Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/241“
м (→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— От евр. собств. през гр. ауарт|у6<;. | — От евр. собств. през гр. ауарт|у6<;. | ||
| − | + | ---- | |
АГАРЯНИН, <i>мн.</i> агаряни, <i>м. Остар.</i> Агарянец. <i>Старецът пак се възхити и извика: „Ах! Кога ще изгоним тия проклети агаряни, да си идем на вилает, на нашето хубаво Арбанаси.“</i> Ц. Гинчев, ГК, 346. <i>Да не е била гората, помен да няма и от селото .. Отколе да е пометено, от агаряните още, които преди петстотин години опустошили цялата равнина.</i> Н. Хайтов, ПП, 13. | АГАРЯНИН, <i>мн.</i> агаряни, <i>м. Остар.</i> Агарянец. <i>Старецът пак се възхити и извика: „Ах! Кога ще изгоним тия проклети агаряни, да си идем на вилает, на нашето хубаво Арбанаси.“</i> Ц. Гинчев, ГК, 346. <i>Да не е била гората, помен да няма и от селото .. Отколе да е пометено, от агаряните още, които преди петстотин години опустошили цялата равнина.</i> Н. Хайтов, ПП, 13. | ||
| − | + | ---- | |
АГАРЯНКА <i>ж. Остар.</i> Жена агарянин. | АГАРЯНКА <i>ж. Остар.</i> Жена агарянин. | ||
| − | + | ---- | |
АГАРЯНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> 1. Който е на агарянец, който принадлежи на агарянец; мюсюлмански. <i>Години минуват в чужбина, / в далека земя агарянска.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 60. | АГАРЯНСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> 1. Който е на агарянец, който принадлежи на агарянец; мюсюлмански. <i>Години минуват в чужбина, / в далека земя агарянска.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 60. | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
4. Като <i>същ.</i> агарянско, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Агарянска власт, агарянска държава. — <i>Ако нам болярите не ни дойде умът да не грабим и мъчим народа, а вам хусарите и непо-корниците — да не се бунтувате срещу царя и да късате царството, не ще минат десет години и тук агарянско ще стане.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 419. | 4. Като <i>същ.</i> агарянско, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Агарянска власт, агарянска държава. — <i>Ако нам болярите не ни дойде умът да не грабим и мъчим народа, а вам хусарите и непо-корниците — да не се бунтувате срещу царя и да късате царството, не ще минат десет години и тук агарянско ще стане.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 419. | ||
| − | + | ---- | |
АГАРЯНСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Събир. Остар.</i> Всички агарянски, нехристиянски, Мохамедански народи като цяло. | АГАРЯНСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Събир. Остар.</i> Всички агарянски, нехристиянски, Мохамедански народи като цяло. | ||
| − | + | ---- | |
АГАШЕТИН <i>м. Остар. Презр.</i> Иронично, презрително прозвище на ага<sup>1</sup>. <i>От тия последните</i> [турци] <i>имало някои агашети-ни, които на постлани килимчета надували своите наргилета с подгънати крака и се мусели.</i> 3. Стоянов, ХБ, 303. | АГАШЕТИН <i>м. Остар. Презр.</i> Иронично, презрително прозвище на ага<sup>1</sup>. <i>От тия последните</i> [турци] <i>имало някои агашети-ни, които на постлани килимчета надували своите наргилета с подгънати крака и се мусели.</i> 3. Стоянов, ХБ, 303. | ||
241 | 241 | ||
| − | + | ---- | |
АГАРЯНИН | АГАРЯНИН | ||
| Ред 26: | Ред 26: | ||
— От тур. aga. | — От тур. aga. | ||
| − | + | ---- | |
АГДА <i>ж. Диал.</i> Сгъстена гроздова мъст. | АГДА <i>ж. Диал.</i> Сгъстена гроздова мъст. | ||
— Тур. agda. | — Тур. agda. | ||
