Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/249“
м (→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>ще е нейното поле на дейност — при мене, под моето крило.</i>“ А. Гуляшки, | + | <i>ще е нейното поле на дейност — при мене, под моето крило.</i>“ А. Гуляшки, Л, 504. |
| − | + | ---- | |
АГРОНОМСТВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> агрономствам. | АГРОНОМСТВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> агрономствам. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОНОМСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед. Разг.</i> Професия на агроном. <i>Занимава се със агрономство.</i> | АГРОНОМСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> 1. Само <i>ед. Разг.</i> Професия на агроном. <i>Занимава се със агрономство.</i> | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
3. Учреждение, в което работят специалисти агрономи. <i>В агрономството беше свикана конференция, на която присъствуваха директорите на МТ станциите от цялата околия.</i> А. Гуляшки, МТС, 277-278. | 3. Учреждение, в което работят специалисти агрономи. <i>В агрономството беше свикана конференция, на която присъствуваха директорите на МТ станциите от цялата околия.</i> А. Гуляшки, МТС, 277-278. | ||
| − | 4. Здание, в което се помещава такова учреждение. <i>Наложи се Нонка да ходи сама чак.. в агрономството.</i> И. Петров, | + | 4. Здание, в което се помещава такова учреждение. <i>Наложи се Нонка да ходи сама чак.. в агрономството.</i> И. Петров, НЛ, 52. |
| − | + | ---- | |
АГРОНОМСТВУВАМ. Вж. аргономст-вам. | АГРОНОМСТВУВАМ. Вж. аргономст-вам. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОНОМЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> агроном; млад агроном. <i>Желязко ходи да се оплаква в града, че агрономчето напръскало пипера с някаква отрова.</i> С. Северняк, П, 49. | АГРОНОМЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> агроном; млад агроном. <i>Желязко ходи да се оплаква в града, че агрономчето напръскало пипера с някаква отрова.</i> С. Северняк, П, 49. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОПЛАНИ`РАНЕ <i>ср.</i> Планиране за обработване на земята; планиране на земеделието. | АГРОПЛАНИ`РАНЕ <i>ср.</i> Планиране за обработване на земята; планиране на земеделието. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОПОЛИТИ`КА <i>ж.</i> Политика в областта на селското стопанство. | АГРОПОЛИТИ`КА <i>ж.</i> Политика в областта на селското стопанство. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до политическите движения на земеделците. <i>Самата идеология на българското агрополитическо движение не предвещава нищо хубаво. Земеделците губят един от най-важните си доводи за своето съществуване — идеологическата си база.</i> НВ, 1997, бр. 102, 25. | АГРОПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до политическите движения на земеделците. <i>Самата идеология на българското агрополитическо движение не предвещава нищо хубаво. Земеделците губят един от най-важните си доводи за своето съществуване — идеологическата си база.</i> НВ, 1997, бр. 102, 25. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОСЕЛЕКЦИЯ <i>ж.</i> Изкуствен подбор и кръстосване на земеделски култури за подобряването им. | АГРОСЕЛЕКЦИЯ <i>ж.</i> Изкуствен подбор и кръстосване на земеделски култури за подобряването им. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОСТОКА <i>ж. Нов.</i> Селскостопанска стока. <i>ЕС</i> [Европейският съюз] <i>се страхува, че асоциираните членки ще залеят пазара му с агростоки.</i> НВ, 1997, бр. 102, 4. | АГРОСТОКА <i>ж. Нов.</i> Селскостопанска стока. <i>ЕС</i> [Европейският съюз] <i>се страхува, че асоциираните членки ще залеят пазара му с агростоки.</i> НВ, 1997, бр. 102, 4. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОСТОПАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | АГРОСТОПАНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | ||
