Page:RBE Tom11.djvu/1131

ОТСЛАБВАНЕ¹ 1131 ОТСЛОЯВАМ

те се засили на свойред и отслаби внезапно картечната стрелба. Д. Димов, Т, 606. — Каквото и да става в Русия, ние от техните бъркотии само печелим! — заяви Гроздан. — Печелим! Какво печелим? — .. — Отслабват фронта, а това облекчава Германия — обясни кметът. Г. Караславов, ОХ I, 469. Колоната напредваше без да отслабва хода по дясната страна на шосето. П. Вежинов, BP, 114.

2. Отпускам нещо стегнато (превръзка, колан, прегръдка); ослабвам^, разхлабвам. Кравата взе да посяга на тревата и го дръпна. Той се изви, отслаби повода и зап-рестъпя по нея. Ил. Волен, ДД, 100. Вечерта тя прегърна конвулсивно широкия му гръден кош, .. и цялата нощ не помръдна, не отслаби нито за миг прегръдката си. П. Вежинов, ДБ, 132. Сега тънките страни на рибата трептяха толкова бързо, че на пръв поглед изглеждаха неподвижни. Носеше се тежко, като бомбардировач, но той се чувстваше, че ако отслаби пръстите си, тя ще изчезне по-бързо от светкавица. А. Мандаджиев, ОШ, 9. отслабвам се, отслабя се страд. В случай, че кръвоснабдяването е нарушено, превръзката трябва да се отслаби.

ОТСЛАБВАМ СЕ несв.; отслабя се св., непрех. Ставам по-малко стегнат, по-отпус-нат; отпускам се. Превръзката се е отслабила.

ОТСЛАБВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от отслабвам¹. Отслабването на България било използувано от съседите й, които започнали завоевателни походи. Ист. VIII кл, 38. Рецепта за отслабване. Отслабване на зрението. Отслабване на напрежението.

ОТСЛАБВАНЕ² ср. Отгл. същ. от отслабвам² и от отслабвам се.

ОТСЛАБНА.Вж. отслабвам¹ и от-слабнувам.

ОТСЛАБНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от отслабна като прил. 1. Който е загубил от теглото си или от физическата си сила. През кълбестия дим той гледаше отслабналото лице на Раковски. Ст. Дичев, ЗС I,400. По Орханийското шосе се точеха обозни коли, .. Отслабналият добитък вървеше бавно. Кожата, сякаш отлепена от изпъкналите ребра, се плъзгаше ту напред, ту назад. В. Геновска, СГ, 428. Старецът дигна отслабналата си ръка. Ст. Дичев, ЗС I, 86.

2. За сетива, памет и под. — който е загубил първоначалната си възприемчивост, сила. Той се взираше_и с jотслабналите си очи и гледаше на юг. И. Йовков, Разк. 1,129. Момчето не му отговори, а и отслабналият слух не чу никакъв шум край себе си, освен далечния екот на звънците на каракачанските стада. Й. Радичков, ГП, 59. Отслабнала памет. Отслабнал ум.

ОТСЛАБНУВАМ, -аш, несв. (ocraü.); отслабна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отслабвам¹. Болният наченал да съхне и да отслабнува. ЦВ, 1859, бр. 443, 4. Захване ли да превалява слънце към захождане, гласовете малко по малко отслабнуват и са утишват. Ив. Богоров, СИНЕ, 44.

ОТСЛАБНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от отслабнувам; отслабване¹. Болест венцибол са показва с общо отслабнуване. Ив. Богоров, СЛ, 79.

ОТСЛАБЯ. Вж. отслабвам², отсла-бямиотслабявам.

ОТСЛАБЯВАМ, -аш, несв. (остар.); отслабя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отслабвам²; отслабям. Това удоволствие изчезва и ся преобръща в уморявание и в болка, когато упражнението е много силно и ся продължи много время, защото тогава то от-слабява силите. Ч, 1871, бр. 23, 714. Трудът, който се изискваше от децата, и товарът, който се налагаше на жените, отс-лабяваха самите пружини (яйове) на живота. ССГ (превод), 149. отслабявам се, отслабя се страд.

ОТСЛАБЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от отслабявам и от отслабявам се; отслабване², отслабяне.

ОТСЛАБЯМ, -яш, несв. (остар.); отслабя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Отслабвам²; отслабявам. Боримировото отсъствие от-нимаше радостта й, отслабяше охотата й. Ив. Вазов, Съч. XII, 55. Вътрешните партии, безпорядъците на князовете, които управляваха Византия, отслабяха всекидневно повече и повече гръцкото владичество. С. Бобчев, СОИ (превод), 16. отслабям се, отслабя се страд.

ОТСЛАБЯНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от отслабям и от отслабям се; отслабване^, отслабяване.

ОТСЛОНЯ СЕ. Вж. отслонявам се.

ОТСЛОНЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; отс-лоня се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Диал. Отстранявам се от нещо, на което съм се подпрял.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОТСЛОНЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от отслонявам се.

ОТСЛОЯ. Вж. отслоявам.

ОТСЛОЯВАМ, -аш, несв.; отслоя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Отделям слой, пласт.

2. Натрупвам, наслагвам на слой, пласт; наслоявам. отслоявам се, отслоя се страд. Откриват се [при операция] сухожилията .., отслоява се периостът [надкостницата] и се опреснява костта. П. Михов и др., КП, 161.

ОТСЛОЯВАМ СЕ несв.; отслоя се св., непрех. Натрупвам се, наслагвам се на слой,