Page:RBE Tom11.djvu/833

ОСОБЕНОСТ 833 ОСОБНЯК

— Спри, братко!.. — обърна се той към единия от двамата, кото му нанасяше особено силни удари. Д. Димов, ОД, 195. Слизам по стълбата, без да бързам особено, защото няма за къде да бързам. Б. Райнов, НН, 291. Каквото и да кажеше Палазов, а той нещо особено духовито още не беше казал, фелдшерът и подпоручикът се смееха на всяка негова дума. И. Йовков, ВАХ, 42-43. Столетия и десетилетия наред храната и храненето на хората не са се променили особено. Л. Петров и др., БНК, 6.

3. Предимно, главно, най-вече; по-специално. Затова пък те [синовете на Герака] бяха царе на полето.. — особено най-големият — Божан. Елин Пелин, Съч. III, 10-11. Един народ трябва да бъде горд, особено в нещастие. Г. Стаматов, Разк. I, 73. Хубаво е да пътува човек по нашите притулени между Стара планина и Срядна гора места, особено пък пролетно време. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. А кой може да ни разкаже тайните на женското, а особено на девическото сърце? Л. Каравелов, Съч. VII, 53. Паниката, особено между жените, растеше. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 5.

ОСОБЕНОСТ, -тта, ж. Характерно качество на някого или нещо, което го отличава от другите. Те [петте църкви] са градени през турско време, но са запазили много от особеностите на търновската архитектура. Ст. Михайлов, БС, 117. Тричко Рашков беше най-интересният войник в неговата рота.. Една особеност имаше, че никога не се смееше, дори когато разказваше уморително смешни неща. Л. Стоянов, Изор. съч. III, 419. Като се повтаря при еднакви условия един и същ експеримент с разни лица, може да се установят индивидуалните особености на всяко от тези лица по отношение на дадения процес. Псих. X кл, 1951, 9. Различаването на граматичен род при съществителните е важна особеност на езика ни. Л. Андрейчин и др., БГ, 70. Особености на характера.

ОСОБИТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Особен; особлив. — Де е внучето ти?.. — Ей на, там, спи зад кладнята.. — Такова си е особито, Божий човек иска да става, в Света гора да ходи, че да се калугери. Ст. Загорчинов, ДП, 63. Синът, завърнал се от Франция, бил донесъл някакви особити мисли, които раздрусват държави и царски кресла. Хр. Бръзицов, НЦ, 63. Когато очите весело се засмеят, тогава в тях и окол им е изписана особита светлина и приятност. Ч, 1871, кн. 20, 630. Тя [географията] трябва да покаже какво влияние е имало положението на земята върху всичките нации: как им е дало то един осо-бит характер. Ч, 1875, кн. 12, 551. Из Цариград пишат до Московия ведомости, че турското правителство е изпроводило особит агентин, Изет ефенди, при Кашгар-ския емир в Азия, за да подбуди и приготви тамошното население за свещена война. СПл, 1876, бр. 15, 60.

ОСОБИТО нареч. Остар. Книж. Особено; особливо. Това й е само по-особито, дето отбягва да се сряща и сприказва с други жени, а повече самичка си върви и се пред себе си гледа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184. — Изгледът на лагера им [на въстаниците] се не различава в нищо особито от онзи на редовна войска. НБ, 1876, бр.6, 24. Асен разби и погуби царя им [на латините] Болдуина.. С това той привлече към себе си симпатията на всичките източни народи, особито на гърците. Д. Душанов, ИПЧ, 141.

ОСОБЙТОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Книж. Особеност; особност. Друга особи-тост на кита представят неговите уши или духала. С. Бобчев, ПОС (превод), 306.

ОСОБЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Особен; особит. Не ме гледайте вече така пред света с един особлив начин. М. Балабанов, ДБ (превод), 102.

ОСОБЛИВО нареч. Остар. Книж. Особено; особито. В що погреши особливо Йо-рам, син Йосафатов в 3145? А. Никопит, УД (превод), 154.

ОСОБНОСТ, -тта, мн. -и, прил. Остар. Книж. Особеност; особитост. Додето бъл-гарский народ ся не отреди, доде не изгуби своите особности, които го отличаваха от гърка, до тогаз не требаше да ся отчайва. Б. Димитров, Я I, (превод), 153. Те всичките [славянски племена] като граждани вече на една държава, като части на едно политическа тяло захванаха вече да забравят своите племенни особности, сляха се в един народ, който получи името на държавата, в която се извърши тяхното тясно съединение и се нарече блъгарски народ, блъгаре. М. Дринов, ППБН, 43. Богослужението на велика събота има много особности. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 204.

ОСОБНЯК, мн. -ци, м. Човек, който се отличава от другите с проявите на особения си, своеобразен характер; чудак. До мене се беше изправил новият ми познат.. Беше особняк.. Обичаше да се шегува и всичко, което ставаше наоколо, наричаше по своему. Кл. Цачев, СШ, 72. Най-първо Андреев стана скъперник, по-после сприхав и груб, догдето най-после се обърна на особняк. Д. Калфов, Избр. разк., 64. До мен долитат обвиненията на Регина, че винаги съм бил един непоправим особняк и човек, който се занимава с празни работи. С. Таджер, ПНМ, 123. — Зная, че Рафаил ви е като брат., затова ще говоря за него съвсем откровено. Особняк! По-точна дума от тая не мога да измисля, не съм в състояние да намеря! А. Гуляшки, ДМС, 88. Съседите, които считали Страхил Харизанов за типичен особняк със странно хоби, взели да