зла, -зло, мн. вле`зли и (диал.) вля`л, -а, -о, мн. вле`ли и (разг.) вле`зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Движа се отвън навътре в нещо, което е ограничено, затворено в пространството. Противоп. излизам. Изведнъж в лагера се подигна голяма глъчка, войници бързо се прибираха от всички посоки, влизаха и излизаха от землянките. Й. Йовков, Разк. I, 67. При нея [Елка] идеха само няколко стари жени, .. Те влизаха в стаята й предпазливо и полека. Елин Пелин, Съч. III, 59. На улицата случайните минувачи се спират и ги изглеждат учудено, ала те влизат невъзмутимо в автомобила си и отфучават към високия кооперативен дом. Св. Минков, РТК, 139. Влез в къщата на един селянин и щеш познаеш какъв къщник е. Лет., 1871, 231. • Обр. Я влез в душата на Благодумова и погледни там какво има сега! Ив. Вазов, Съч. XXV, 210. // Прен. За светлина, въздух, шум, мирис и под. — прониквам, преминавам вътре в нещо. Загасих светилника, .. В широката работна стая не влизаше слънце. Понякога само, отразен в отсрещните прозорци, проникваше лъч. З. Сребров, Избр. разк., 152. Платното, с което затваряха вратата на землянката, се беше вързало, удряше се и шумеше, вътре влизаше вятър и още живата жарава в огнището проблясваше в тъмнината. Й. Йовков, Разк. I, 18-19. Тих шум, като от далече, влиза от долу, дето осъдените затворници почти цял ден се разхождат из двора. К. Величков, ПССъч. I, 141. Сладкият аромат на цвета пълнеше цялата малка тиха улица, влизаше на вълни в тясното дюкянче и възбуждаше още повече към чистота душата на младежа. Елин Пелин, Съч. IV, 20. Отвори прозореца да влезе малко чист въздух.

2. Прониквам в територията, района на нещо; навлизам. Противоп. излизам. Имай пред вид, че влизаш в Сърбия. Ал. Константинов, БГ, 24. Стрина Тодорана, .., влезе откъм горния край на селото. Елин Пелин, Съч. II, 166. Нашите сеновчани се повръщат назад, влизат в дола и оттам започват да стрелят. Й. Йовков, ЧКГ, 301. Когато Бела, юница вече, загладена, красива, налята, взе едва-едва да полизва зобта, .., той целият се наежи. — Гено, какво става с Бела?… Да не е влизала в люцерната! Ст. Даскалов, БМ, 268.

3. За нещо — прониквам в плътно вещество, материя, маса. Байрака нагоре изправи. / .. / Бръмна пак стрела и прониза / девойкини гърди дълбоко. / А тя го пак дига високо — / ей втора стрела в нея влиза. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 78. Влиза ли рало? Земята е камък. / Потен добитък не тегли. Ив. Бурин, ПТ, 27. Хлябът е толкова твърд, че ножът едва влиза в него.

4. Само несв. Посещавам някакво място; ходя някъде. Добре, но новият кмет излезе въздържател. Освен това, забрани на въздържателите в общината да влизат в кръчмите. Елин Пелин, Съч. IV, 266. Лазар отиваше секи ден да види годеницата си. Не беше прилично да отива толкова често, но той винаги бе влизал в тая къща, пък и годеницата му беше болна. Д. Талев, ЖС, 362. Може да са го откраднали, бе .. Може другите да са пипнали по нещо, па на него да хвърлят вината. Там [в кооперацията] не влиза един! Ст. Даскалов, БМ, 37.

5. Вмествам се, побирам се в нещо. Багажът е много и няма да влезе в този куфар. △ Кракът ми не влиза в обувката. // Намирам се в обхвата на нещо; обемам се, обхващам се от нещо. Между двата светилника имаше три мраморни плочи с три различни рисунки по тях: седмосвещник на едната, на другата седем кръга, които влизаха един в друг, а на средната плоча, .., бяха издълбани черти. Ст. Загорчинов, ДП, 269-270. Тя [нивелирната мярка] състои от два пръта, от които горният свободно влиза в долния. И. Гюзелев, РФ, 81. // За измерителна или парична единица, число и под. — съдържам се. За да определяваме измеренията,