Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/282“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>е пристъпил към превода с дълбоко познаване на епохата, с прекрасно владеене на двата езика, с творческо проникване в същността на художественото произведение.</i> Н. Лилиев, Съч. III, 116-117. <i>— Впечатлението ти, Макариос? Впечатлението? — Много образован човек. Пълно самообладание, отлично владеене на словото, скромни жестове! — зареди Макариос.</i> Й. Вълчев, СКН, 420. <i>Учениците на Лилиев от Свищовската гимназия си припомнят какъв великолепен преподавател е поетът. Той веднага си спечелва авторитет сред тях тъкмо със съвършеното владеене на своята материя.</i> Е. Каранфилов, Б III, 139. <i>Един от най-важните проблеми беше: владеенето и стопанисването на земята.</i> П. Дертлиев, ДП, 268. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛАДЕ`ЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> -лци, <i>м. Остар.</i>, сега <i>юрид.</i> Лице, което владее, притежава нещо, обикн. недвижим имот; собственик, притежател. <i>Потомствен еничар, по същество най-влиятелният аян в Румелия, Байрактар изразявал тежненията на едрите частни поземлени владелци от рода на Тепеделенли, Караосманоглу.</i> В. Мутафчиева, КВ, 325. <i>Ползуването на една река от двама съседски владелци се дели наравно между двамата владелци.</i> С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 491. <i>Гордее се скъперникът Благой — / владелец на имане, че можел да стане.</i> Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 2, 65. |
| − | |||
| − | — / | ||
— Рус. владелец. | — Рус. владелец. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛАДЕ`ЛЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>Остар.</i>, сега <i>юрид.</i> <i>Прил. от</i> владелец. <i>[Йосиф II] направил всички владелчески селачи лично свободни.</i> ВИ, 169. <i>Владелчески иск.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛАДЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Територия, която се намира под нечия власт, под нечие управление. <i>Най в старо време тя [Барбария] бе владение на мавританите, нумидийците и картагеняните.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 258. <i>Ще бъдат предприети незабавно преговори с представители на френските отвъдморски владения за уреждането на новосъздадения политически статут между метрополията и владенията.</i> ВН, 1958, бр. 2103, 3. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Обширен имот, земя, която се притежава от някого. <i>Беловци и околните села заявили веднага, че тия лесове са техни общински владения.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 13. <i>Новата държава намери, че по едно султанско ираде от старо време селски мери и пасбища, щом се покрият с гора, стават държавно владение.</i> А. Страшимиров, ЕД, 74. <i>Тази местност [Мавровец] трябва да е принадлежала към владенията на Радослав Мавър.</i> Ст. Михайлов, ЕБС, 197. <i>Общоизвестен факт е, че турската поземлена аристокрация се е настанявала главно в богатите земеделски центрове, където е образувала, .., своите чифлици и ленни владения.</i> П. Делирадев, В, 146. | |
| − | I, 225. <i>Създадоха се първите най-важни закони: законът за трудовата поземлена собственост, който разрешава въпроса за владението на земята.</i> П. Дертлиев, ДП, | + | 3. Само <i>ед. Юрид.</i> Упражняване на фактическа власт върху движим или недвижим имот, който владеещото лице държи лично или чрез другиго като свой. <i>Турските бежанци, .., търсеха намесата на Европа, за да бъдат въдворени във владение на своите заграбени имоти в България.</i> С. Радев, ССБ I, 225. <i>Създадоха се първите най-важни закони: законът за трудовата поземлена собственост, който разрешава въпроса за владението на земята.</i> П. Дертлиев, ДП, 268. <i>Встъпвам във владение.</i> <i>Въвеждам във владение.</i> |
