Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/353“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
2. <i>Прен. Книж.</i> Човек, който се грижи за някого, бди над него, предпазва го от нещастия, беди; ангел-пазител. <i>Ти си била досега мой ангел-хранител, мое божество, мой идол, комуто съм се кланял.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 133-134. — <i>Моят живот без вас е немислим, вие сте моят ангел-хранител.</i> П. Спасов, ХлХ, 150. | 2. <i>Прен. Книж.</i> Човек, който се грижи за някого, бди над него, предпазва го от нещастия, беди; ангел-пазител. <i>Ти си била досега мой ангел-хранител, мое божество, мой идол, комуто съм се кланял.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 133-134. — <i>Моят живот без вас е немислим, вие сте моят ангел-хранител.</i> П. Спасов, ХлХ, 150. | ||
| − | + | ---- | |
АНГЕЛЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> ангел; малък ангел, дете ангел. <i>Той</i> [Монката] <i>няма да спи, той ще чака да види как измежду тия хубави звездици ще се появи дядо Господ с малкото ангелче и как ще се спуснат на земята.</i> Елин Пелин, Съч. И, 40. <i>Когато тия рози разцъфтяваха и дворът сякаш се изпълваше с малки бели ангелчета, отец Никодим слизаше между тях.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 60. // <i>Галъов.</i> Нежно назоваване или обръщение към любим човек, дете. | АНГЕЛЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> ангел; малък ангел, дете ангел. <i>Той</i> [Монката] <i>няма да спи, той ще чака да види как измежду тия хубави звездици ще се появи дядо Господ с малкото ангелче и как ще се спуснат на земята.</i> Елин Пелин, Съч. И, 40. <i>Когато тия рози разцъфтяваха и дворът сякаш се изпълваше с малки бели ангелчета, отец Никодим слизаше между тях.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 60. // <i>Галъов.</i> Нежно назоваване или обръщение към любим човек, дете. | ||
<i>— Пожертвувала се е, за да спаси милите си рожби, тия невинни ангелчета.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 26. — <i>Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на.</i> Д. Кал-фов, Избр. разк., 11. | <i>— Пожертвувала се е, за да спаси милите си рожби, тия невинни ангелчета.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 26. — <i>Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на.</i> Д. Кал-фов, Избр. разк., 11. | ||
| − | + | ---- | |
АНГИ`НА<sup>1</sup> <i>ж. Мед.</i> Остро инфекциозно заболяване, причинено най-често от простуда, при което се възпалява лигавицата на гърлото и най-вече сливиците; гърлобол. <i>Операцията била предизвикана от остра гнойна ангина.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 219. <i>Важен въпрос е упоритото и навременно лекуване на ангините, като болните сливици се отстраняват, преди да е настъпил ревматизмът.</i> РД, 1960, бр.284, 2. | АНГИ`НА<sup>1</sup> <i>ж. Мед.</i> Остро инфекциозно заболяване, причинено най-често от простуда, при което се възпалява лигавицата на гърлото и най-вече сливиците; гърлобол. <i>Операцията била предизвикана от остра гнойна ангина.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 219. <i>Важен въпрос е упоритото и навременно лекуване на ангините, като болните сливици се отстраняват, преди да е настъпил ревматизмът.</i> РД, 1960, бр.284, 2. | ||
— Лат. angina. | — Лат. angina. | ||
| − | + | ---- | |
АНГИНА<sup>2</sup> <i>ж.</i> Гъсто тъкан памучен плат, който се употребява за изработване на възглавници, кукли и пр. <i>Покривът</i> [на палатката] <i>е направен от светлосиня ангина, а страните и подът от син док. НТМ,</i> 1961, кн.4, 13. | АНГИНА<sup>2</sup> <i>ж.</i> Гъсто тъкан памучен плат, който се употребява за изработване на възглавници, кукли и пр. <i>Покривът</i> [на палатката] <i>е направен от светлосиня ангина, а страните и подът от син док. НТМ,</i> 1961, кн.4, 13. | ||
— От кит. собств. | — От кит. собств. | ||
| − | + | ---- | |
