Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/17“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
 
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 4: Ред 4:
 
Сондьорите в разговори помежду си се оттеглиха от навеса, Аргир Льолчев тръгна към кулата сам и трескаво мислеше:
 
Сондьорите в разговори помежду си се оттеглиха от навеса, Аргир Льолчев тръгна към кулата сам и трескаво мислеше:
 
„Залъгалка е, че сме дошли тук да търсим нефт. Добруджа не е проучена геоложки и са ни изпратили да вадим ядки, за да си правят геолозите проучванията!...“
 
„Залъгалка е, че сме дошли тук да търсим нефт. Добруджа не е проучена геоложки и са ни изпратили да вадим ядки, за да си правят геолозите проучванията!...“
Впрочем не само сега мъчителните мисли за безперспективността на работата му тук овладяваха Льолчев. Той прекара една страховита зима със сондьорите на Калиакра — на предела между морето и равната като морето добруджанска степ. Много дни снегове затрупваха равнината. После вихри започнаха да я оголват и да издигат преспи като хълмове навсякъде, където можеше да се задържи сняг. Десет денонощия дори трактори-кировци не можаха да проправят път над преспите. Достъпът до снабдителната им база в Каварна беше непреодолимо прекъснат. Гладни, с вечно вкочанени ръце и нозе, без сън, те трябваше да работят денонощно на открито почти до ръба на високия бряг, над морската бездна, из която се издигаха облаци воден прах от разбиващите се в скалите вълни. По железните плетеници на кулата се напластяваха грамади от лед като сталактити, увиснали заплашително надолу. И понеже циркулацията на глинестия разтвор не трябваше никога да спира, за да не замръзне в забоя сондажният лост — по един от сондьорите непрекъснато гледаше нагоре кога от тресящата се кула ще се откъсне леден блок, за да предупреди другарите си : „Пази се!“ Всички от площадката при борапарата се разбягваха встрани, за да не разбие главите им полетелият надолу леден шип.
+
Впрочем не само сега мъчителните мисли за безперспективността на работата му тук овладяваха Льолчев. Той прекара една страховита зима със сондьорите на Калиакра — на предела между морето и равната като морето добруджанска степ. Много дни снегове затрупваха равнината. После вихри започнаха да я оголват и да издигат преспи като хълмове навсякъде, където можеше да се задържи сняг. Десет денонощия дори трактори-кировци не можаха да проправят път над преспите. Достъпът до снабдителната им база в Каварна беше непреодолимо прекъснат. Гладни, с вечно вкочанени ръце и нозе, без сън, те трябваше да работят денонощно на открито почти до ръба на високия бряг, над морската бездна, из която се издигаха облаци воден прах от разбиващите се в скалите вълни. По железните плетеници на кулата се напластяваха грамади от лед като сталактити, увиснали заплашително надолу. И понеже циркулацията на глинестия разтвор не трябваше никога да спира, за да не замръзне в забоя сондажният лост — по един от сондьорите непрекъснато гледаше нагоре кога от тресящата се кула ще се откъсне леден блок, за да предупреди другарите си: „Пази се!“ Всички от площадката при борапарата се разбягваха встрани, за да не разбие главите им полетелият надолу леден шип.
 
Мъжествено устояха сондьорите на двайсетградусовия студ, на вихрите и глада, на несгодите в дъсчената барака, където след смяна се прибраха на студено с облените от глинестия разтвор вледенени ватенки... Защо беше всичко това? За да вадят геоложки проби!
 
Мъжествено устояха сондьорите на двайсетградусовия студ, на вихрите и глада, на несгодите в дъсчената барака, където след смяна се прибраха на студено с облените от глинестия разтвор вледенени ватенки... Защо беше всичко това? За да вадят геоложки проби!
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 17:38, 9 юли 2014

Страницата е проверена