| − | + | ---- | |
АГЕНТ<sup>1</sup> <i>м.</i> 1. Представител на организация, учреждение и под., който изпълнява определени задачи. — <i>Снощи той ми каза, че му трябвало деятелен агент за провинцията, за събиране абонаментите на списанието му.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 88. <i>Тодор Брежов беше от дълги години агент на застрахователно дружество и често пътуваше в провинцията.</i> М. Грубешлиева, ПП, 89. <i>Всичките агенти на фирмата са закупили големи количества</i> [жито] <i>на много ниски цени.</i> П. Спасов, ХлХ, 438. <i>Тая подземна стая служеше за писалище и работен кабинет на всички апостоли и агенти, които нощуваха тайно в дома на баба Тонка.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 69. <i>Данъчен агент. Финансов агент. Търговски агент. Борсов агент.</i> | АГЕНТ<sup>1</sup> <i>м.</i> 1. Представител на организация, учреждение и под., който изпълнява определени задачи. — <i>Снощи той ми каза, че му трябвало деятелен агент за провинцията, за събиране абонаментите на списанието му.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 88. <i>Тодор Брежов беше от дълги години агент на застрахователно дружество и често пътуваше в провинцията.</i> М. Грубешлиева, ПП, 89. <i>Всичките агенти на фирмата са закупили големи количества</i> [жито] <i>на много ниски цени.</i> П. Спасов, ХлХ, 438. <i>Тая подземна стая служеше за писалище и работен кабинет на всички апостоли и агенти, които нощуваха тайно в дома на баба Тонка.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 69. <i>Данъчен агент. Финансов агент. Търговски агент. Борсов агент.</i> | ||
| Ред 39: | Ред 39: | ||
4. Конспиративно действащ в чужда държава шпионин. <i>Агент на чуждо разузнаване.</i> <i>О</i> Дипломатически агент. <i>Остар.</i> Дипломатически представител на една държава в друга. | 4. Конспиративно действащ в чужда държава шпионин. <i>Агент на чуждо разузнаване.</i> <i>О</i> Дипломатически агент. <i>Остар.</i> Дипломатически представител на една държава в друга. | ||
| − | — От лат. agens, -ntis | + | — От лат. agens, -ntis ’който действа’ през рус. |
| − | + | ---- | |
АГЕНТ<sup>2</sup> <i>м. Книж.</i> Причинител на различни явления в организма на човека, в природата и др. <i>Подземната вода е също така важен геологичен агент поради това, че тя се движи много бявно из скалите, нейното действие е главно химическо.</i> Геол. IX кл, | АГЕНТ<sup>2</sup> <i>м. Книж.</i> Причинител на различни явления в организма на човека, в природата и др. <i>Подземната вода е също така важен геологичен агент поради това, че тя се движи много бявно из скалите, нейното действие е главно химическо.</i> Геол. IX кл, | ||
| − | + | ---- | |
АГЕНТ<sup>2</sup> | АГЕНТ<sup>2</sup> | ||
Версия от 19:52, 27 ноември 2012
агарянците. Ст. Загорчинов, ДП, 131. — Ще бием, ще трепем, докато не остане нито един агарянец по нашите земи. Ст. Дичев, ЗС 1,135.
— От евр. собств. през гр. ауарт|у6<;.
АГАРЯНИН, мн. агаряни, м. Остар. Агарянец. Старецът пак се възхити и извика: „Ах! Кога ще изгоним тия проклети агаряни, да си идем на вилает, на нашето хубаво Арбанаси.“ Ц. Гинчев, ГК, 346. Да не е била гората, помен да няма и от селото .. Отколе да е пометено, от агаряните още, които преди петстотин години опустошили цялата равнина. Н. Хайтов, ПП, 13.
АГАРЯНКА ж. Остар. Жена агарянин.
АГАРЯНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. Който е на агарянец, който принадлежи на агарянец; мюсюлмански. Години минуват в чужбина, / в далека земя агарянска. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 60.
