Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/209“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>се обтегнаха отношенията им с Анания, викарския епископ, който бе против Матея, но бе и против това, владиката да бъде българин.</i> Вл. Свинтила, ССЗ, 426. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИКА`Ч</b> <i>м.</i> 1. Човек, който в определен случай има за задача да вика, за да сигнализира за нещо. <i>А другите пет-шестима ловци, кой тук, кой там — всички бяха вече заели удобни позиции. — Уааа!… А-а! А-а! — продължаваха викачите.</i> Д. Калфов, С, 4. <i>Чечето беше като нас — политзатворник. Но колективът му възложи да бъде викач, че бе гласовит… Писмо ли до някого пристигне, колет ли се получи или някому на свиждане дойдат, викачът е, който ще обади за радостта. Застанал на „колелото“, той тържествено се провиква, та целият затвор закънти.</i> М. Кюркчиев, ВВ, 26. <i>Пожарът бил същинско бедствие .. Чест камбанен звън, безредна стрелба и задъхани викачи вдигали на крак всичко живо да гаси.</i> П. Мирчев, К, 149. | ||
| − | <b> | + | 2. Човек, който приканва или съобщава, разгласява нещо на висок глас; глашатай. <i>А дотогава бях селски кехая. Бяха ме избрали нашенци заради това, че имах едно гърло, та като викнех от общината на нашето село, чак в другото отвъд баира чуваха: можеха двете с един викач да минат, ако искаха.</i> Пл, 1969, кн. 6, 17. <i>Хан Татар изпрати в селото викачи да съобщят, че иде с ордата си.</i> Д. Яръмов, БП, 35. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>ви`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> ви`кнат, <i>св.</i> 1. <i>Непрех.</i> и <i>прех.</i> Викам (от 1 до 6 знач.) веднъж или няколко пъти. <i>Тя отваряше малката вратичка и оттам викваше: „Захари, я ела какво ще ти кажа!“</i> Й. Йовков, ВАХ, 26. <i>Кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священни конец .. / Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 27. <i>„Против теб е викнал сичкият град“, казал каймакаминът и махнал с ръката си.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 77. <i>Защитникът извлече Митре в коридора и треперящ от яд, викна му отчаяно. — Животно!</i> Елин Пелин, Съч. I, 99. <i>Вечерта, преди да тръгне, Войка го викна при воденицата и много плака.</i> Елин Пелин, Съч. I, 94. <i>А напред като бехте викнали Младен, та Младен! На` ви го сега и Младен!</i> Т. Влайков, Съч. III, 206. <i>— Па като ни викнеш на една тлака, скоро ще се приготви сичкото.</i> Т. Влайков, Съч. II, 94. <i>Чу, че някой му викна на име и се обърна.</i> • <i>Нар.-поет.</i> <em>Вик виквам</em> / <em>викна</em>. <i>Мома била виковита, / виковита, гласовита — / вик викнала, глас пуснала: / Ура-вара, девет брате, /.. / я припкайте та фанете, / .. / лудо-младо, луд гидия!</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 220. | ||
| − | + | 2. <i>Прех. Диал.</i> В съчет. с песен — Започвам да пея; запявам. <i>— Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песня.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 180. <i>Някои от момите викват весела песен.</i> Т. Влайков, Пр I, 268. | |
| − | <b> | + | 3. <i>Прех. Диал.</i> Със съюзите <em>да</em>, <em>та</em> и в съчет. с гл. <em>пея</em>, <em>смея се</em>, <em>плача</em> означава, че действието, изразено от тези глаголи, започва да се върши. <em>Виквам да пея</em> — започвам да пея. <i>Мнозина от синджира ни викнаха да пеят бунтовни песни.</i> З. Стоянов, ЗБВ III, 163. <em>Виквам да се смея</em> — започвам да се смея. <i>Като им разказа работата, те викнаха да се смеят.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 131. <em>Виквам да плача</em> — започвам да плача. <i>Викна Делчин, викна та заплака: / „Бог да бие тица кукувица“.