Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/1212“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 17:03, 4 юни 2014
Загорчинов, ДП, 365. Не виждам / видя по-далеч<е> от носа си. Разг. Много съм ограничен, не съм способен да вниквам по-дълбоко в нещата или ме занимават само неща, които непосредствено ме засягат. — Нека ме убият на фронта, барем голяма пенсия да получаваш. А ако ме очистят тук, ще вземеш на босия цървулите, ама за това се иска да ти работи пипето. А ти от носа си no-далече не виждаш. В. Нешков, Н, 156.
— Ние се борим и за вас!.. Защото не виждате от носовете си по-далеч. Ние се борим против войната. П. Здравков, НД, 57. Не зная <още> да си обърша носа. Разг. Малък и глупав, неопитен съм. Не мога да си подам (покажа) носа навън (на улицата). Разг. Не мога да изляза вън от къщи. Янков попита дали ли са жертви. — А, имаме двама ранени.. Къщите ни пазят, но отпред е гола поляна, носа си не можеш да подадеш
— отвърна четникът и поиска чаша вода. Ем. Станев, ИК III и IV, 444. Не си подавам / подам (показвам / покажа) носа някъде. Разг. Не отивам, не се явявам, не се вестя-вам някъде. Не си подавам / подам (показвам / покажа) носа навън (на улицата). Разг. Не излизам вън от къщи. Носа ми не се стига с <лайняна (говняна, посрана)> клечка. Вулг. Прекомерно съм се възгор-дял, надул, държа се дрекомерно надуто, горделиво. Тия няколко години, прекарани е сравнителна свобода, повдигнаха лично-то му самочувствие, човешкото му достойнство. Ето защо той с право смяташе, че сега ще запуши устата на хлевоус-тите копривщенски псета, на хората от „голямото добрутро“, чийто нос не се стигаше с клечка. Л. Стоянов, Б, 23-24. Оставам / остана с пръст в носа. Разг. Бивам излъган, измамен в очакванията си, надеждите си, обикн. да придобия, да получа нещо или да успея в нещо. Сега да река да им щи-пна [избягам], ще останат с пръст в носа. Всяко кьоше и зид на Видин зная. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 223. Плача ми е на (по) носа. Разг. Лесно, по най-дребен повод за-плаквам; плачлив съм. Подавам / подам (показвам / покажа) нос; подавам си / подам си (показвам сн / покажа си) носа. Разг. Отварям някъде вратата и се показвам малко. С изтръпнали пръсти отвалиха чувалите от вратцата, спогледнаха се, сякаш всеки подканяше другия да подаде нос първи, после по-големият се престраши и я открехна. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 501-502. Под носа ми; под самия ми нос. Разг. 1. Съвсем близко, в непосредствена близост. Тая врата се отвори сега под носа на Добромира и Новака, като че ли блъсната от силна ръка и на прага се появи Райко. Ст. Загорчинов, ДП, 479. — За добитъка има говежди фелдшери. София ви е под носа, срамота и грехота е да го мъчите с разни бабешки дивотии. Г. Белев, ПЕМ, 109. 2. Неодобр. В мое присъствие, близо до мене, без да забележа или без да успея да направя нещо. — Десет села са дигнати на крак, отвсякъде делегати ще дойдат, а пратеника да им измъкнат под носа в последната минута! П. Здравков, НД, 190-191. Под носа на полицейското управление отвлякоха [конспираторите] подпоручик със секретни документи на щаба на войсковата част, която трябваше да извърши внезапна блокада в района. К. Георгиев, ВБ, 93. Под носа му порасло, в главата му не посеяно. Диал, Възмъжал, но още не поумнял. Под (на) носа си; под нос, говоря, приказвам и под. Разг. Съвсем тихо, едва чуто, неясно, неразбрано (говоря, приказвам и под.). Колачев сумтеше демонстративно, стъпваше нетърпеливо и ругаеше под носа си. Г. Караславов, ОХ IV, 241. С вирнат нос. Разг. Надменно, горделиво, надуто. Уж подочуе от приятели в града, че американците скоро щели да навлязат в България, чака с развълнувано сърце, поразвесели се, почва да излиза с вирнат нос, отбие се и до кръчмата, викне да черпи тоя-оня и отведнъж, сякаш се затегне отново. Кр. Григоров, И, 145. С клюмнал нос. Разг. Обезсърчен, отчаян, умърлушен. С носа си круши брули. Диал. Подигр. Много е високомерен, надут, горделив. Трия лук (сол) по (на) носа на някого. Диал. Натяквам някому за прехраната, която му давам. Удря ме / удари ме в носа. Разг. Усещам силна, обикн. неприятна миризма. Хващам / хвана бога (врага) за носа. Диал. Ирон. Постигам големи успехи, сполучвам много (употребява се, когато някой се е възгордял от въображаем успех). — Трябахме ний да дръпнем патерицата веднъж — нали? Тога-зи ни коткахте! Сега хванахте бога за носа вече. Не ви се продумва! П. Тодоров, Събр. пр II, 421. Хващам / хвана за носа някого. Разг. Накарвам някого да изпълнява всичките ми желания без съпротива, добровол-но; налагам своите желания на някого, ко-мандувам някого, както желая. Хем шугаво (шуплнво), хем нос вири (навирило). Разг. За човек, който се е възгордял, държи се надменно, надуто, без да има основание, въпреки недостатъците си. Чуквам / чукна по носа някого. Разг. Засягам някого, като направо, открито му посочвам някаква грешка, изобличавам го. Похвалата на Янков бе нещо като потупване по гърба, едно маша-ла, казано с цел да омаловажи заслугата му и същевременно да го чукне по носа с непознаване на самата програма и политика на партията. Ем. Станев, ИК I и II, 133.
НОСАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Но-сест.
НОСАЧ м. 1. Човек, който носи, пренася нещо. Дякончетата със знамената тръгнаха напред, след тях носачите с ковчега, свещениците, близките, учениците с венците, цялото почерняло село. М. Явор-ски, ХСП, 91-92. Богдан стоеше скрит зад един трън на склона и наблюдаваше окол-