АНГИНАР <i>м.</i> Вид зеленчук от семейство сложноцветни с право дебело стъбло, с широки листа и с месест вдлъбнат плодник, разпространен в Западна Европа и южните райони на Русия. <i>Софрата не се поддавала ца описание: и въртящ се., кебап,.., кавърма,.. ангинари в баня от., зехтин, тюрлю-гювеч.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 302. <i>Италианска гарнитура.. Състои се от дъна на ангинари, нарязани на четвъртинки и приготвени по италиански.</i> Н. Сотиров, СК, 121. | АНГИНАР <i>м.</i> Вид зеленчук от семейство сложноцветни с право дебело стъбло, с широки листа и с месест вдлъбнат плодник, разпространен в Западна Европа и южните райони на Русия. <i>Софрата не се поддавала ца описание: и въртящ се., кебап,.., кавърма,.. ангинари в баня от., зехтин, тюрлю-гювеч.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 302. <i>Италианска гарнитура.. Състои се от дъна на ангинари, нарязани на четвъртинки и приготвени по италиански.</i> Н. Сотиров, СК, 121. | ||
— От гр. ayyivapi. | — От гр. ayyivapi. | ||
| − | + | ---- | |
АНГИНАРИЯ <i>ж.</i> Ангинар; артишок. | АНГИНАРИЯ <i>ж.</i> Ангинар; артишок. | ||
| − | + | ---- | |
АНГИНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от плат ангина<sup>2</sup>. <i>После дребната черноока жена стана да ни посрещне, въве-Jft? нм в училището, показа ни занималнята, Щто .. по прозорците имаше бели ангинени Швески и по стените — саксии с пълзящи уастения.</i> Н. Тихолов, ДКД, 229. | АНГИНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е направен от плат ангина<sup>2</sup>. <i>После дребната черноока жена стана да ни посрещне, въве-Jft? нм в училището, показа ни занималнята, Щто .. по прозорците имаше бели ангинени Швески и по стените — саксии с пълзящи уастения.</i> Н. Тихолов, ДКД, 229. | ||
| − | + | ---- | |
АНГИО-. <i>Мед.</i> Първа съставна част на | АНГИО-. <i>Мед.</i> Първа съставна част на | ||
;<sup>23</sup> Речник на българския език, т. I сложни думи със значение: който се отнася до кръвоносен съд, напр. ангионевроза, ангиоскопия идр. | ;<sup>23</sup> Речник на българския език, т. I сложни думи със значение: който се отнася до кръвоносен съд, напр. ангионевроза, ангиоскопия идр. | ||
| − | + | ---- | |
АНГЕЛЧЕ | АНГЕЛЧЕ | ||
| − | + | ---- | |
АНГИОГРАФИЯ <i>ж. Мед.</i> Рентгенова снимка на кръвоносен съд, след вкарване на контрастно вещество в него. — <i>При нас идват</i> [пациенти] .., <i>да им направим ангиогра-фия. Тя е инвазивен метод, при който се вкарва игла в артерията.. Това е рентгенография на кръвоносните съдове.</i> Леч., 1999, ор. 20, 3. <i>При ангиография .. се установява разширение само на основната част на белодробната артерия.</i> Л. Томов и др., ВМ, 83. | АНГИОГРАФИЯ <i>ж. Мед.</i> Рентгенова снимка на кръвоносен съд, след вкарване на контрастно вещество в него. — <i>При нас идват</i> [пациенти] .., <i>да им направим ангиогра-фия. Тя е инвазивен метод, при който се вкарва игла в артерията.. Това е рентгенография на кръвоносните съдове.</i> Леч., 1999, ор. 20, 3. <i>При ангиография .. се установява разширение само на основната част на белодробната артерия.</i> Л. Томов и др., ВМ, 83. | ||
| − | — Гр. ayyeiov | + | — Гр. ayyeiov ’съд’ + уршрсо ’пиша’. |
| − | + | ---- | |
АНГИОГРАФСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ангиография. <i>Ангио-графско изследване.</i> | АНГИОГРАФСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до ангиография. <i>Ангио-графско изследване.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АНГИОЛОГИЯ <i>ж. Мед.</i> Дял от анатомията, който се занимава с изучаване на кръвоносните и лимфните съдове в човешкото тяло. | АНГИОЛОГИЯ <i>ж. Мед.</i> Дял от анатомията, който се занимава с изучаване на кръвоносните и лимфните съдове в човешкото тяло. | ||
| − | — Гр. ayyeiov | + | — Гр. ayyeiov ’съд’ + А,оуо<; ’учение’. |
| − | + | ---- | |
АНГИОЛОЖКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до ангиология. | АНГИОЛОЖКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до ангиология. | ||
| − | + | ---- | |
АНГИОСТЕНОЗА <i>ж. Мед.</i> Стесняване на артериите. | АНГИОСТЕНОЗА <i>ж. Мед.</i> Стесняване на артериите. | ||
| − | + | ---- | |