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 31. <b>виквам се</b>, <b>викна се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИКЕ`Л</b> <i>м. Диал.</i> Кърпа, забрадка за глава. <i>Жените бяха в широчки, пригодни за работа новички рокли, някои препасани с престилки, пребрадени с бели викели, да ги пазят от слънцето.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 126. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`КИНГ</b>, <i>мн.</i> -ги, <i>м.</i> Обикн. <i>мн.</i> Староскандинавски (главно от Норвегия и Дания) морски търговец, воин пират и завоевател в Западна Европа през VIII — XIII в. <i>Тук, в новата родина [Исландия], .., норвежката литература достигнала небивал разцвет. Това било епохата на викингите — морските разбойници, които имали едномачтови кораби с драконов нос, .. С корабите си те бродели из просторите на Атлантическия океан, .., и всявали страх и ужас у жителите на Европа.</i> С. Кюпрюбашиев, И, 75. <i>Когато се заговори за корабоплаване, в съзнанието ни изплуват финикийските мечоноси ладии, плъзнали по Средиземно море, представяме си фрегатите на великата испанска армада, платноходите на норвежките викинги.</i> Б. Трайков, ВО, 53. |
| − | + | — Норв. viking ’човек от залива’. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИКИ`НГСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до викинг. <i>Вторият роман .. описва живота на „суровата“, мъжествена норвежка аристокрация, чиято старинност се губи до времената на викингските крале.</i> О. Василев, ЖБ, 262. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИКИ`Я</b> <i>ж. Диал.</i> Чаша за ракия или за вино. <i>Заиграло юнакоо сърце, / како вино во стребрена чаша, / как ракия во злата викия.</i> Нар. пес., СбБрМ, 461. <i>Потекол е силен Дунав пороит, / понесол е злата чаша викия, / полна рамна руйно вино цървено.</i> Нар. пес., СбБрМ, 460. |
| − | — | + | — От гр. βικίον ’стомничка’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`КНА</b>. Вж. <em>виквам</em>. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИКНЯ`</b> <i>ж. Диал.</i> Караница, кавга. <i>Кадански почти затича към вратника от страх жена му да не продължи викните си и да събуди любопитството на съседите.</i> К. Петканов, ДЧ, 18. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИКОВИ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който има силен глас и може да вика високо; гласовит. <i>Мома била виковита, / виковита, гласовита — / вик викнала глас пуснала: / "Ура-вара, девет брате, / .. / я припкайте</i> |
| − | |||
Текуща версия към 02:18, 2 юли 2014
се обтегнаха отношенията им с Анания, викарския епископ, който бе против Матея, но бе и против това, владиката да бъде българин. Вл. Свинтила, ССЗ, 426.
ВИКА`Ч м. 1. Човек, който в определен случай има за задача да вика, за да сигнализира за нещо. А другите пет-шестима ловци, кой тук, кой там — всички бяха вече заели удобни позиции. — Уааа!… А-а! А-а! — продължаваха викачите. Д. Калфов, С, 4. Чечето беше като нас — политзатворник. Но колективът му възложи да бъде викач, че бе гласовит… Писмо ли до някого пристигне, колет ли се получи или някому на свиждане дойдат, викачът е, който ще обади за радостта. Застанал на „колелото“, той тържествено се провиква, та целият затвор закънти. М. Кюркчиев, ВВ, 26. Пожарът бил същинско бедствие .. Чест камбанен звън, безредна стрелба и задъхани викачи вдигали на крак всичко живо да гаси. П. Мирчев, К, 149.
2. Човек, който приканва или съобщава, разгласява нещо на висок глас; глашатай. А дотогава бях селски кехая. Бяха ме избрали нашенци заради това, че имах едно гърло, та като викнех от общината на нашето село, чак в другото отвъд баира чуваха: можеха двете с един викач да минат, ако искаха. Пл, 1969, кн. 6, 17. Хан Татар изпрати в селото викачи да съобщят, че иде с ордата си. Д. Яръмов, БП, 35.