<i>прил.</i> Който е свързан с аграрното стопанство. <i>Агростопанското проучване се извършва с цел да се получат данни за най-правилното разположение на културните видове върху територията на стопанството.</i> М. Мичев и др., 3, 52. | <i>прил.</i> Който е свързан с аграрното стопанство. <i>Агростопанското проучване се извършва с цел да се получат данни за най-правилното разположение на културните видове върху територията на стопанството.</i> М. Мичев и др., 3, 52. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОТЕХНИ`К, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Специалист по агротехника. | АГРОТЕХНИ`К, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Специалист по агротехника. | ||
<sub>u</sub> АГРОТЕХНИКА <i>ж.</i> Система от мерки, ^дейности за обработване и подобряване на почвата, за да се получат по-високи и качествени добиви от селското стопанство. | <sub>u</sub> АГРОТЕХНИКА <i>ж.</i> Система от мерки, ^дейности за обработване и подобряване на почвата, за да се получат по-високи и качествени добиви от селското стопанство. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОТЕХНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>йрил.</i> Който е свързан с прилагане, усвояваме на агротехниката. <i>Агротехнически мероприятия. Агротехнически метод. Агротехнически познания.</i> | АГРОТЕХНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>йрил.</i> Който е свързан с прилагане, усвояваме на агротехниката. <i>Агротехнически мероприятия. Агротехнически метод. Агротехнически познания.</i> | ||
агрономстване | агрономстване | ||
| − | + | ---- | |
АГРОТЕХНИ`ЧКА <i>ж.</i> Жена агротех-ник. | АГРОТЕХНИ`ЧКА <i>ж.</i> Жена агротех-ник. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОФИ`ЗИКА <i>ж.</i> Наука за физичните и физико-химичните явления и процеси, извършващи се в земеделските растения и почвата, и за влиянието на физични фактори върху развитието на растенията. | АГРОФИ`ЗИКА <i>ж.</i> Наука за физичните и физико-химичните явления и процеси, извършващи се в земеделските растения и почвата, и за влиянието на физични фактори върху развитието на растенията. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> Който се отнася до агрофизика. <i>Агро-физически изследвания.</i> | АГРОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> Който се отнася до агрофизика. <i>Агро-физически изследвания.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АГРОФОН, <i>мн.</i> няма, <i>м. Сел.-стоп.</i> Съвкупност от агротехнически условия и дейности. <i>При високия агрофон .. отглежданите растения повишават устойчивостта и конкурентоспособността си.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 26. | АГРОФОН, <i>мн.</i> няма, <i>м. Сел.-стоп.</i> Съвкупност от агротехнически условия и дейности. <i>При високия агрофон .. отглежданите растения повишават устойчивостта и конкурентоспособността си.</i> ПЗ, 1981, кн. 10, 26. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОХИМИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Специалист по агрохимия. | АГРОХИМИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Специалист по агрохимия. | ||
| − | + | ---- | |
АГРОХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Агрохимически. <i>Агрохимичен институт. Агрохимичен отдел.</i> | АГРОХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Агрохимически. <i>Агрохимичен институт. Агрохимичен отдел.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АГРОХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и <i>Прил от</i> агрохимия <i>и от</i> агрохимик; агрохимичен. <i>Агрохимическа лаборатория. Агрохимически изследвания.</i> | АГРОХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> и <i>Прил от</i> агрохимия <i>и от</i> агрохимик; агрохимичен. <i>Агрохимическа лаборатория. Агрохимически изследвания.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АГРОХИМИЯ <i>ж.</i> Наука за взаимодействието между почви и растения, за храненето, торенето и химическите средства за защита на растенията във връзка с подобряването на добивите в селското стопанство. | АГРОХИМИЯ <i>ж.</i> Наука за взаимодействието между почви и растения, за храненето, торенето и химическите средства за защита на растенията във връзка с подобряването на добивите в селското стопанство. | ||