АНГЛЕЗИН, <i>мн.</i> англези, <i>м. Остар.</i> Англичанин; англиец. <i>Питайте могъщите англези,.. — те всички едногласно щат ви отговорят, че са длъжни на книгата, и то само на своята народна книга са длъжни за това, щото днес са и могат всичко.</i> Лет., 1871, 159. <i>Някое куче, което англезин купил от ирландец, не начало да яде никак в петък.</i> П. Р. Славейков, СК, 75. | АНГЛЕЗИН, <i>мн.</i> англези, <i>м. Остар.</i> Англичанин; англиец. <i>Питайте могъщите англези,.. — те всички едногласно щат ви отговорят, че са длъжни на книгата, и то само на своята народна книга са длъжни за това, щото днес са и могат всичко.</i> Лет., 1871, 159. <i>Някое куче, което англезин купил от ирландец, не начало да яде никак в петък.</i> П. Р. Славейков, СК, 75. | ||
— От фр. anglais. — Друга форма: ингили`зин. | — От фр. anglais. — Друга форма: ингили`зин. | ||
| − | + | ---- | |
АНГЛЕЗИТ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Минерал с бял или сив цвят — кристален оловен сулфат, който се образува при окислението на галенита и се използва за добив на олово. <i>Галенитът .. в повърхностни условия преминава последователно в англезит и церу-сит.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 8. <i>Еднакви са кристалните форми на аналогичните по състав минерали барит .. и англезит.</i> К. Манолов, ВХII, 84. | АНГЛЕЗИТ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Минер.</i> Минерал с бял или сив цвят — кристален оловен сулфат, който се образува при окислението на галенита и се използва за добив на олово. <i>Галенитът .. в повърхностни условия преминава последователно в англезит и церу-сит.</i> Б. Ангелов, ЗМ, 8. <i>Еднакви са кристалните форми на аналогичните по състав минерали барит .. и англезит.</i> К. Манолов, ВХII, 84. | ||
— От англ. собств. Anglesey през фр. anglesite. | — От англ. собств. Anglesey през фр. anglesite. | ||
| − | + | ---- | |
АНГЛЕЗСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> англезин; английски, англешки. <i>По-после в някои от англезските фабрики .. работниците, за да ся предпазят от вредителното влияние на фосфора, захванали да носят окачено на гърдите си по едно стъкло.</i> Ч, 1870, кн. 3, 93. | АНГЛЕЗСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> англезин; английски, англешки. <i>По-после в някои от англезските фабрики .. работниците, за да ся предпазят от вредителното влияние на фосфора, захванали да носят окачено на гърдите си по едно стъкло.</i> Ч, 1870, кн. 3, 93. | ||
— Други форми: инглезки, ингили`зки. | — Други форми: инглезки, ингили`зки. | ||
| − | + | ---- | |
АНГЛЕШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.</i> | АНГЛЕШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар.</i> | ||
| Ред 58: | Ред 58: | ||
2. Като <i>същ.</i> англешки <i>м.</i> Английски език. <i>Както видиме, че млозина от посланиците и чиновниците на Високата порта,.. , знаят доста добре и францушки, италиански и англешки.</i> П. Р. Славейков, СТИ (превод), 5. | 2. Като <i>същ.</i> англешки <i>м.</i> Английски език. <i>Както видиме, че млозина от посланиците и чиновниците на Високата порта,.. , знаят доста добре и францушки, италиански и англешки.</i> П. Р. Славейков, СТИ (превод), 5. | ||
| − | + | ---- | |
АНГЛЕШКИ | АНГЛЕШКИ | ||
Версия от 20:18, 27 ноември 2012
2. Прен. Книж. Човек, който се грижи за някого, бди над него, предпазва го от нещастия, беди; ангел-пазител. Ти си била досега мой ангел-хранител, мое божество, мой идол, комуто съм се кланял. Ив. Вазов, ПЕМ, 133-134. — Моят живот без вас е немислим, вие сте моят ангел-хранител. П. Спасов, ХлХ, 150.
АНГЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от ангел; малък ангел, дете ангел. Той [Монката] няма да спи, той ще чака да види как измежду тия хубави звездици ще се появи дядо Господ с малкото ангелче и как ще се спуснат на земята. Елин Пелин, Съч. И, 40. Когато тия рози разцъфтяваха и дворът сякаш се изпълваше с малки бели ангелчета, отец Никодим слизаше между тях. Елин Пелин, Съч. IV, 60. // Галъов. Нежно назоваване или обръщение към любим човек, дете.
— Пожертвувала се е, за да спаси милите си рожби, тия невинни ангелчета. Ив. Вазов, Съч. XIII, 26. — Мълчи, бебенцето ми, нанкай, ангелчето ми, нани-и-и-на. Д. Кал-фов, Избр. разк., 11.