2. Който се отнася до агарянец или е свързан с агарянец; мюсюлмански. — Защо ви е тази поганска дума прикачена на честното име? „Хаджи“ е агарянско наследие, променете го. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 109. Откогато с баща си и майка си и всички мои роднини попаднах в плен у безверния род агарянски, разбрах, Теодосие, колко лошо живеем помежду си ние, християните. Ст. Загорчинов, ДП, 222. „Само те, само братята руси ще спасят народа —.. — Пак те ще ни спасят от това иго агарянско“... Д. Ангелов, ЖС, 671. — Нашият народ е познал някога славни дни и тяхната сияйна красота и днес осветява мрака на тежкото, без-человечно агарянско робство! Ст. Дичев, ЗС I, 237-238. Рая агарянска бяла те, както що е рабска целокупната земя българска и неверниците грабители с хули и камшици гнетяха и самоковчани. П. Спасов, ГЛЗЗ, 60.
3. Присъщ, свойствен на агарянец или характерен, типичен за агарянец. Стига толкоз агарянски безчинства и произволи! Срамно е вече да се търпи. Г. Дръндаров, ВЗ, 26. Помогнах на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия — и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец. Ал. Константинов, БГ, 3. Агарянски нрави.
4. Като същ. агарянско, мн. няма, ср. Агарянска власт, агарянска държава. — Ако нам болярите не ни дойде умът да не грабим и мъчим народа, а вам хусарите и непо-корниците — да не се бунтувате срещу царя и да късате царството, не ще минат десет години и тук агарянско ще стане. Ст. Загорчинов, ДП, 419.
АГАРЯНСТВО, мн. няма, ср. Събир. Остар. Всички агарянски, нехристиянски, Мохамедански народи като цяло.
АГАШЕТИН м. Остар. Презр. Иронично, презрително прозвище на ага1. От тия последните [турци] имало някои агашети-ни, които на постлани килимчета надували своите наргилета с подгънати крака и се мусели. 3. Стоянов, ХБ, 303.
241
АГАРЯНИН
16 Речник на българския език, т. I
— От тур. aga.
АГДА ж. Диал. Сгъстена гроздова мъст.
— Тур. agda.
АГЕНТ1 м. 1. Представител на организация, учреждение и под., който изпълнява определени задачи. — Снощи той ми каза, че му трябвало деятелен агент за провинцията, за събиране абонаментите на списанието му. Ив. Вазов, Съч. IX, 88. Тодор Брежов беше от дълги години агент на застрахователно дружество и често пътуваше в провинцията. М. Грубешлиева, ПП, 89. Всичките агенти на фирмата са закупили големи количества [жито] на много ниски цени. П. Спасов, ХлХ, 438. Тая подземна стая служеше за писалище и работен кабинет на всички апостоли и агенти, които нощуваха тайно в дома на баба Тонка. Ив. Вазов, Съч. VI, 69. Данъчен агент. Финансов агент. Търговски агент. Борсов агент.
2. Прен. Посредник, проводник на интересите на някого. Фалшивите гербови марки наводниха .. може би околийски началници и много други служители по държавната лес-тница оа са били волни и неволни агенти на това гнусно държавно обирничество. Бълг., 1902, бр.452, 2. Колко странно вълнение събуждаха у него тия мъже, които лягаха върху бомбите и се оставяха да бъдат разкъсани от тях, за да убедят европейските дипломати, че атентатът не е дело на вулгарни и подкупени агенти! Д. Димов, Т, 544.
3. Неуниформен, обикн. таен полицейски служител. Къщурката на Симеон се намираше почти на края на града, всред непроходими пространства от кал.. Макс нагази смело в калта — бариера срещу шпионите и агентите на полицията, които пазеха обувките си и не си даваха труд да стигнат до тия места. Д. Димов, Т, 227. Ламбрев с ординареца си и с един агент от комендантството отиваше към квартирата, която бяха му определили. И. Йовков, Разк. I, 166. На гарата — пусто, сноват полицаи, / на изхода група агенти стоят. Т. Харманджиев, П, 48. Таен агент.
4. Конспиративно действащ в чужда държава шпионин. Агент на чуждо разузнаване. О Дипломатически агент. Остар. Дипломатически представител на една държава в друга.
— От лат. agens, -ntis ’който действа’ през рус.
АГЕНТ2 м. Книж. Причинител на различни явления в организма на човека, в природата и др. Подземната вода е също така важен геологичен агент поради това, че тя се движи много бявно из скалите, нейното действие е главно химическо. Геол. IX кл,
АГЕНТ2