| − | + | ---- | |
АГУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> За турчин — изпълнявам служба на ага в турската империя. <i>Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, .., в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. Т.</i> Влайков, Съч. I, 3. | АГУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Остар.</i> За турчин — изпълнявам служба на ага в турската империя. <i>Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, .., в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. Т.</i> Влайков, Съч. I, 3. | ||
| − | + | ---- | |
АГУЧ <i>м. Диал.</i> Овен. <i>Та засвири Нанко чобан, / като свири и говори:/ — Дето да си, по-стар агуч, / доведи ми силно стадо! / Ще ти позлата рогата,/ ще ти посребра вълната.</i> Нар. пес. СбВСтТ, 40. | АГУЧ <i>м. Диал.</i> Овен. <i>Та засвири Нанко чобан, / като свири и говори:/ — Дето да си, по-стар агуч, / доведи ми силно стадо! / Ще ти позлата рогата,/ ще ти посребра вълната.</i> Нар. пес. СбВСтТ, 40. | ||
| − | + | ---- | |
АГЬЛ, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Заградено място, кошара за презимуване на овце. <i>Вечер той грижливо прибираше овцете в саята, .. Анадолецът и „другите кучета оставаха отвън агъла.</i> Й. Йовков, АМГ, 26-27. — <i>Ама тука ли спите? — облещи се любопитно Сашко. — Тук, тук — заклати глава чичо Гроздан. — Хе там, в Попов дол ни е агълът.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 292. | АГЬЛ, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Заградено място, кошара за презимуване на овце. <i>Вечер той грижливо прибираше овцете в саята, .. Анадолецът и „другите кучета оставаха отвън агъла.</i> Й. Йовков, АМГ, 26-27. — <i>Ама тука ли спите? — облещи се любопитно Сашко. — Тук, тук — заклати глава чичо Гроздан. — Хе там, в Попов дол ни е агълът.</i> Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 292. | ||
— Тур. agil. | — Тур. agil. | ||
| − | + | ---- | |
АГЬМ. <i>Диал.</i> Почтително обръщение към турчин. <i>Чорбаджи Аврам се позамисли, сетне извади кесията си и наброи на турчина пет лири: — Ето, агъм, за Али тия пари. Половин работа свърши, половин хак получава.</i> Д. Талев, ЖС, 4о2. | АГЬМ. <i>Диал.</i> Почтително обръщение към турчин. <i>Чорбаджи Аврам се позамисли, сетне извади кесията си и наброи на турчина пет лири: — Ето, агъм, за Али тия пари. Половин работа свърши, половин хак получава.</i> Д. Талев, ЖС, 4о2. | ||
| − | + | ---- | |
АГЪНЦЕ, <i>мн. -а, ср. 1. Умал. галъов. от</i> агне; малко агне. <i>През шията си то</i> [момчето] <i>беше преметнало едно скорошно</i> | АГЪНЦЕ, <i>мн. -а, ср. 1. Умал. галъов. от</i> агне; малко агне. <i>През шията си то</i> [момчето] <i>беше преметнало едно скорошно</i> | ||
Версия от 19:54, 27 ноември 2012
ще е нейното поле на дейност — при мене, под моето крило.“ А. Гуляшки, Л, 504.
АГРОНОМСТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от агрономствам.
АГРОНОМСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Разг. Професия на агроном. Занимава се със агрономство.
2. Само ед. Разг. Агрономия. Следва задочно агрономство.
3. Учреждение, в което работят специалисти агрономи. В агрономството беше свикана конференция, на която присъствуваха директорите на МТ станциите от цялата околия. А. Гуляшки, МТС, 277-278.
4. Здание, в което се помещава такова учреждение. Наложи се Нонка да ходи сама чак.. в агрономството. И. Петров, НЛ, 52.
АГРОНОМСТВУВАМ. Вж. аргономст-вам.
АГРОНОМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от агроном; млад агроном. Желязко ходи да се оплаква в града, че агрономчето напръскало пипера с някаква отрова. С. Северняк, П, 49.
