Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/219“
м (Автоматични корекции) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b> | + | ---- |
| − | + | <b>ВИНОХРАНИ`ЛИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Книж.</i> Склад, хранилище, в което се държи вино. <i>В близост до основните сгради ще има добре обзаведена лаборатория, .., спиртоварна с винохранилище и спиртохранилище.</i> ВН, 1959, бр. 2516, 1. | |
| − | <b> | + | ---- |
| − | + | <b>ВИНОЧЕ`РПЕЦ</b>, <i>мн.</i> -пци, <i>м.</i> Прислужник, който поднася вино обикн. на царска или болярска трапеза. <i>Някой от виночерпците поднесе им вино. — Хай да е жив царят!</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 24. <i>Кракра не пожела да слезе от коня си, та оръженосците стояха до конете и крепяха на вдигнати ръце обърнат щит с хляб и месо, а виночерпецът държеше роговете и меха.</i> А. Дончев, СВС, 165. <i>В тази темница бяха затворени още двама затворници на египетския цар, .., Единът беше негов виночерпец, сиреч, който му наливаше да пие.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 159. | |
| − | <b> | + | ---- |
| − | + | <b>ВИНОЧЕ`РПИЦА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Жена, която поднася вино в кръчма, гостилница. <i>Насядали около една голяма и най-хубава трапеза на гостилницата, за шетачка и виночерпица имаха Жуанита.</i> Н. Михайловски, ПА (превод), 41. | |
| − | <b> | + | ---- |
| − | + | <b>ВИ`НПРОМЕЦ</b>, <i>мн.</i> -мци, <i>м. Разг.</i> Работник във „Винпром“ (наше предприятие за производство на вино). <i>Те [ръководителите на паровата станция] .. упорито се въздържаха да дават редовно .. пара на „Винпром“ .. През най-студените зимни дни не даваха на винпромци пара дори и за отопление.</i> НД, 1963, бр. 163, 4. | |
| − | <b> | + | ---- |
| − | + | <b>ВИ`НПРОМСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Който е свързан с „Винпром“, който е произведен във „Винпром“ (наше предприятие за производство на вино). <i>— И на нас ни омръзна химията .. Затуй ли, сине майчин, си го ударил на лалугери, защо не плюскаш бройлери и винпромско вино?</i> К. Колев, ТЕ, 51. | |
| − | <b> | + | ---- |
| − | + | <b>ВИ`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг.</i> Предназначен за вино; винен. <i>Ние избираме златната среда и пращаме братчето на Искра да купи три бутилки бяло вино, .. Искра прибира пепелта и угарките от масичката и след малко донася вински чаши.</i> Ем. Манов, МПЛ, 12-13. | |
| − | <b> | + | ---- |
| + | <b>ВИ`НТ</b>, ви`нтът, ви`нта, <i>мн.</i> ви`нтове, след <i>числ.</i> ви`нта, <i>м.</i> 1. Цилиндричен или конусен машинен елемент с резба по повърхността, който служи за подвижно или неподвижно разглобяемо съединяване на части или за предаване на движение и сила, преобразувайки въртеливото движение в праволинейно. <i>Гроздан преглеждаше колата, намазваше засъхналите оси, пристягаше винтовете.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 41. <i>Дълго време Камен затягаше винтовете на апарата.</i> К. Ламбрев, СП, 201. <i>Няколко купчинки с непотребни винтове, гайки и най-различни други части заемаха централната част на масата.</i> П. Проданов, С{{попр|Заменена малка буква с главна.}}, 6. | ||
2. <i>Техн.</i> Част от двигателен механизъм на кораб, която се състои от лопатки, разположени по винтова линия и закрепени върху повърхнината на цилиндричен вал; витло. <i>Най-задната част на кораба не е опашка, а кърма. И под нея се върти не перка, а винт.</i> Б. Трайков, ВО, 10. <i>Петоперчестият винт [на кораба] от жълт месинг блестеше като гигантски накит под заоблената кърма.</i> Н. Антонов, ВОМ, 143. | 2. <i>Техн.</i> Част от двигателен механизъм на кораб, която се състои от лопатки, разположени по винтова линия и закрепени върху повърхнината на цилиндричен вал; витло. <i>Най-задната част на кораба не е опашка, а кърма. И под нея се върти не перка, а винт.</i> Б. Трайков, ВО, 10. <i>Петоперчестият винт [на кораба] от жълт месинг блестеше като гигантски накит под заоблената кърма.</i> Н. Антонов, ВОМ, 143. | ||