АНГИ`НА1 ж. Мед. Остро инфекциозно заболяване, причинено най-често от простуда, при което се възпалява лигавицата на гърлото и най-вече сливиците; гърлобол. Операцията била предизвикана от остра гнойна ангина. Н. Ферманджиев, РХ, 219. Важен въпрос е упоритото и навременно лекуване на ангините, като болните сливици се отстраняват, преди да е настъпил ревматизмът. РД, 1960, бр.284, 2.
— Лат. angina.
АНГИНА2 ж. Гъсто тъкан памучен плат, който се употребява за изработване на възглавници, кукли и пр. Покривът [на палатката] е направен от светлосиня ангина, а страните и подът от син док. НТМ, 1961, кн.4, 13.
— От кит. собств.
АНГИНАР м. Вид зеленчук от семейство сложноцветни с право дебело стъбло, с широки листа и с месест вдлъбнат плодник, разпространен в Западна Европа и южните райони на Русия. Софрата не се поддавала ца описание: и въртящ се., кебап,.., кавърма,.. ангинари в баня от., зехтин, тюрлю-гювеч. Хр. Бръзицов, НЦ, 302. Италианска гарнитура.. Състои се от дъна на ангинари, нарязани на четвъртинки и приготвени по италиански. Н. Сотиров, СК, 121.
— От гр. ayyivapi.
АНГИНАРИЯ ж. Ангинар; артишок.
АНГИНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от плат ангина2. После дребната черноока жена стана да ни посрещне, въве-Jft? нм в училището, показа ни занималнята, Щто .. по прозорците имаше бели ангинени Швески и по стените — саксии с пълзящи уастения. Н. Тихолов, ДКД, 229.
АНГИО-. Мед. Първа съставна част на
- 23 Речник на българския език, т. I сложни думи със значение
- който се отнася до кръвоносен съд, напр. ангионевроза, ангиоскопия идр.
АНГЕЛЧЕ
АНГИОГРАФИЯ ж. Мед. Рентгенова снимка на кръвоносен съд, след вкарване на контрастно вещество в него. — При нас идват [пациенти] .., да им направим ангиогра-фия. Тя е инвазивен метод, при който се вкарва игла в артерията.. Това е рентгенография на кръвоносните съдове. Леч., 1999, ор. 20, 3. При ангиография .. се установява разширение само на основната част на белодробната артерия. Л. Томов и др., ВМ, 83.
— Гр. ayyeiov ’съд’ + уршрсо ’пиша’.
АНГИОГРАФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ангиография. Ангио-графско изследване.
АНГИОЛОГИЯ ж. Мед. Дял от анатомията, който се занимава с изучаване на кръвоносните и лимфните съдове в човешкото тяло.
— Гр. ayyeiov ’съд’ + А,оуо<; ’учение’.
АНГИОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Който се отнася до ангиология.
АНГИОСТЕНОЗА ж. Мед. Стесняване на артериите.
АНГЛЕЗИН, мн. англези, м. Остар. Англичанин; англиец. Питайте могъщите англези,.. — те всички едногласно щат ви отговорят, че са длъжни на книгата, и то само на своята народна книга са длъжни за това, щото днес са и могат всичко. Лет., 1871, 159. Някое куче, което англезин купил от ирландец, не начало да яде никак в петък. П. Р. Славейков, СК, 75.
— От фр. anglais. — Друга форма: ингили`зин.
АНГЛЕЗИТ, мн. няма, м. Минер. Минерал с бял или сив цвят — кристален оловен сулфат, който се образува при окислението на галенита и се използва за добив на олово. Галенитът .. в повърхностни условия преминава последователно в англезит и церу-сит. Б. Ангелов, ЗМ, 8. Еднакви са кристалните форми на аналогичните по състав минерали барит .. и англезит. К. Манолов, ВХII, 84.
— От англ. собств. Anglesey през фр. anglesite.
АНГЛЕЗСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от англезин; английски, англешки. По-после в някои от англезските фабрики .. работниците, за да ся предпазят от вредителното влияние на фосфора, захванали да носят окачено на гърдите си по едно стъкло. Ч, 1870, кн. 3, 93.
— Други форми: инглезки, ингили`зки.
АНГЛЕШКИ, -а, -о, мн. -и. Остар.
1. Прил. от англезин; английски, англезски.
2. Като същ. англешки м. Английски език. Както видиме, че млозина от посланиците и чиновниците на Високата порта,.. , знаят доста добре и францушки, италиански и англешки. П. Р. Славейков, СТИ (превод), 5.
АНГЛЕШКИ
