Page:RBE Tom10.djvu/1004

2. Като същ. непълнолетен м. Обикн. мн. Дете (момиче, момче) на възраст от 14 до 18 г. До новия закон за борба против детската престъпност у нас липсваше нормативен акт, който да урежда цялостно мероприятията по предотвратяване на правонарушенията и престъпленията, извършени от непълнолетните. ВН, 1958, бр. 2023, 2. [Местните комисии] Ще правят предложения за настаняване в трудововъзпитателните училища и други учебни заведения нуждаещите се от специални възпитателни мерки малолетни и непълнолетни. НК, 1958, бр. 6, 3. В резултат на борбата на чартистите работният ден бил намален на 10 часа за жените, непълнолетните и някои категории работници. Ист. VIII кл, 73.

НЕПЪЛНОЛЕТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Възраст (от 14 до 18 год.) след детството преди (до) навършване на пълнолетие; не-пълнолетност. Малолетието се счита от 7 до 14 год., а непълнолетието от 14 — 18 г. НК, 1958, бр. 6, 3. И нему, естествено, се иска да остане в камарата, но той е честен и сам би се оттеглил, ако избирателите му подигнеха въпрос за депутатското му непълнолетие. Ив. Вазов, Съч. X, 73.

НЕПЪЛНОЛЕТНОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Книж. Отвл. същ. от непълнолетен; непълнолетие.

НЕПЪЛНОПРАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който няма, не се ползува с всички права; неравноправен. Населението на р1щското господарство състояло от три класа: висшата степен занимавали гражданите с пълно гражданско право; после следовали свободните, непълноправните граждани и най-подир безбройна маса роби, без никакви граждански права. Н. Михай-ловски, РВИ (превод), 295. Непълноправна личност. Непълноправни народи.

НЕПЪЛНОТА ж. Книж. 1. Само ед. Липса на пълнота в нещо; недостатъчност. Музеят засега, естествено, страда от ред непълноти, които обаче постепенно, със съдействието на цялата наша общественост, ще бъдат запълвани. ОФ, 1950, бр. 1933, 4. Кога, освен непълнотата на дарението, ся забележат в извършването му съществени нарушения на формите и обря-дите, председателът на съда може да назначи .. друг член от съда. ВП, 105. За да не посрещне [дружеството] затруднение в деянията си поради непълнотата на главното събрание, желателно е сичките членове да земат това във внимание и овреме да изпроводят или назначат в Браила своите представители. Знан., 1875, бр. 12, 192.

2. Прен. Само ед. Преценка, съзнание, че нещо липсва, че нещо не е осъществено докрай, напълно. Той като че ли никога не можеше да намери самата истина за нещата и явленията, винаги оставаше в него някаква непълнота, незадоволеност,.. някакво съмнение. Д. Талев, ГЧ, 459.

3. Обикн. мн. Недобре изяснени или пропуснати неща (в теория, произведение и под.). Макар отец Спиридон да е писвал подир Паисия,.., трудът му стои по-долу от оня на великия му предшественик. Той съдържа повече непълноти. К. Величков, ПССъч. VIII, 264. Все още даже и в най-новите теории има непълноти, има пролуки, светлината все още крие тайни, които чакат своите откриватели. Вл. Харалампиев, ПСС, 60.

НЕПЪЛНОЦЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който не е пълноценен, не притежава напълно, докрай нужните качества. Ревеше му се, защото минаваше в запаса, ставаше непълноценен човек, а се гордееше, задето беше отчувал син войник. А. Гу-ляшки, ЗВ, 12. Други фактори, които съ-действуват за намаляване на устойчивостта на лигавицата и за развитие на инфекции в устата, са употребата на непълноценна храна, заболявания, които водят до авитаминози. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 48. Анализът на художествените средства най-добре разкрива несъстоятелностите в замисъла на автора. Език обикновен, тромав,..; стих тежък, нехармоничен, грапав — са важни указания за критика. Те показват, че се намираме пред незряла, непълноценна творба, пред автор с ограничени възможности или съвсем без талант. Ив. Богданов, СП, 52-53.

НЕПЪЛНОЦЕННОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Книж. Отвл. същ. от непълноценен. Той дори си помисли със злина, че Гергин твърде лесно решава заради него, защото сам той никога не е боледувал и никога не е страдал от проклетото чувство на непълноценност. Ем. Манов, ДСг, 58. Той [бедният трудов човек] носи в себе си мъчителното чувство за ненужност, непълноценност на своя живот. Лит. XI кл, 176. Сламите и сената са богати на трудносмилаемите целулоза, лигнин и пр. Тази непълноценност на сухите фуражи е причина през зимата, когато животните се изхранват с тях, да понижават продуктивността си. Т. Дар-джонов, МПЖ, 10.

НЕПЪТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Диал. Безпътен², неморален, нереден. Сега е пост, на черква се ходи. А те седнали на кръчмата и като поганци ядат и пият.. Кмете,.., в селото става нещо, не-пътни работи стават. И. Йовков, А, 17-18.

— А-ха, ракията го хвана вече и започна да дрънкоти непътни работи. Г. Краев, Ч, 133.

НЕР, нерът, нера, мн. нерове, след числ. нера, м. Диал. Нерез. Ермо / что ся си раз-бучала, / разбучала, разбесняла, / като нер по свинките, / като бик по кравите. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ, 266.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.