| − | <b> | + | ◇ <b>Безконечен винт</b>. <i>Техн.</i> Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене. |
| − | — От нем. | + | — От нем. Gewinde ’нещо навито’ през рус. винт. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`НТЕР</b> <i>м. Спец.</i> Уред за крайбрежен риболов, който се състои от няколко мрежи с конусовидна форма, опънати на обръчи и вмъкнати една в друга. <i>Аз напипах във вира до върбалака един винтер — нарочно приготвен кош за ловене на риба, която, щом влезе в тоя кош, вече не можеше да мръдне оттам.</i> Д. Калфов, КР, 67. <i>Лодката се провира в лабиринта от каваци и камъш из разлива и спира леко и безшумно, сякаш сама знае, че тука има заложен винтер. Станьо Василев с опитна ръка изважда обръчите и в мократа мрежа трептят и бляскат на слънцето пъстри каракуди.</i> С. Северняк, ОНК, 113. <i>Симеон, за да ги подразни, каза на Петърчо: — .. Ще идем само двама. Зная един винтер, пълен с риба. Вчера видях горския като го оплете и го постави под върбите в дълбоката вода.</i> М. Марчевски, МП, 79. | ||
| − | <b> | + | — От рус. ве`нтер през рум. wintir. — Друга (диал.) форма: <em>ве`нтер</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`НТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> винт. <i>Винтовите съединения се монтират лесно и затова са удобна свръзка за взаимно неподвижни части.</i> НТМ, 1961, кн. 4, 14. <i>Мутин отново взе винтовия ключ.</i> Ст. Марков, ДБ, 204. <i>Винтов нарез.</i> <i>Винтова резба.</i> <i>Винтов механизъм.</i> <i>Винтови машини.</i> <i>Винтова преса.</i> <i>Винтова пружина.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Винтова линия</b>. <i>Техн.</i> Права линия, която е разположена около цилиндър или конус и е наклонена спрямо основата му. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИНТО`ВКА</b> <i>ж.</i> Лека бойна неавтоматична пушка. <i>— При зелена ракета ще залегнете в очакване, а веднага след червената — атака! Като лягате — пазете цевите на винтовките и автоматите!</i> С. Северняк, ВСД, 159. <i>— Аз в полка стрелях с руска винтовка. Един руснак ми отстъпи пушката, колкото за опит.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 46. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
— Рус. винтовка. | — Рус. винтовка. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВИНТО`ВЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до винтовка. <i>Винтовъчен затвор.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВИНТООБРА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който има форма на винт (в 1 знач.). <i>Винтообразна повърхнина.</i> <i>Винтообразни пирони.</i> |
| − | |||
Текуща версия към 22:19, 8 юли 2014
ВИНОХРАНИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Книж. Склад, хранилище, в което се държи вино. В близост до основните сгради ще има добре обзаведена лаборатория, .., спиртоварна с винохранилище и спиртохранилище. ВН, 1959, бр. 2516, 1.
ВИНОЧЕ`РПЕЦ, мн. -пци, м. Прислужник, който поднася вино обикн. на царска или болярска трапеза. Някой от виночерпците поднесе им вино. — Хай да е жив царят! Ив. Вазов, Съч. XIV, 24. Кракра не пожела да слезе от коня си, та оръженосците стояха до конете и крепяха на вдигнати ръце обърнат щит с хляб и месо, а виночерпецът държеше роговете и меха. А. Дончев, СВС, 165. В тази темница бяха затворени още двама затворници на египетския цар, .., Единът беше негов виночерпец, сиреч, който му наливаше да пие. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 159.
ВИНОЧЕ`РПИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която поднася вино в кръчма, гостилница. Насядали около една голяма и най-хубава трапеза на гостилницата, за шетачка и виночерпица имаха Жуанита. Н. Михайловски, ПА (превод), 41.