| − | + | 4. Само <i>ед. Остар.</i> Владеене. <i>С владението на тоя език [френския], Фотинов доби възможност да разшири кръга на своите познания далеч зад кръгозора и на най-напредналите свои по-стари съвременници.</i> Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637. <i>Стопанството (владението) на акциите може да се докаже чрез записване в книгите на дружеството.</i> ДЗОИ I (превод), 131. <i>Той чака само моята смерт, па да земне скиптъра и владението на цяла Европа.</i> Хр. Драганович, НБ (превод), 62. <i>Аз не предполагам, че продажбата на златни монети е престъпление. — Грешката е в незаконното им владение, господине.</i> БД, 1909, бр. 26, 2. | |
| − | + | 5. Само <i>ед. Остар.</i> Власт, владичество, царуване. <i>Елисавета била кралица умна, мъдра и с твърд характер. При нейното владение станала Англия едно от първите господарства в Европа.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 272. <i>Тии народи си имаха всяки своите князе и кральове, които вси обаче ся покоряваха на Атила и треперяха под неговото верховно владение.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 359. | |
| − | |||
| − | 5. Само <i>ед. Остар.</i> Власт, владичество, царуване. <i>Елисавета била кралица умна, мъдра и с твърд характер. При нейното владение станала Англия едно | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЛАДЕ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>зват.</i> -ю, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Лице, което управлява, властва над държава, област, град. <i>Иречек следва училище със синове на изтънчени аристократи, с бъдещи владетели на кралски тронове.</i> А. Каралийчев, ПГ, 187. <i>Чуха се заповеди: — Дайте път на всесилните владетели наши — царете.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 108. <i>Дори вътре в самата България — когато са нахлували турските пълчища — са се преследвали един друг ожесточено владетелите на отделните български области.</i> Б. Пенев, НБВ, 3. <i>Главният херой в тия песни е Крали Марко, владетелят на Прилеп.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 26. • Обр. <i>Тези кротки и замислени владетели на добруджанското небе [щъркелите] са свидетели не само на историята на нашето село, но и на многострадална Добруджа.</i> И. Петров, НЛ, 42. <i>Като слънце живея в лазурите / на покрова безоблачно син. / Аз съм бодър владетел на бурите, / аз съм един.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр, 75. |
| − | |||
| − | 1. Лице, което управлява, властва над държава, област, град. <i>Иречек следва училище със синове на изтънчени аристократи, с бъдещи владетели на кралски тронове.</i> А. Каралийчев, ПГ, 187. <i>Чуха се заповеди: — Дайте път на всесилните владетели наши | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | 2. Собственик, притежател на нещо, обикн. на едра собственост. <i>Човекът, който показваше пътя, полуизвърнат, й [на княгинята] каза, че владетелят на кулата, деспот</i> | ||
Текуща версия към 03:57, 22 август 2014
е пристъпил към превода с дълбоко познаване на епохата, с прекрасно владеене на двата езика, с творческо проникване в същността на художественото произведение. Н. Лилиев, Съч. III, 116-117. — Впечатлението ти, Макариос? Впечатлението? — Много образован човек. Пълно самообладание, отлично владеене на словото, скромни жестове! — зареди Макариос. Й. Вълчев, СКН, 420. Учениците на Лилиев от Свищовската гимназия си припомнят какъв великолепен преподавател е поетът. Той веднага си спечелва авторитет сред тях тъкмо със съвършеното владеене на своята материя. Е. Каранфилов, Б III, 139. Един от най-важните проблеми беше: владеенето и стопанисването на земята. П. Дертлиев, ДП, 268.
ВЛАДЕ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар., сега юрид. Лице, което владее, притежава нещо, обикн. недвижим имот; собственик, притежател. Потомствен еничар, по същество най-влиятелният аян в Румелия, Байрактар изразявал тежненията на едрите частни поземлени владелци от рода на Тепеделенли, Караосманоглу. В. Мутафчиева, КВ, 325. Ползуването на една река от двама съседски владелци се дели наравно между двамата владелци. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 491. Гордее се скъперникът Благой — / владелец на имане, че можел да стане. Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 2, 65.
— Рус. владелец.