ВИ`КВАМ, -аш, несв.; ви`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ви`кнат, св. 1. Непрех. и прех. Викам (от 1 до 6 знач.) веднъж или няколко пъти. Тя отваряше малката вратичка и оттам викваше: „Захари, я ела какво ще ти кажа!“ Й. Йовков, ВАХ, 26. Кипи борбата и с стъпки бързи / върви към своят священни конец .. / Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ Хр. Ботев, Съч., 1929, 27. „Против теб е викнал сичкият град“, казал каймакаминът и махнал с ръката си. Л. Каравелов, Съч. VII, 77. Защитникът извлече Митре в коридора и треперящ от яд, викна му отчаяно. — Животно! Елин Пелин, Съч. I, 99. Вечерта, преди да тръгне, Войка го викна при воденицата и много плака. Елин Пелин, Съч. I, 94. А напред като бехте викнали Младен, та Младен! На` ви го сега и Младен! Т. Влайков, Съч. III, 206. — Па като ни викнеш на една тлака, скоро ще се приготви сичкото. Т. Влайков, Съч. II, 94. Чу, че някой му викна на име и се обърна. • Нар.-поет. Вик виквам / викна. Мома била виковита, / виковита, гласовита — / вик викнала, глас пуснала: / Ура-вара, девет брате, /.. / я припкайте та фанете, / .. / лудо-младо, луд гидия! Нар. пес., СбНУ XLVI, 220.
2. Прех. Диал. В съчет. с песен — Започвам да пея; запявам. — Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песня. Ив. Вазов, Съч. XXII, 180. Някои от момите викват весела песен. Т. Влайков, Пр I, 268.
3. Прех. Диал. Със съюзите да, та и в съчет. с гл. пея, смея се, плача означава, че действието, изразено от тези глаголи, започва да се върши. Виквам да пея — започвам да пея. Мнозина от синджира ни викнаха да пеят бунтовни песни. З. Стоянов, ЗБВ III, 163. Виквам да се смея — започвам да се смея. Като им разказа работата, те викнаха да се смеят. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 131. Виквам да плача — започвам да плача. Викна Делчин, викна та заплака: / „Бог да бие тица кукувица“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 31. виквам се, викна се страд.
ВИКЕ`Л м. Диал. Кърпа, забрадка за глава. Жените бяха в широчки, пригодни за работа новички рокли, някои препасани с престилки, пребрадени с бели викели, да ги пазят от слънцето. Кр. Григоров, ПЧ, 126.
ВИ`КИНГ, мн. -ги, м. Обикн. мн. Староскандинавски (главно от Норвегия и Дания) морски търговец, воин пират и завоевател в Западна Европа през VIII — XIII в. Тук, в новата родина [Исландия], .., норвежката литература достигнала небивал разцвет. Това било епохата на викингите — морските разбойници, които имали едномачтови кораби с драконов нос, .. С корабите си те бродели из просторите на Атлантическия океан, .., и всявали страх и ужас у жителите на Европа. С. Кюпрюбашиев, И, 75. Когато се заговори за корабоплаване, в съзнанието ни изплуват финикийските мечоноси ладии, плъзнали по Средиземно море, представяме си фрегатите на великата испанска армада, платноходите на норвежките викинги. Б. Трайков, ВО, 53.
— Норв. viking ’човек от залива’.
ВИКИ`НГСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до викинг. Вторият роман .. описва живота на „суровата“, мъжествена норвежка аристокрация, чиято старинност се губи до времената на викингските крале. О. Василев, ЖБ, 262.
ВИКИ`Я ж. Диал. Чаша за ракия или за вино. Заиграло юнакоо сърце, / како вино во стребрена чаша, / как ракия во злата викия. Нар. пес., СбБрМ, 461. Потекол е силен Дунав пороит, / понесол е злата чаша викия, / полна рамна руйно вино цървено. Нар. пес., СбБрМ, 460.
— От гр. βικίον ’стомничка’.
ВИ`КНА. Вж. виквам.
ВИКНЯ` ж. Диал. Караница, кавга. Кадански почти затича към вратника от страх жена му да не продължи викните си и да събуди любопитството на съседите. К. Петканов, ДЧ, 18.
ВИКОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който има силен глас и може да вика високо; гласовит. Мома била виковита, / виковита, гласовита — / вик викнала глас пуснала: / "Ура-вара, девет брате, / .. / я припкайте