ВИ`НПРОМЕЦ, мн. -мци, м. Разг. Работник във „Винпром“ (наше предприятие за производство на вино). Те [ръководителите на паровата станция] .. упорито се въздържаха да дават редовно .. пара на „Винпром“ .. През най-студените зимни дни не даваха на винпромци пара дори и за отопление. НД, 1963, бр. 163, 4.
ВИ`НПРОМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който е свързан с „Винпром“, който е произведен във „Винпром“ (наше предприятие за производство на вино). — И на нас ни омръзна химията .. Затуй ли, сине майчин, си го ударил на лалугери, защо не плюскаш бройлери и винпромско вино? К. Колев, ТЕ, 51.
ВИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Предназначен за вино; винен. Ние избираме златната среда и пращаме братчето на Искра да купи три бутилки бяло вино, .. Искра прибира пепелта и угарките от масичката и след малко донася вински чаши. Ем. Манов, МПЛ, 12-13.
ВИ`НТ, ви`нтът, ви`нта, мн. ви`нтове, след числ. ви`нта, м. 1. Цилиндричен или конусен машинен елемент с резба по повърхността, който служи за подвижно или неподвижно разглобяемо съединяване на части или за предаване на движение и сила, преобразувайки въртеливото движение в праволинейно. Гроздан преглеждаше колата, намазваше засъхналите оси, пристягаше винтовете. Й. Йовков, Ж 1945, 41. Дълго време Камен затягаше винтовете на апарата. К. Ламбрев, СП, 201. Няколко купчинки с непотребни винтове, гайки и най-различни други части заемаха централната част на масата. П. Проданов, С*, 6.
2. Техн. Част от двигателен механизъм на кораб, която се състои от лопатки, разположени по винтова линия и закрепени върху повърхнината на цилиндричен вал; витло. Най-задната част на кораба не е опашка, а кърма. И под нея се върти не перка, а винт. Б. Трайков, ВО, 10. Петоперчестият винт [на кораба] от жълт месинг блестеше като гигантски накит под заоблената кърма. Н. Антонов, ВОМ, 143.
◇ Безконечен винт. Техн. Винт с резки, които се захващат със зъбчато колело за предаване движението при въртене.
— От нем. Gewinde ’нещо навито’ през рус. винт.
ВИ`НТЕР м. Спец. Уред за крайбрежен риболов, който се състои от няколко мрежи с конусовидна форма, опънати на обръчи и вмъкнати една в друга. Аз напипах във вира до върбалака един винтер — нарочно приготвен кош за ловене на риба, която, щом влезе в тоя кош, вече не можеше да мръдне оттам. Д. Калфов, КР, 67. Лодката се провира в лабиринта от каваци и камъш из разлива и спира леко и безшумно, сякаш сама знае, че тука има заложен винтер. Станьо Василев с опитна ръка изважда обръчите и в мократа мрежа трептят и бляскат на слънцето пъстри каракуди. С. Северняк, ОНК, 113. Симеон, за да ги подразни, каза на Петърчо: — .. Ще идем само двама. Зная един винтер, пълен с риба. Вчера видях горския като го оплете и го постави под върбите в дълбоката вода. М. Марчевски, МП, 79.
— От рус. ве`нтер през рум. wintir. — Друга (диал.) форма: ве`нтер.
ВИ`НТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от винт. Винтовите съединения се монтират лесно и затова са удобна свръзка за взаимно неподвижни части. НТМ, 1961, кн. 4, 14. Мутин отново взе винтовия ключ. Ст. Марков, ДБ, 204. Винтов нарез. Винтова резба. Винтов механизъм. Винтови машини. Винтова преса. Винтова пружина.
◇ Винтова линия. Техн. Права линия, която е разположена около цилиндър или конус и е наклонена спрямо основата му.
ВИНТО`ВКА ж. Лека бойна неавтоматична пушка. — При зелена ракета ще залегнете в очакване, а веднага след червената — атака! Като лягате — пазете цевите на винтовките и автоматите! С. Северняк, ВСД, 159. — Аз в полка стрелях с руска винтовка. Един руснак ми отстъпи пушката, колкото за опит. П. Вежинов, ЗЧР, 46.
— Рус. винтовка.
ВИНТО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до винтовка. Винтовъчен затвор.
ВИНТООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има форма на винт (в 1 знач.). Винтообразна повърхнина. Винтообразни пирони.