ВЛАДЕ`ЛЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, Остар., сега юрид. Прил. от владелец. [Йосиф II] направил всички владелчески селачи лично свободни. ВИ, 169. Владелчески иск.
ВЛАДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Територия, която се намира под нечия власт, под нечие управление. Най в старо време тя [Барбария] бе владение на мавританите, нумидийците и картагеняните. С. Бобчев, ПОС (превод), 258. Ще бъдат предприети незабавно преговори с представители на френските отвъдморски владения за уреждането на новосъздадения политически статут между метрополията и владенията. ВН, 1958, бр. 2103, 3.
2. Обширен имот, земя, която се притежава от някого. Беловци и околните села заявили веднага, че тия лесове са техни общински владения. Ив. Вазов, Съч. XVI, 13. Новата държава намери, че по едно султанско ираде от старо време селски мери и пасбища, щом се покрият с гора, стават държавно владение. А. Страшимиров, ЕД, 74. Тази местност [Мавровец] трябва да е принадлежала към владенията на Радослав Мавър. Ст. Михайлов, ЕБС, 197. Общоизвестен факт е, че турската поземлена аристокрация се е настанявала главно в богатите земеделски центрове, където е образувала, .., своите чифлици и ленни владения. П. Делирадев, В, 146.
3. Само ед. Юрид. Упражняване на фактическа власт върху движим или недвижим имот, който владеещото лице държи лично или чрез другиго като свой. Турските бежанци, .., търсеха намесата на Европа, за да бъдат въдворени във владение на своите заграбени имоти в България. С. Радев, ССБ I, 225. Създадоха се първите най-важни закони: законът за трудовата поземлена собственост, който разрешава въпроса за владението на земята. П. Дертлиев, ДП, 268. Встъпвам във владение. Въвеждам във владение.
4. Само ед. Остар. Владеене. С владението на тоя език [френския], Фотинов доби възможност да разшири кръга на своите познания далеч зад кръгозора и на най-напредналите свои по-стари съвременници. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637. Стопанството (владението) на акциите може да се докаже чрез записване в книгите на дружеството. ДЗОИ I (превод), 131. Той чака само моята смерт, па да земне скиптъра и владението на цяла Европа. Хр. Драганович, НБ (превод), 62. Аз не предполагам, че продажбата на златни монети е престъпление. — Грешката е в незаконното им владение, господине. БД, 1909, бр. 26, 2.
5. Само ед. Остар. Власт, владичество, царуване. Елисавета била кралица умна, мъдра и с твърд характер. При нейното владение станала Англия едно от първите господарства в Европа. Г. Йошев, КВИ (превод), 272. Тии народи си имаха всяки своите князе и кральове, които вси обаче ся покоряваха на Атила и треперяха под неговото верховно владение. Г. Кръстевич, ИБ, 359.
ВЛАДЕ`ТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. 1. Лице, което управлява, властва над държава, област, град. Иречек следва училище със синове на изтънчени аристократи, с бъдещи владетели на кралски тронове. А. Каралийчев, ПГ, 187. Чуха се заповеди: — Дайте път на всесилните владетели наши — царете. Елин Пелин, ЯБЛ, 108. Дори вътре в самата България — когато са нахлували турските пълчища — са се преследвали един друг ожесточено владетелите на отделните български области. Б. Пенев, НБВ, 3. Главният херой в тия песни е Крали Марко, владетелят на Прилеп. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 26. • Обр. Тези кротки и замислени владетели на добруджанското небе [щъркелите] са свидетели не само на историята на нашето село, но и на многострадална Добруджа. И. Петров, НЛ, 42. Като слънце живея в лазурите / на покрова безоблачно син. / Аз съм бодър владетел на бурите, / аз съм един. Хр. Ясенов, Събр. пр, 75.
2. Собственик, притежател на нещо, обикн. на едра собственост. Човекът, който показваше пътя, полуизвърнат, й [на княгинята] каза, че владетелят на кулата, деспот
