Page:RBE Tom11.djvu/1222

ОЧЕ², мн. -та, ср. Диал. Вид теменужка.

— Виж, богородичните нацъфтели.. Накичени, като къдрави коси,.., Морави, розови

— весели, усмихнати. Очетата са тъжни. Има и други тъжни цветя. А богородичните са весели, като че млади момичета се смеят. А. Каменова, ХГ, 54. — Милото каки цветице! Се щарени очета, / и чернооки кадъни. Нар. пес., СбНУ XIV, 44.

О Гъши очета. Диал. Везба, характерна за чорапи от носията на българомохамеданите. Диви очета. Диал. Трицветна теменуга. Диво оче. Диал. Миризлива теменуга.

ОЧЕБИЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Който лесно и бързо се забелязва, прави впечатление с някои свои особености, поведение и др.; очебиещ. Външността й беше доста очебийна. Косите й, боядисани в керемиден цвят.. Веждите й бяха тънко изтеглени, а очите — стъклено сиви и погледът й — арогантно самоуверен. Г. Велев, КВА, 158-159. — Защо оставихте То-романови в София и къде се крият те сега?

— Опасно беше да вземем цялата изчезнала група... Особено опасно беше да возим жената с нейната твърде очебийна външност. П. Вежинов, СО, 192. Пръв започна лесовъдът и на Грашев му направи впечатление очебийната нервност. Д. Фучеджиев, Р, 61. — Вие говорите за превратности, но тук не се касае за превратности, а до най-очебийно тъпоумие. Б. Райнов, ГН, 12. // Безспорен, убедителен. Той се мъчи да отрече очебийни факти. К. Калчев, ЖП, 193. Той беше излязъл от дома си преди единадесет години, но целта му беше да прикрие своето участие в легията на Раковски; като се изкарваше., с девет години по-млад, той изключваше по един очебиен начин всяка помисъл за такова участие. Ст. Дичев, ЗСП, 744.

ОЧЕБЙЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Очебиен. Червенокосият пристигна отнякъде, когато се беше вече съвсем стъмнило.. За съжаление, червенокосият имаше твърде очебиещ изглед и щом го зърнаха, момчетата веднага се наежиха. П. Вежинов, СО, 73. Случайна среща с непознат човек на улицата ме кара да си спомня за стар другар, когото не съм си спомнял вече много години; причина за това е очебиещата прилика между тоя другар и срещнатия човек. Псих. X кл, 103. Разликата в годините на двамата съпрузи е очебиеща.

ОЧЕБЙЕЩО нареч. По очебиещ начин; очебийно. Невидимата стена — това беше грозната, вдъхваща ужас мизерия, чиито следи личаха явно, очебиещо по цялото това човешко селище, във всеки негов ъгъл. Д. Талев, ГЧ, 295.

ОЧЕБИ`ЙНО нареч. По очебиен начин; очебиещо. Косата й беше пак така очебийно разпиляна по раменете. Б. Болгар, Б, 26.

С Фани Беловеждова се познаваше близо два месеца — прекалено дълъг срок за неговите досегашни връзки. И тя наистина очебийно превъзхождаше малките мастодонти, които до тоя ден се тътреха по паркета на собствения му дом. П. Вежинов, БГ, 147. Той прекоси с невиждащи от щастие очи целия клуб, седна на нашата маса и вместо „добър вечер“, каза с трептящ от щастие глас: — Научихте ли новината? Видът на такива очебийно щастливи хора винаги действува потресаещо, особено вечер. П. Незнакомов, СМ, 30.

ОЧЕБИ`ЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на очебиен. Съвсем беше ясно: македонският комитет обявяваше открито война на Турция .. И въпреки всичката тази очебийност, стоеше на лице нещо съвсем нелепо: турците все още си оставаха непоправими наивници! А. Страпшмиров, Съч. V, 332.

ОЧЕБОЛ, мн. -и, м. Остар. и диал. Болка в очите, очна болка; очибол. Всички страдахме от очебол. Тази болест здраво слепва очите. Г. Белев, ПЕМ, 12. За очебол събира народът тия сълзи — бликнали в една пещера на Момини скали. Зл. Чолако-ва, БК, 25. На отбито дете ся дава краве мляко,.. В такъво време никак не бива да си го караш на нехайство, зачтото сега лесно ся пръкнуват всякакви_л болести,.., длъгов-ременни очеболи и пр. И. Груев, КН 7 (превод), 106.

— Друга (диал.) форма: о ч о б о л.

ОЧЕБОЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Дребно тревисто растение с листа подобни на ягодовите. В по-високите части на парка и в субал-пийския и алпийския пояс на много места се срещат високотревни съобщества,.. По-важни от съставящите ги треви са:.., оче-болец. М. Тошков и др., НР, 21.

2. Бот. Род треви или храсти от сем. розо-цветни, съдържащи дъбилни вещества и етерични масла, някои от които се използват в народната медицина или като декоративни; прозориче. РЩепШ1а.

ОЧЕВАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.

1. Разг. Който е съвсем явен, ясен; очебиен.

— Да, кражбата е истинска, очевидна, очевадна. Ив. вазов, Съч. IX, 100.

2. Диал. Който е лош, проклет (Н. Геров, РБЯIII).

3. Диал. Който е умен, способен; буден, схватлив. Момчето бе сиромашко, но бе примерно, учеше се добре, изучи се и сега е и опора, и гордост на майка си. И имаше защо — Костадин бе схватлив и очеваден момък. Г. Караславов, ОХ IV, 255-256.

— Друга (диал.) форма: очовадсн.

ОЧЕВАДНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Лош, проклет човек.

2. Буден, нестеснителен, отракан човек.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.