АГРОПЛАНИ`РАНЕ ср. Планиране за обработване на земята; планиране на земеделието.
АГРОПОЛИТИ`КА ж. Политика в областта на селското стопанство.
АГРОПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до политическите движения на земеделците. Самата идеология на българското агрополитическо движение не предвещава нищо хубаво. Земеделците губят един от най-важните си доводи за своето съществуване — идеологическата си база. НВ, 1997, бр. 102, 25.
АГРОСЕЛЕКЦИЯ ж. Изкуствен подбор и кръстосване на земеделски култури за подобряването им.
АГРОСТОКА ж. Нов. Селскостопанска стока. ЕС [Европейският съюз] се страхува, че асоциираните членки ще залеят пазара му с агростоки. НВ, 1997, бр. 102, 4.
АГРОСТОПАНСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който е свързан с аграрното стопанство. Агростопанското проучване се извършва с цел да се получат данни за най-правилното разположение на културните видове върху територията на стопанството. М. Мичев и др., 3, 52.
АГРОТЕХНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Специалист по агротехника.
u АГРОТЕХНИКА ж. Система от мерки, ^дейности за обработване и подобряване на почвата, за да се получат по-високи и качествени добиви от селското стопанство.
АГРОТЕХНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, йрил. Който е свързан с прилагане, усвояваме на агротехниката. Агротехнически мероприятия. Агротехнически метод. Агротехнически познания.
агрономстване
АГРОТЕХНИ`ЧКА ж. Жена агротех-ник.
АГРОФИ`ЗИКА ж. Наука за физичните и физико-химичните явления и процеси, извършващи се в земеделските растения и почвата, и за влиянието на физични фактори върху развитието на растенията.
АГРОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и, прил. Който се отнася до агрофизика. Агро-физически изследвания.
АГРОФОН, мн. няма, м. Сел.-стоп. Съвкупност от агротехнически условия и дейности. При високия агрофон .. отглежданите растения повишават устойчивостта и конкурентоспособността си. ПЗ, 1981, кн. 10, 26.
АГРОХИМИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Специалист по агрохимия.
АГРОХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Агрохимически. Агрохимичен институт. Агрохимичен отдел.
АГРОХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и Прил от агрохимия и от агрохимик; агрохимичен. Агрохимическа лаборатория. Агрохимически изследвания.
АГРОХИМИЯ ж. Наука за взаимодействието между почви и растения, за храненето, торенето и химическите средства за защита на растенията във връзка с подобряването на добивите в селското стопанство.
АГУВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. За турчин — изпълнявам служба на ага в турската империя. Едно време, кога агуваше в нашенско Заимаа, .., в наше село имаше един човек, казваха го дядо Славчо. Т. Влайков, Съч. I, 3.
АГУЧ м. Диал. Овен. Та засвири Нанко чобан, / като свири и говори:/ — Дето да си, по-стар агуч, / доведи ми силно стадо! / Ще ти позлата рогата,/ ще ти посребра вълната. Нар. пес. СбВСтТ, 40.
АГЬЛ, мн. -и, м. Диал. Заградено място, кошара за презимуване на овце. Вечер той грижливо прибираше овцете в саята, .. Анадолецът и „другите кучета оставаха отвън агъла. Й. Йовков, АМГ, 26-27. — Ама тука ли спите? — облещи се любопитно Сашко. — Тук, тук — заклати глава чичо Гроздан. — Хе там, в Попов дол ни е агълът. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 292.
— Тур. agil.
АГЬМ. Диал. Почтително обръщение към турчин. Чорбаджи Аврам се позамисли, сетне извади кесията си и наброи на турчина пет лири: — Ето, агъм, за Али тия пари. Половин работа свърши, половин хак получава. Д. Талев, ЖС, 4о2.
АГЪНЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. галъов. от агне; малко агне. През шията си то [момчето] беше преметнало едно скорошно
249
агънце
